ОТ СЛУШАТЕЛИ КЪМ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА СЛОВОТО (Част 2)

Когато Словото се превръща в живот, а любовта – в наше свидетелство

Апостолско и пророческо поучение от Питър Наш

Основен библейски текст: Яков 1:22–25

Допълнителни библейски пасажи: Йоан 10:27; Йоан 14:15; Лука 6:46; Ефесяни 4:11–16; Галатяни 6:2; Яков 2:13; Яков 5:16; 2 Коринтяни 10:5; Йоан 15:13; 1 Йоан 3:16–18.

## ВЪПРОСЪТ, КОЙТО НЕ МИ ДАВА ПОКОЙ

Има един въпрос, който гори в духа ми и не ми дава покой: Превръщаме ли се в изпълнители на Божието Слово, или вече сме се задоволили само да го слушаме?

Проповядвам от много години. Подготвил съм повече проповеди, отколкото мога да преброя, служил съм в различни народи и съм виждал Светия Дух да действа по начини, които ме изпълват със смирение пред Господа. И все пак въпросът, който трябва да си задам, не е колко проповеди съм изнесъл, колко хора са ме слушали или колко от тях след това са ми казали, че посланието е било силно. Въпросът е: Колко човешки живота наистина са били преобразени по образа на Исус Христос?

Когато задавам този въпрос, не се поставям над никого. Най-напред го задавам на себе си. Не искам да бъда човек, който умее да говори за Исус, но не прилича на Него. Не искам да защитавам библейската истина с устата си, а да я отричам с поведението си. Искам Неговият характер, Неговото състрадание, Неговата святост, Неговото послушание и Неговата любов да стават все по-видими в мен.

Яков пише: „Бъдете изпълнители на Словото, а не само слушатели, които мамят сами себе си“ (Яков 1:22). Това не е препоръка само за няколко пламенни евангелизатори. Това е заповед към Божия народ. Слушането без послушание не е духовна зрялост. То може да се превърне в опасна самозаблуда.

Можем да посещаваме богослужение след богослужение, да изпълним тетрадки с откровения и да познаваме добре езика на съживлението. Можем да казваме „Амин!“ в подходящия момент и да бъдем дълбоко докоснати от Божието присъствие. Но какво се случва, когато излезем през вратите на църквата? Как постъпваме, когато срещнем труден съсед, недоволен клиент, наранен член на семейството или непознат, който се нуждае от надежда? Превръща ли се Словото, което сме възхвалявали, в Словото, на което се покоряваме?

Господ призовава Своята Църква да излезе отвъд ролята на духовен зрител и да влезе в живо, видимо послушание. Вярвам, че Той надува тръба над Църквата: Време е да се изправим, да обичаме, да служим и да разширяваме Божието царство!

## ПОЧИТ, ЩЕДРОСТ И ЛЮБОВ, КОЯТО ПРИНОСЯ ПЛОД

Преди да отправя предизвикателство към Църквата, искам да призная нещо прекрасно в нея: любовта на Христос, изразена чрез Неговия народ. В един период, когато се доверявах на Господа за ежедневното си осигуряване, една църковна общност ми протегна ръка и ме благослови. Щедростта на тези хора не беше просто финансова помощ. Тя беше проявление на взаимоотношения, доброта и Божията вярност, действаща чрез обикновени вярващи.

Вечер след вечер казвах на Господа: „Доверявам Ти се.“ А Той използва хора, които избраха не просто да говорят за любов, а да постъпят с любов. Именно това има предвид Яков. Така изглежда Евангелието в ежедневния живот.

Когато Писанието ни призовава да носим тегобите един на друг (Галатяни 6:2), то не ни кани само да се възхищаваме на идеята за състрадание. Призовава ни да го проявяваме. Когато ни казва да се молим един за друг (Яков 5:16), да се насърчаваме взаимно (1 Солунци 5:11) и да се обичаме, както Христос ни възлюби (Йоан 13:34–35), тези думи изискват отговор.

Отдаваме голямо значение на Десетте заповеди и с право признаваме тяхното място в Божието откровение. Но не бива да пренебрегваме заповедите на Исус и апостолите само защото те не са били изписани на каменни плочи на Синай. Заповедите в Писанието трябва да се разбират в техния заветен контекст, а Новият Завет недвусмислено показва, че Христовите последователи са призвани към вяра, проявена чрез любов, святост, милост, прошка, молитва и действие.

