All Posts

Отвъд религията — в дълбока близост с Бога Има думи на Исус, които не могат да бъдат прочетени небрежно. Те преминават отвъд религиозния ми речник, отвъд служението ми, отвъд репутацията, образованието, постиженията и всичко, което бих могъл да представя като доказателство, че Му принадлежа. Те проникват в най-скритите места на сърцето ми и поставят въпрос, на който нито титла, нито свидетелство, нито чудо, нито човешки успех могат да отговорят вместо мен: Познавам ли Го наис

Когато Бог те обича прекалено много, за да остави твоите „слепи петна“ незасегнати Преди няколко седмици седях с един приятел, когато разговорът ни неочаквано се насочи към тема, за която, доколкото си спомням, никога преди не бяхме говорили. Започнахме да обсъждаме нещата, които най-много ни дразнят в другите хора – нагласите, навиците, реакциите и чертите на характера, които веднага предизвикват нещо в нас. В продължение на почти един час се борехме с въпроса защо определен

Тайната на живота, който гори за Бога Не искам да прекарам остатъка от живота си, говорейки за огън, докато живея сред пепел. Не искам само да си спомням времето, когато молитвата беше жива, когато Словото пронизваше сърцето ми, когато поклонението ме сваляше на колене и когато послушанието беше по-важно от удобството. Отказвам да се превърна в човек, който проповядва пробуждение, говори за пробуждение и се радва на пробуждението, но самият той не носи пламък в себе си. Искам

Защо отказването не е краят на моята история Преди ден и половина пътувах от Канада обратно към България. Прекарах дълги часове в самолети, по летища, в чакане, прекачване, преминаване през граници и часови зони. Около мен хиляди хора бързаха към различни изходи, различни полети и различни дестинации. Дългото пътуване има особен начин да смълчи шума. Познатото остава зад теб. Дестинацията все още е някъде пред теб. А ти се намираш между мястото, което си напуснал, и мястото,

Как да разпознаеш дали преминаваш през изпитание от Бога или през атака от врага Не всяко страдание идва от едно и също място. Не всяка буря е изпратена от ада. И не всеки огън е запален от дявола. Някои огньове Бог разпалва, за да пречисти златото. Други пламъци Сатана раздухва, за да унищожи призванието ти. И ако объркаш едното с другото, ще реагираш погрешно. Ще започнеш да воюваш срещу процеса, чрез който Бог се опитва да те изгради. Ще rebukваш натиска, който Небето изпо

Забравеният мандат на човека, възстановен чрез Исус Христос Когато Бог постави Адам в Едемската градина, Той не го постави там като посетител. Не го изпрати като турист, който да се наслаждава на красотата, да вкусва плодовете и да живее без отговорност. Бог постави човека в градината с ясна задача — да я обработва и да я пази. „И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.“ Това не беше дребна земеделска задача. Това беше мандат. Тов

Когато умът ми се покланя пред Царя Вече не живея така, сякаш Божията воля е някакво скрито послание, заровено далеч извън моя обсег. Не се лутам през живота, ужасен, че ще пропусна един знак, ще разбера погрешно едно духовно впечатление или ще взема едно несъвършено решение и така ще унищожа всичко, което Бог е приготвил за мен. Увереността ми не е в способността ми да разгадая всяка подробност. Увереността ми е в Този, Който царува над живота ми. Той не просто присъства в ж

Разобличаване на фалшификата чрез кръвта и господството на Исус Христос Усещам как в духа ми се надига спешно предупреждение: не всичко, което се нарича духовно, е свято. Не всичко, което изглежда силно, идва от Бога. Не всеки глас, който говори за светлина, е изпратен от небето. Не всяко преживяване, което кара тялото да потръпне, носи печата на Святия Дух. Има тиха война, която се води под повърхността на видимото. Това не е война с оръжия, армии или политически лозунги. То

ПРЕДИ ВИТЛЕЕМ ТОЙ ХОДЕШЕ СРЕД НАС Пет пъти, когато Христос се яви като Човек в Стария Завет Отказвам да говоря за Исус така, сякаш Неговата история е започнала в една ясла. Витлеем не е началото на Христос. Витлеем е моментът, в който Вечният Син прие трайно човешка плът и влезе в историята като Исус от Назарет. Но Той съществуваше преди Мария. Преди Йосиф. Преди яслата. Преди Авраам. Преди сътворението. Исус не започна да съществува, когато се роди във Витлеем. Той е Вечното

Предаденият живот е единственият живот, който истински Го представя Убедих се, че най-голямата криза в Църквата днес не е липсата на знание за Христос, а липсата на пълно предаване на Христос. Ние познаваме езика. Пеем песните. Цитираме Писанието. Посещаваме събранията. Казваме, че Исус е Господ, но често продължаваме да живеем така, сякаш животът ни все още принадлежи на нас. Но Евангелието никога не е било покана да добавя Исус към живота, който вече съм избрал. То е призив

