Водени от Духа, а не от раната си

Откъс от предстоящата ми книга „Раната и воинът”

В пътуването на всеки ранен вярващ идва момент, в който един въпрос става неизбежен:

Кой ме води в момента – болката ми, мненията на другите хора или Светият Дух?

Може би никога не сте го казали на глас, но сте го почувствали.

Преживели сте предателство.

Били сте неразбрани.

Опитали сте се да служите на Бог и по някакъв начин сте се озовали наранени в този процес.

И ако сте честни, някои от решенията, които сте взели оттогава, не са дошли от тихото време в присъствието на Бог. Те са дошли от:

„Никога повече няма да позволя това да се случи.“

„Не мога да се доверя на никого.“

„Приключих с излизането. Просто ще седя отзад и ще пазя сърцето си за себе си.“

Не защото Светият Дух го е казал, а защото страхът го е казал.

Но Писанието е ясно:

„Защото всички, които се водят от Божия Дух, са Божии синове.“

(Римляни 8:14)

Да бъдеш дете на Бога не означава само да вярваш в правилните неща. Означава да бъдеш воден от правилния Човек.

Това е промяната, към която Бог ни кани: от това да бъдем управлявани от несигурност, емоции и гласовете на други хора – към това да бъдем водени, нежно, но твърдо, от Божия Дух.

1. Когато раната ти се опитва да те води

Раните не само болят. Те интерпретират.

Те се превръщат в леща, през която гледаш:

Те интерпретират хората: „Всички са опасни. Ако се доближа прекалено, пак ще ме наранят.“

Те интерпретират Бог: „Той позволи това да се случи, така че явно не му пука толкова, колкото мислех.“

Те интерпретират бъдещето: „Винаги ще завършва по същия начин. Защо да се опитвам?“

Ако предателството, разочарованието или психическата война не бъдат излекувани, те започват да действат като счупен компас вътре в теб.

Може да забележиш модели като:

Преувеличаване на реакциите към малки коментари, защото звучат като стара болка.

Отдалечаване от здрави хора, защото някога в живота ти на това място е стоял някой нездрав.

Казване на „не“ на Божиите покани, защото приличат на нещо, което те е наранявало преди.

Раната ти шепне:

„Първо се предпази. Не рискувай. Не се доверявай. Не се надявай.“

Затова вземаме „безопасни“ решения:

Служим, но от разстояние.

Седим в църквата, но никога не се отваряме наистина.

Усмихваме се, но никога повече не даваме на хората достъп до сърцето си.

На повърхността това изглежда мъдро. Вътрешно обаче често е страх, облечен в религиозна маска.

Междувременно Духът шепне нещо съвсем различно:

„Върви с Мен. Аз виждам това, което ти не виждаш. Аз съм твоят щит. Аз съм твоят Съветник.“

Библията не отрича емоциите. Тя не преструва, че болката не съществува. Но настоява, че болката не е твоят пастир.

„Господ е мой пастир…” (Псалом 23:1)

Не е моят страх.

Не е моето предателство.

Не е моята тревога.

2. Три гласа, които се опитват да те водят

В периодите на рани, има поне три „гласа”, които се опитват да водят живота ти. Повечето от нас са чували и трите.

1) Гласът на плътта (неизлекувани реакции)

Писанието нарича това „плът“ – не само физическото ви тяло, но и вашата паднала, самозащитна природа.

„Ходете по Духа и няма да угаждате на желанията на плътта.

Защото желанията на плътта са противни на Духа...“

(Галатяни 5:16–17)

Плътта казва неща като:

„Отмъсти си.“

„Затвори се.“

„Докажи себе си.“

„Контролирай всичко, за да не те наранят отново.“

Плътта е шумна, реактивна, бърза и често изисква незабавно действие.

Тя иска облекчение, а не преобразуване.

2) Гласът на душата (емоции + спомени)

Душата ти – умът, волята и емоциите ти – е дадена от Бога. Исус имаше емоции. Ти не си „недуховен“, защото изпитваш чувства.

Но когато душата е наранена, тя може да се превърне в нестабилен водач.

Тя казва неща като:

„Чувствам се несигурен, така че всъщност трябва да съм несигурен.“

„Чувствам се отхвърлен, така че трябва да съм нежелан.“

„Чувствам се тревожен, което означава, че ще се случи нещо лошо.“

Емоциите са реални, но не винаги са верни. Те описват вашето вътрешно състояние, но не определят вашите духовни координати.

3) Гласът на Духа

След това има Светия Дух.