„Носете тегобите един на друг.“ Това е заповед. „Обичайте се един друг.“ Това е заповед. „Молете се един за друг.“ Това е заповед. „Прощавайте си един на друг.“ Това е заповед. И „Бъдете изпълнители на Словото“ също е заповед!

Какво би се случило, ако приемахме тези думи със същата сериозност, с която приемаме библейските текстове, които цитираме най-често? Вярвам, че домовете, църквите, общностите и взаимоотношенията ни биха започнали да се преобразяват.

## НЕ ЗНАЕШ КОЙ Е ГОТОВ ДА ПРИЕМЕ ИСУС

Преди години обикалях от врата на врата в Едмънтън, споделяйки Евангелието. Стигнах до една къща в редица от долепени жилища и почуках. Отвори ми жена с ролки в косата и цигара в ръката. Децата тичаха из дома, а тя им викаше да се успокоят. Всичко изглеждаше хаотично.

Спомням си как си помислих: „Няма начин тази жена да иска да чуе за Исус.“

Колко бързо съдим според това, което виждат очите ни! Колко лесно решаваме кой се интересува, кой е готов и кой е прекалено далеч от Господа.

За моя изненада тя ме покани да вляза. Приготви ми чаша чай. Децата продължаваха да шумят, но тя слушаше, докато ѝ обяснявах Евангелието, смисъла на новорождението и поканата да познава лично Господ Исус Христос. Същия ден тя откликна на Евангелието и се помоли да приеме Христос.

Никога не съм забравил тази среща, защото тя разкри слабост в собственото ми мислене. Бях преценил обстоятелствата ѝ, външния ѝ вид и атмосферата в дома ѝ. А Светият Дух вече действаше отвъд това, което можех да видя.

Църква, чуйте ме: Не знаете чие сърце Бог подготвя. Не знаете кой разговор ще се превърне в повратна точка. Не знаете кой човек отчаяно търси надежда или чий живот може да се промени чрез един миг на доброта и вярно свидетелство.

Затова евангелизацията не може да се сведе до църковна програма, която започва само когато пасторът обяви организирано благовестие. Да, организираната евангелизация е ценна. Но какво ще кажем за работното място, супермаркета, кафенето, болничната чакалня или човека, който живее до нас? Ние носим свидетелството за Христос навсякъде, където отиваме.

Не ви призовавам да оказвате натиск върху хората или да пренебрегвате личните им граници. Призовавам ви да бъдете на разположение, чувствителни, уважителни, смели и готови да говорите, когато се отвори врата. Силата да преобразява човешкото сърце принадлежи на Бога; нашата отговорност е да обичаме, да свидетелстваме и да се покоряваме.

## ЕДИН ЧОВЕК СРЕД ПРЕПЪЛНЕНА ЗАЛА

По време на едно мое служение в България се подготвях за събрание в ромска християнска общност. Когато влязох, присъстваха само няколко души. Отделих време за молитва пред Господа, като Го питах какво иска да извърши.

Когато вдигнах поглед, залата вече беше пълна. Всички седящи места бяха заети, хора стояха прави отзад, а други се бяха събрали около входа. Това, което първоначално изглеждаше като малко събрание, се беше превърнало в препълнено богослужение.

Докато служех, усетих подбуждение да отида при един мъж, който стоеше в задната част. Казах му насърчителни думи и се помолих за него. Не знаех какво носеше в сърцето си. Не знаех какво го беше довело на това събрание. Просто исках да се покоря на онова, което вярвах, че Светият Дух ме подтиква да направя.

След богослужението местният пастор ми предаде, че този мъж е обмислял да сложи край на живота си. Самият той споделил, че преживяното по време на служението му е дало надежда.

Споделям това внимателно, защото една молитва не бива да се смята за заместител на постоянната подкрепа, когато някой е в опасност или преживява криза на психичното здраве. Такъв човек трябва да бъде изслушан и взет насериозно, да остане свързан с грижовни хора и да получи подходяща професионална или спешна помощ, когато е необходимо. Но тази среща ми напомни също, че никога не знаем каква тежест се крие зад лицето, което виждаме.

Сред всички присъстващи какво ли щеше да стане, ако бях пренебрегнал този подтик? Ако бях решил, че този човек е незначителен? Ако Църквата беше толкова заета с програмата си, че не беше забелязала един страдащ човек?