Викът, който ни връща при Бога Все повече се убеждавам, че една от най-големите духовни опасности пред Църквата не е гонението, съпротивата или дори измамата. Това е загубата на глад. Човек може да продължава да ходи на църква, без да изпитва глад за Бога. Може да пее, да се моли, да проповядва, да служи и да говори езика на вярата, докато вътрешно постепенно свиква с дистанцията между себе си и Господа. Може да притежава знания за Него, без в сърцето му да гори дълбоко желан

Бог не те призовава да играеш роля пред Него — Той те кани да вървиш редом с Него Все по-дълбоко се убеждавам, че ходенето с Бога не е запазено за някаква рядка група от необикновено духовни хора. То не е таен път, достъпен само за пророци, апостоли, пастири, съживители или за онези, които могат да прекарват часове наред в молитва. Не е награда за най-силните, най-дисциплинираните или най-впечатляващите. Ходенето с Бога е покана към всеки син и всяка дъщеря. Това е причината,

Когато контролът, сплашването и фалшивата духовност се опитват да изместят властта на Христос Дълбоко съм натоварен от една скрита битка, която се разгръща в християнската общност. Тя не винаги идва чрез открит бунт, явна неморалност или публично противопоставяне на Бога. Може да стои вътре в Църквата, да говори езика на вярата, да цитира Писанието, да участва в поклонение и да изглежда дълбоко загрижена за Божиите намерения. Тя знае как да утвърждава. Знае как да изглежда ло

Скритото значение на разкъсаната завеса, което мнозина вярващи никога не осъзнават напълно Чел съм разказа за разпятието много пъти. Стоял съм във въображението си под сянката на кръста. Чувал съм виковете на тълпата, подигравките на войниците, болката на учениците и последните думи на Исус, когато Той предаде духа Си в ръцете на Отца. Но дълбоко съм убеден, че в мига на Неговата смърт се случи нещо, покрай което мнозина от нас са преминавали твърде бързо. Докато Исус висеше

Начинът, по който се отнасяш към хората, разкрива как се отнасяш към Бога Страхът от Господа се вижда най-ясно във взаимоотношенията ни Станах дълбоко убеден, че една от най-големите заблуди в християнския живот е мисълта, че можем да обичаме Бога дълбоко, докато се отнасяме зле към хората. Можем да се молим с часове. Можем да познаваме Писанието. Можем да говорим за помазание, духовни дарби, призвание и откровение. Можем да пеем със сълзи, да постим, да проповядваме и да зая

Нищо, което си предал на Бога в послушание, не е било напразно Станах дълбоко убеден, че някои от най-важните моменти в живота ни се случват без свидетели. Те се случват зад затворени врати. Случват се в тишината, след като всички са си тръгнали. Случват се, когато телефонът престане да звъни, когато думите вече не стигат и когато хората, от които сме очаквали разбиране, изобщо не ни разбират. Случват се в онези скрити места, където трябва да избираме между послушанието и сам

Тънката граница между покорството и нуждата да бъдеш одобрен От много години нося в сърцето си един въпрос, който неведнъж ме е карал да спирам, да се изпитвам и да заставам искрено пред Господа: Наистина ли се стремя да угодя на Бога, или все още се опитвам да угодя на хората? Това не е лесен въпрос, защото човекоугодничеството рядко се разкрива открито. То не влиза шумно в живота ни, облечено като бунт срещу Бога. Напротив, често изглежда като доброта. Звучи като смирение.

Как неизречените осъждения разрушават взаимоотношенията, замъгляват духовното ни зрение и отслабват ходенето ни с Бога Нещо дълбоко тежи на сърцето ми — нещо, което виждам да се разпространява тихо в Тялото Христово. То не винаги е шумно. Не винаги е очевидно. Не винаги стои зад амвона, не винаги се изразява чрез публично обвинение и не винаги избухва в открит конфликт. Всъщност през по-голямата част от времето то се крие в тайните кътчета на сърцето, облечено в език, който з

Когато собствената ни доброта се превръща в стена между нас и благодатта Дълбоко ме тревожи нещо, което виждам не само в света, но понякога още по-ясно в Църквата. То не винаги е шумно. Не винаги е очевидно. Не винаги изглежда като грях от пръв поглед. Всъщност точно това го прави толкова опасно. Често изглежда свято. Говори езика на Писанието. Знае как да стои в поклонение. Знае как да служи, как да се моли, как да поправя, как да разпознава, как да изглежда духовно сериозно

Когато силата се научи да се прекланя От известно време размишлявам върху един въпрос, който на пръв поглед може да изглежда прост, но колкото повече слушам Святия Дух, толкова повече осъзнавам, че той достига дълбоко до сърцевината на библейската зрялост. Какво всъщност е кротостта? За много хора тази дума почти звучи непривлекателно. Звучи малко. Звучи пасивно. Звучи като човек, който никога не говори, никога не се изправя срещу нищо, никога не се съпротивлява, никога не от