„Когато дойде Духът на истината, Той ще ви води в цялата истина.“

(Йоан 16:13)

„Но ако се водите от Духа, не сте под закона.“

(Галатяни 5:18)

„Ако живеем по Духа, нека и да вървим по Духа.“

(Галатяни 5:25)

Духът:

никога не противоречи на Писанието,

винаги ви привлича към Исус,

обикновено говори с постоянна, тиха убеденост, а не с панически вик,

ражда плода на мира дори в болезнени обстоятелства (Галатяни 5:22–23).

Той не изтрива емоциите ви. Той ви води през тях.

Представете си трима души, които разговарят в една стая: вашата рана, вашите емоции и Светият Дух.

Вашата рана разказва какво се е случило.

Вашите емоции разказват как се чувствате.

Светият Дух разказва какво е истинно и накъде да вървите оттук нататък.

И тримата ще говорят. Но само Един е безопасен за следване.

3. Два вида мисли: Божиите мисли и погрешните мисли

Дълго време мислех, че в ума ми има три вида мисли:

Моите мисли

Божиите мисли

Погрешните мисли – от плътта, от врага, от света

Чувствах се подредена: три категории, три кофи.

Тогава, в средата на това пътуване с вътрешна борба и предателство, почувствах, че Светият Дух ме поправи нежно. Беше като че ли ми прошепна:

„Няма три категории. Има само две. Моите мисли – и погрешните мисли. Независимо от коя сфера идват.“

Тази проста промяна промени всичко.

Защото ако има само два вида мисли:

Божиите мисли

Погрешни мисли

Тогава няма значение откъде идва мисълта:

от моята собствена ранена душа,

от моите страхове,

от моето възпитание,

от културата,

от врага,

или от мнението на някой друг.

Ако не е в съгласие с Божието Слово и Божия характер, тя попада в една категория:

Погрешна.

Не „частично полезни”.

Не „моята лична истина”.

Просто погрешни.

Това може да звучи сурово за съвременните уши, но от библейска гледна точка е освобождаващо.

Бог казва:

„Защото Моите мисли не са вашите мисли,

нито вашите пътища са Моите пътища...

Защото както небесата са по-високи от земята,

така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища,

и Моите мисли от вашите мисли.”

(Исая 55:8–9)

Павел пише:

„Ние разрушаваме аргументите и всяко високо мнение, издигнато против познанието за Бога, и подчиняваме всяка мисъл на Христос.“

(2 Коринтяни 10:5)

Ако всяка мисъл трябва да бъде подчинена на Христос, тогава има само две категории:

Мисъл, която вече е в съгласие с Него.

Мисъл, която трябва да се подчини на Него.

Това означава:

Мисълта, която казва: „Ти си сам“, е погрешна, защото Бог казва: „Никога няма да те оставя и никога няма да те изоставя“ (Евреи 13:5).

Мисълта, която казва: „Ти си непоправим“, е погрешна, защото Бог казва: „Той изцелява съкрушените сърца и превързва раните им“ (Псалом 147:3).

Мисълта, която казва: „Никога няма да можеш да простиш“, е погрешна, защото Бог заповядва и дава сила за прошка (Ефесяни 4:32).

Няма значение колко силно крещи тази мисъл или колко „разумна“ изглежда в момента. Ако противоречи на Бог, тя е погрешна.

Не става въпрос да се срамуваш от себе си. Става въпрос да се научиш да разпознаваш вътрешния си свят.

Започваме да се питаме:

„Това Божия мисъл ли е – или е погрешна мисъл?“

„Това звучи ли като Овчаря – или като непознат?“ (виж Йоан 10:4–5)

И тогава отговаряме по начина, по който Исус отговори в пустинята:

„Писано е…“ (Матей 4:4, 7, 10)

Филипяни 4:8 ни дава един прекрасен филтър:

„Всичко, което е истинно, всичко, което е почтено, всичко, което е справедливо, всичко, което е чисто, всичко, което е любезно, всичко, което е похвално... мислете за тези неща.“

(Филипяни 4:8)

Всичко, което не може да мине през този филтър, не трябва да се забавлява – трябва да се улови и да се донесе на Христос.

4. Проста картина: Воланът на вашия живот

Представете си живота си като кола.

Вашите емоции са индикатори на таблото. Те ви казват, че нещо се случва:

страх = „Усещам опасност.“

тъга = „Загубил съм нещо важно.“

гняв = „Нещо ми се струва несправедливо.“

Тези сигнали са важни. Не изтръгвате таблото, защото не ви харесват светлините.

Вашата рана е като повреда на колата. Тя може да направи нещата несъвместими, нестабилни, чувствителни.