Ето защо отказвам да измервам служението само по броя на присъстващите, големината на събранието или впечатляващата проповедническа платформа. Един живот има значение за Господа. Човекът, който стои незабелязан отзад, има значение за Него. Жената, чийто дом е изпълнен с хаос, има значение за Господа. Наранените, пренебрегнатите, засрамените и борещите се хора имат значение за Него.

И ако те са важни за Него, трябва да бъдат важни и за нас.

## ЦЪРКВАТА ТРЯБВА ДА ПОДГОТВЯ УЧАСТНИЦИ, А НЕ ДА СЪЗДАВА ЗРИТЕЛИ

В много църкви се е утвърдил навикът служението да се възприема като нещо, което вършат няколко души отпред, докато всички останали наблюдават. Аз дълбоко почитам пастирите. Пастирският дар е скъпоценен и необходим. Но Христовата църква никога не е била предназначена да разчита на един човек, който да върши цялото служение.

Ефесяни 4:11–12 описва как Христос дава апостоли, пророци, благовестители, пастири и учители, за да подготвят светиите за делото на служението и за изграждането на Христовото тяло. Целта на тези дарове не е да се създаде духовна йерархия, в която хората постоянно зависят от една личност. Целта е цялото Тяло да израства към Христовата пълнота (Ефесяни 4:13–16).

Не всяка местна църква ще има постоянно всички тези служения сред себе си, но всяка общност може да се ползва от разнообразните служителски дарове, които Христос е дал на по-широката Си Църква. Когато тези дарове служат един на друг в смирение и библейски ред, Божият народ се укрепва и започва да действа според собственото си призвание.

Често казвам, че съм служител, който копнее за духовно съживление. Където и да отида, искам хората да срещнат Исус, да стават все по-подобни на Него и да носят Неговия живот в света. Не искам просто да се възхищават на апостолско или пророческо служение. Искам да станат зрели и верни ученици, които се покоряват на Господа и когато никой не ги наблюдава.

Пастирът има своите дарове. Благовестителят има своите дарове. Учителят има своите дарове. Пророческото и апостолското служение имат своите отговорности. Но човекът, който седи тихо на третия ред, също има призвание да живее според Евангелието. Пенсионерът, младият човек, родителят, предприемачът и онзи, който е срамежлив или се чувства неспособен – всички имат място в Христовото тяло.

Познавам чувството на неувереност. Ако следвах само личните си предпочитания, понякога бих останал в задната стая, вместо да говоря пред множество хора. Но в крайна сметка не става дума за нашия темперамент. Става дума за готовността ни да откликнем на Божия Дух.

Съживлението не е просто препълнена сграда. То е Божи народ, събуден да се покорява на Исус.

## ДА ЧУВАШ ГЛАСА НА ПАСТИРА ОЗНАЧАВА ДА ГО СЛЕДВАШ

Исус каза: „Моите овце слушат гласа Ми; Аз ги познавам и те Ме следват“ (Йоан 10:27).

Забележете последователността: те слушат, Той ги познава и те Го следват. Да чуваш гласа на Пастира е неразделно от готовността да Го следваш.

Обичам да прекарвам тихо време с Господа. Често в ранните часове, преди ежедневните задължения, се моля, изследвам Писанията и изливам сърцето си пред Него. Вярвам, че Светият Дух може да води и подбужда Своя народ. Но трябва да внимаваме да не приемаме всяко силно впечатление, емоция или внезапна мисъл за Божия глас.

Исус никога няма да ни поведе към непокорство спрямо Писанията, към манипулиране на други хора или към нарушаване на любовта и святостта, разкрити в Неговия характер. Духовните впечатления трябва да се изпитват в молитва, чрез Писанието, мъдър съвет и техните плодове (1 Солунци 5:19–22; 1 Йоан 4:1). Духовната увереност трябва да върви заедно със смирението.

И тогава идва неудобният въпрос: Ако вярваш, че Господ е говорил, и онова, което си чул, е в съгласие с Неговото Слово, готов ли си да се покориш?

Исус попита: „Защо Ме наричате: Господи, Господи!, а не вършите това, което ви казвам?“ (Лука 6:46). Този въпрос и днес стои пред Църквата. Не можем непрекъснато да изповядваме Неговото господство, като в същото време си запазваме правото да пренебрегваме Неговите наставления.

Някои хора очакват необикновено духовно преживяване, когато Божието Слово вече е посочило следващата стъпка. Не се нуждаеш от ново откровение, за да знаеш, че трябва да прощаваш. Не ти е необходимо ново пророческо слово, за да знаеш, че трябва да обичаш. Не се нуждаеш от конференция, за да знаеш, че трябва да се грижиш за страдащите, да говориш истината, да се молиш и да ходиш смирено пред Бога.

Първата стъпка на послушанието често вече е точно пред нас.

## СИЛАТА НА ЛЮБОВТА, КОГАТО ВСИЧКО В ТЕБ ИСКА ДА СЕ БИЕ

Спомням си как пътувах до едно село в Мозамбик, където нашият екип прожектираше филм за Исус. Бяхме в непозната за мен среда, лишена от удобствата, с които сме свикнали, и бяхме дошли да споделим Евангелието.

В един момент излязох сред хората и се оказах обграден от група мъже. Те започнаха да ритат пръст към мен. Разбрах жеста им като израз на враждебност: ясно послание, че не съм добре дошъл.

Трябва да знаете нещо за моето минало. Преди да дойда при Христос, не бях човек, който по природа се отдръпваше от бой. Работил съм в правоохранителните органи, занимавал съм се с бойни изкуства и в младостта си знаех какво означава да се разрешават конфликти с агресия.

Естественият ми инстинкт в онзи момент не беше особено духовен. Исках да отвърна със сила.

Но в сърцето си усетих съвсем различно наставление: „Обичай ги.“

Така тръгнах от човек на човек, поглеждах всеки в очите и му изразявах любов. Не говорехме един и същ език, но добротата и отказът да отвърна на насилието им предадоха нещо. Атмосферата се промени. По-късно хората започнаха да водят децата си при нас за молитва.

Какво промени тази среща? Не способността ми да сплаша някого. Не блестящ аргумент. Не по-силна демонстрация на сила. Промени я решението да отговоря на враждебността с любов.

Исус ни заповяда да обичаме враговете си и да правим добро на онези, които ни мразят (Лука 6:27–28). Павел ни наставлява да не позволяваме на злото да ни побеждава, а да побеждаваме злото с добро (Римляни 12:21). Това не са поетични лозунги. Те описват коренно различния живот на Божието царство.

Мога да ви кажа, че старите подтици не изчезват само защото човек проповядва. Понякога съзнателно трябва да отхвърля желанието да реагирам. И това е част от изпълнението на Словото. Изкушението може да бъде съвсем реално, но чрез Божията благодат то не е длъжно да определя нашия отговор. Самият Исус беше изкушаван, но остана без грях (Евреи 4:15).

А как изглежда това у дома? Означава да не отвръщаме на обидата с обида. Да говорим истината без жестокост. Да обичаме човека, който ни е разочаровал. Да поставяме здравословни граници, без да се предаваме на омразата. Да отговаряме чрез Духа, когато плътта иска да поеме контрола.

## МИЛОСТТА НЕ Е ВРАГ НА ИСТИНАТА

Дълбоко ме тревожи, когато църквите се превръщат в места, където хората чувстват, че трябва да крият всяка своя борба от страх да не бъдат осъдени, унизени или отхвърлени. Говорим за общности на благодатта, но понякога създаваме впечатлението, че са добре дошли само хората, които изглеждат почтени отвън.

Искам човекът, който се бори със зависимост, да може да влезе през вратата. Искам човекът, обременен от сексуален грях, попадналият в разрушителни навици, носещият срам и онзи, чийто живот няма нищо общо с лъскавия религиозен образ, да знаят, че Исус ги призовава да дойдат при Него.

Това не означава да одобряваме онова, което разрушава хората. Благодатта не отменя истината, а любовта не обезсмисля святостта. Но Исус посреща хората едновременно с истина и милост, призовава ги към покаяние и им предлага силата за нов живот.

Преди години, по време на едно християнско събитие, уредих млада жена от нашия екип да се появи с необичайна прическа. Външният ѝ вид беше умишлено изненадващ. Наблюдавах колко бързо някои хора си направиха заключения за нея, преди да знаят каквото и да било за сърцето ѝ.

Често бързаме да съдим онова, което виждаме, и твърде бавно разпознаваме онова, което има най-голямо значение. А Писанието казва: „Милостта тържествува над съда“ (Яков 2:13).

Всички искаме милост. Всички искаме доброта. Всички искаме да бъдат търпеливи с нас, когато се провалим. Защо тогава понякога се колебаем да дадем същото на другите?