Но Светият Дух е предназначен да държи волана.

Когато вашата рана и вашите емоции хванат волана, те винаги ще се стремят към едно от следните:

бягство („Бягай.“)

контрол („Затегни хватката си.“)

или изключване („Просто паркирай колата и остани тук завинаги.“)

Духът, от друга страна, води в различна посока:

послушание

изцеление

прощение

мъдри граници

по-дълбоко доверие в Бога

Ще почувстваш и трите по време на пътуването си. Въпросът не е „Ще ги почувствам ли?“, а „Кой ще поеме волана?“

5. Да позволим на Светия Дух да води раненото сърце (на практика)

Как всъщност да приложим това?

Ето един прост модел, който можете да започнете да практикувате като ранен, но желаещ вярващ.

1) Пауза

Не вземайте важни решения в момент на силни емоции или веднага след нова рана.

„Бъдете спокойни и знайте, че Аз съм Бог.“

(Псалом 46:10)

Дори кратка пауза – час, ден, седмица – може да създаде пространство, в което Духът да проговори над шума.

2) Представете

Представете всичко честно пред Бога:

„Господи, това е, което чувствам. Това е, което мисля. Това е, което искам да направя. Това е, от което се страхувам. Това е, което не разбирам.“

Вие не Го информирате. Вие Го каните.

„Хвърлете върху Него всичките си грижи, защото Той се грижи за вас.“

(1 Петрово 5:7)

3) Слушайте в Словото

Отворете Писанието не като кутия за отмятане, а като канал за комуникация.

Попитайте:

„Свети Дух, покажи ми Твоите мисли в Твоето Слово за тази ситуация.“

Може да ви привлекат пасажи за:

прощение,

мъдрост,

граници,

търпение,

светост,

любов.

Духът и Словото винаги са в съгласие.

4) Проверете мисълта

Сега проверете какво мислите и чувствате:

Тази мисъл съответства ли на сърцевината на Писанието?

Прилича ли на ума на Христос – или на ума на страха?

Дава ли плод на Духа – или плод на плътта?

„Бог ни даде дух не на страх, а на сила, любов и самоконтрол.“

(2 Тимотей 1:7)

Ако една мисъл се подхранва главно от страх, отмъщение, гордост или отчаяние, вече знаете в коя категория принадлежи.

5) Пленявайте мисълта

Когато разпознаете погрешна мисъл, не просто признавайте, че е погрешна – пленявайте я.

Може да се молите нещо като:

„Господи, нося Ти тази мисъл: „Аз съм сам и невидим.“

Твоето Слово казва, че Ти си винаги с мен.

Отхвърлям тази лъжа и избирам да се съглася с Твоята истина.“

Вие не се преструвате, че не я чувствате. Вие отказвате да я оставите да ви води.

6) Подчинете се и се подчинявайте

Воденето на Светия Дух не е просто нещо, което възхищаваме; то е нещо, на което се подчиняваме.

Понякога Неговото направление ще съвпада с твоето желание. Често ще го разширява. Понякога ще противоречи на това, което ти се струва „най-безопасно“, и ще те призовава да се довериш.

„Ушите ти ще чуят зад теб глас, който казва: „Това е пътят, върви по него.“

(Исая 30:21)

Всяко малко действие на послушание укрепва способността ти да разпознаваш Неговия глас.

7) Потвърди (за по-големи решения)

За по-големи решения – преместване, големи промени в отношенията, напускане на църква, поемане или напускане на дадена роля – поканете един или двама зрели вярващи, които не са замесени в ситуацията, да се молят с вас.

Вие не ги молите да контролират вашето решение. Вие ги каните за:

потвърждение,

корекция, ако е необходимо,

и застъпничество.

Същият Дух, който живее във вас, живее и в тях.

6. За лидери и влиятелни лица

Въпреки че това послание е за всички вярващи, много от тези, които го четат, неизбежно ще имат влияние: родители, наставници, лидери на малки групи, поклонници, застъпници, пастори, старейшини, лидери на екипи.

Когато сте наранени и сте в позиция на влияние, опасността е още по-голяма:

ако раната ви води, в крайна сметка ще води и другите.

Ето защо е жизненоважно за всеки, който има духовно влияние, да:

Признае, когато не е добре.

Откаже да взима важни решения за другите, когато е в състояние на пряка болка.

Се обгражда с хора, които могат да му кажат истината с любов.

Позволи на Светия Дух да се изправи срещу собствените му погрешни мисли, преди да се опита да поправи другите. Много любов!