Исус не ни призова да станем специалисти по откриване на чуждите недостатъци, докато прикриваме собствените си. Той ни призова да Го следваме. Църквата трябва да бъде място, където изповедта може да доведе до молитва, възстановяване, поемане на отговорност и изцеление, а не място, където ранените се научават да мълчат.

Ако си изпълнител на Словото, няма само да посочваш нуждата на другия от промяна. Ще му помогнеш да направи крачка към Христос.

## ПЛЕНЯВАЙ ВСЯКА МИСЪЛ В ПОСЛУШАНИЕ НА ХРИСТОС

Има още едно бойно поле, на което слушането трябва да се превърне в действие: нашият ум.

Понякога говоря за три вида мисли: собствените ни мисли, мисли, които са в съгласие с Божието водителство, и мисли на изкушение или обвинение, които противоречат на Неговата истина. Това е практически начин да обясня необходимостта от духовно разпознаване, а не твърдение, че можем безпогрешно да определяме източника на всяка мисъл.

Павел наставлява вярващите да пленяват всяка мисъл в послушание на Христос (2 Коринтяни 10:5). Той също говори за това, че в Христос имаме Христов ум (1 Коринтяни 2:16), и ни призовава да бъдем преобразявани чрез обновяването на ума си (Римляни 12:2).

Какво допускаш да управлява вътрешния ти живот? Осъждането? Страхът? Срамът? Огорчението? Убеждението, че си отвъд Божията милост? Или истината за това, което Христос е извършил, и за човека, в когото Той те призовава да се превърнеш?

Трябва да се учим да отхвърляме лъжите и да се връщаме към истината на Писанието. Но трябва и да бъдем състрадателни към хората, които преживяват депресия, натрапчиви мисли или отчаяние. Не всяка мъчителна мисъл е демонична атака и психичното страдание не бива да се тълкува като липса на вяра. Молитвата, надеждната човешка подкрепа и подходящите грижи за психичното здраве могат да действат заедно като част от отговорния християнски отклик.

Евангелието провъзгласява, че провалът не е длъжен да има последната дума. Христос приема покайващия се. Той възстановява съкрушените сърца. Той ни нарича Свои. И ден след ден ни учи да подчиняваме мислите и решенията си на Неговото господство.

Може би си допуснал грешки. Може би съжаляваш за решения отпреди години. Но не е нужно да превръщаш миналото си в своя постоянна самоличност. Нека покаянието води към възстановяване. Нека благодатта те научи да живееш по друг начин. Нека истината на Христос оформя начина, по който гледаш на себе си и на другите.

## ДУХОВНАТА АТМОСФЕРА, КОЯТО НОСИМ

Често размишлявам как Божието присъствие трябва да оформя атмосферата около вярващия. Живеем в този свят, но не сме длъжни да предаваме сърцата си на неговите модели. Божият Дух обитава в Своя народ и плодът на това обитаване трябва да бъде видим в любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост и себеобуздание (Галатяни 5:22–23).

Понякога си представям вярващия като човек, обгърнат от небесната реалност – не откъснат от човешките трудности и със сигурност не защитен от всяко изпитание, а подкрепян от Господа насред тях.

Имало е моменти, когато някой се е отнасял неуважително към мен или е разбирал погрешно намеренията ми. Може да е необходимо да се заема с проблема твърдо, но не съм длъжен да позволявам на обидата да се превръща в затвор в сърцето ми. Решението да не подхранвам огорчението е акт на послушание.

Някои от нас носят стари обиди, които са станали толкова привични, че почти не ги забелязваме. Отново и отново преживяваме нараняването, подхранваме обвинението и после се чудим защо мирът изглежда толкова далечен. Писанието ни призовава да прощаваме така, както Господ е простил на нас (Колосяни 3:13). Прошката не означава да се преструваме, че злото не се е случило, да допускаме злоупотреба или да се отказваме от необходимите граници. Тя означава да не позволяваме на горчивината да управлява сърцата ни.

Ако докато четеш това, Господ ти напомня за някого, попитай Го какво изисква послушанието. Може би трябва да простиш. Може би трябва да се извиниш. Може би трябва да кажеш истината, да потърсиш помирение там, където това е безопасно, или да се откажеш от желанието за отмъщение.

Ето как се променя духовната атмосфера: не чрез висок глас, представление или драматични думи, а когато животът на Исус става видим в действителните ни решения.

## КАКВО ВЛАДЕЕ НАД СЪРЦЕТО ТИ?

Нека задам още един въпрос: Какво поглъща живота ти?

Какво преобладава в разговорите ти? Какво изпълва въображението ти? Към какво се връщат мислите ти отново и отново, когато останеш за миг насаме със себе си?

Обичам обикновените неща. Мога да говоря за хокей. Мога да се смея с приятели и да се наслаждавам на хубава храна. Господ не ни е призовал да изоставим всички добри земни радости. Но съм присъствал на разговори след евангелизационни богослужения, в които хората отделяха много повече енергия за обсъждане на външността и страничните неща, отколкото на онези, които бяха дошли да търсят Бога. Това ме накара да изследвам и собствените си приоритети.

Говорим ли по-разпалено за това, което върши врагът, отколкото за Божията вярност? Погълнати ли сме от оплаквания, спорове и личности, докато оставаме странно мълчаливи за Исус?

Въпросът не е дали вярващите могат да говорят за всекидневния живот. Въпросът е кое заема първото място в сърцата ни. Исус каза: „Защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:21).

Изпълнителят на Словото започва всеки ден на разположение на Христос: „Господи, кого мога да насърча днес? Чия тежест мога да помогна да бъде понесена? Къде искаш да говоря? Къде искаш да слушам? Има ли някого, на когото трябва да простя? Има ли решение, което трябва да поправя?“

Понякога разширяването на Божието царство изглежда като проповед пред множество хора. Понякога означава да обърнеш внимание на един наранен човек. Понякога е толкова просто, колкото да приготвиш храна, да се помолиш с приятел, да удържиш на думата си или да откажеш да отвърнеш на гнева с гняв.

Не подценявай обикновените места, на които може да пусне корен необикновеното послушание.

## НАЙ-ВЕЛИКИЯТ БЕЛЕГ Е ЛЮБОВТА

Докато израствам в Господа, една дума става все по-важна за мен: любов.

Не просто привързаност. Не сантименталност. Не религиозен лозунг. Говоря за себеотдаващата се любов, разкрита в Исус Христос – агапе: любов, която търси доброто на другия и остава вярна на истината.

Исус каза: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди“ (Йоан 14:15). Забележете, че Той свързва послушанието с любовта. Не заслужаваме спасителната Му благодат чрез достатъчно добри дела. Спасението е Божи дар и ние сме създадени в Христос Исус за добри дела (Ефесяни 2:8–10). Послушанието е плод на живите взаимоотношения с Него, а не техен заместител.

След това Той ни казва: „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си“ (Йоан 15:13).

Този стих ме е предизвиквал лично. Моля Господа да ме изведе отвъд говоренето за любов и да ме въведе в любов, готова на жертва. Бих ли се отказал от удобството си заради друг човек? Бих ли дал времето си, средствата си, репутацията си или дори бих ли изложил безопасността си на риск, когато истинската любов го изисква?

Христос не просто обяви любовта от разстояние. Той я показа на кръста. Йоан пише, че познаваме любовта по това, че Исус положи живота Си за нас, затова и ние трябва да бъдем готови да полагаме живота си за другите (1 Йоан 3:16). И веднага пренася тази велика истина в ежедневието: ако виждаме човек в нужда и затваряме сърцето си за него, как Божията любов пребъдва в нас? „Да не любим с думи или с език, а с дело и в истина“ (1 Йоан 3:18).

Ето я отново същата истина. Не само думи. Не само слушане. Любов, изразена чрез дела и истина.

Когато Исус предупреждава в Матей 7:21–23 за хората, които Го наричат „Господи“, без да вършат волята на Отца, Той не ни дава разрешение да съдим кой е спасен въз основа на външния вид. Той ни предупреждава, че религиозната дейност – дори впечатляващата – не е същото като истинското познаване на Него. Призивът е към действителни взаимоотношения, които раждат послушание.

В крайна сметка няма да има решаващо значение дали сме били възхвалявани като успешни служители или считани за важни личности. Важното ще бъде, че сме принадлежали на Христос и че Неговата благодат ни е преобразявала в хора, които обичат Него и ближните си.

## ЦЪРКВА ОТ ДУХОВНИ ПОБЕДИТЕЛИ: ПРИЗИВЪТ ДА ОТКЛИКНЕМ

Вярвам, че Господ издига хора, които няма да се задоволят да седнат на стол, да изслушат поредното послание и след това да продължат без промяна. Наречете ги ученици. Наречете ги служители. Наречете ги представители на Царството. Понякога аз ги наричам шампиони – не защото са впечатляващи сами по себе си, а защото Христос действа в тях и те са готови да Му се покоряват.

Призовавам за Църква, която не чака някой друг да се моли. Църква, която носи тежестите на хората, вместо да разпространява клюки за тях. Църква, която приема съкрушените, без да се примирява с греха. Църква, която цени здравото библейско учение и водителството на Светия Дух. Църква, която почита служителските дарове, без да става зависима от личности. Църква, която обича Писанието достатъчно силно, за да го прилага на практика.

Ето и моето предизвикателство. Още тази седмица посочи една заповед на Исус, която си чувал многократно, но си пренебрегвал да изпълняваш. Може би става дума за прошка. Може би за щедрост. Може би за молитва за някого. Може би за разговор със съсед за надеждата, която имаш в Христос. А може би за това да поискаш прошка от човек, когото си наранил.

Не се задоволявай само да подчертаеш стиха. Изпълни го. Помоли Светия Дух за благодат, потърси мъдра помощ, когато е необходима, и направи следващата вярна крачка.

Ако от години слушаш проповеди, не бива да презираш това. Слушането на Божието Слово е необходимо: вярата идва от слушане на Христовото послание (Римляни 10:17). Но слушането трябва да води към вяра, а вярата трябва да принася плод в послушание. Яков 1:25 описва човека, който внимателно се вглежда в съвършения закон на свободата и постоянства в него – не като забравлив слушател, а като изпълнител, който действа.

Не искам хората просто да казват: „Това беше силно послание.“ Искам да могат да кажат: „Аз простих. Аз обичах. Аз послужих. Аз потърсих помирение. Аз свидетелствах. Аз последвах Исус.“

И когато това започне да се случва в цялата Църква, светът няма да вижда просто религиозно представление. Ще среща хора, в чийто живот Исус става видим.

Въпросът не е просто: „Чу ли Словото?“ Истинският въпрос е: „Какво направи с това, което чу?“

## ЗАКЛЮЧИТЕЛНА МОЛИТВА И АПОСТОЛСКО БЛАГОСЛОВЕНИЕ

Отче, в могъщото име на Исус Христос, благодаря Ти за Твоето Слово, за милостта Ти и за необикновената любов, която си излял в сърцата ни чрез Светия Дух. Прости ни за моментите, когато сме се задоволявали само да слушаме, докато сме се противили на послушанието. Прости ни, че понякога сме обичали външния образ на служението повече от хората, на които си ни призовал да служим.

Свети Дух, събуди Своята Църква. Възстанови първата ни любов. Направи ни чувствителни към Твоето водителство и непоколебими в Писанията. Дай ни смелост да споделяме Евангелието, смирение да приемаме поправление, проницателност да разпознаваме истината и състрадание към хората, които преминават през трудности.

Моля се особено за пастирите и духовните водачи, които носят тежки отговорности; за онези, които Ти се доверяват сред финансов натиск; за преминаващите през болка и за тези, които се чувстват забравени. Укрепи вярата им. Обгради ги с мъдра и любяща подкрепа. Отвори врати за вярно служение според Твоята воля и утвърди делото на ръцете им. Където сърцата са ранени – донеси изцеление. Където мислите са смутени – донеси мир и необходимата помощ. Където взаимоотношенията са разрушени – води ни към истина, прошка, справедливост и помирение.

Издигни мъже и жени, които носят Твоето присъствие в ежедневния живот – хора, които не само говорят за Твоята любов, но и я показват. Научи ни да приличаме на Исус, когато ни приемат и когато ни отхвърлят, когато животът е лесен и когато послушанието струва скъпо.

Господи, нека бъдем изпълнители на Твоето Слово, а не само слушатели. Нека Твоята Църква бъде познавана по любовта, верността, святостта и свидетелството си за възкръсналия Христос.

В могъщото име на Исус. Амин!

---

Бележка към поучението: Този ръкопис е езиково прецизирана адаптация на проповед, изнесена пред църковна общност. Личните истории са запазени като свидетелства от първо лице; премахнати са само езикови неточности и повтарящи се изрази. Библейските цитати са предадени на български по смисъла на използвания английски текст (ESV), а всяко поучение следва да се разглежда в контекста на съответните библейски пасажи.

Питър Наш

Fresh Oil & Fire Ministries