ИЗРАСТВАНЕ В ДУХОВНОТО РАЗЛИЧАВАНЕ

Когато Бог отваря очите ти за истината, измамата и духовната зрялост

Силно апостолско и пророческо поучение

Питър Наш

Идва момент в нашето ходене с Господ Исус Христос, когато трябва да осъзнаем една изключително важна истина: духовната зрялост не се измерва само с това колко добре познаваме Библията, от колко години сме християни, колко духовни преживявания сме имали или дори колко мощно сме служили под помазанието на Святия Дух.

Духовната зрялост се разкрива и чрез способността ни да различаваме кое е от Бога, кое е от човека и кое противоречи на самата природа и характер на Исус Христос!

Вярвам, че живеем във време, когато Църквата повече не може да си позволи да гледа на духовното различаване като на нещо второстепенно или незадължително.

Заобиколени сме от гласове, мнения, религиозни системи, пророчески изявления, впечатляващи личности и поучения, които често звучат духовно, но невинаги са основани върху истината на Божието Слово.

И искам да те попитам нещо.

Забелязал ли си, че неща, които някога си приемал без никакви въпроси, днес започват да те смущават?

Случвало ли ти се е да слушаш определени разговори, поучения или духовни изявления и да усещаш, че нещо в тях не съответства на това, което познаваш за Господ Исус Христос?

Може би нещата, които някога са те впечатлявали, вече не оказват същото влияние върху теб.

Може би титлите вече не те плашат.

Може би започваш да разбираш, че духовната власт и духовната зрялост невинаги са едно и също нещо.

Възможно ли е Бог да развива в теб нещо, което преди не си притежавал в същата степен?

Възможно ли е Святият Дух да те учи да различаваш между външния вид и действителността, между харизмата и характера, между човешката власт и Божията власт, между религиозната традиция и библейската истина?

Но още в самото начало искам да установя нещо много важно.

Не всяко неприятно чувство е духовно различаване.

Не всяко подозрение е откровение от Небето.

Не всяко несъгласие е духовна война.

И не всеки човек, който ни разочарова, действа под влиянието на неправилен дух.

Понякога страховете ни говорят по-силно от вярата ни. Понякога раните от миналото влияят на начина, по който възприемаме хората и обстоятелствата. А понякога гордостта ни убеждава, че разбираме дадена ситуация много по-добре, отколкото всъщност я разбираме.

Истинското духовно различаване не започва с подозрение. То започва с покорство към Божията истина!

И ако наистина израстваме в духовното различаване, ще ставаме по-смирени, по-внимателни, по-любящи и по-дълбоко вкоренени в Писанието.

Няма да ставаме по-горделиви, по-подозрителни или неспособни да приемаме поправление.

1. ДУХОВНОТО РАЗЛИЧАВАНЕ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ОБУЧЕНИ ДУХОВНИ СЕТИВА

В Евреи 5:14 четем:

„А твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражняване са обучили сетивата си да различават доброто от злото.“

Искам да обърнеш внимание на думите: „чрез упражняване“.

Духовното различаване се развива чрез духовно упражняване.

То не е просто нещо, за което твърдим, че притежаваме. То е способност, която израства, когато постоянно се храним с истината на Божието Слово, предаваме се на водителството на Святия Дух и се учим да различаваме между онова, което е праведно, и онова, което само изглежда праведно.

Съществува огромна разлика между това да притежаваш духовна информация и това да имаш духовно разбиране.

Човек може да знае наизуст множество стихове от Библията и въпреки това да ги прилага неправилно.

Може да проповядва със страст и същевременно да бъде движен от гордост.

Може да заема висока духовна позиция, но да му липсва смирението, необходимо за правилното упражняване на тази власт.

С времето разбрах, че духовното различаване не е просто способността да разпознаваме злото, когато то е очевидно.

Понякога най-голямото предизвикателство е да разпознаем нещо, което изглежда добро, звучи добре и дори съдържа части от истината, но въпреки това постепенно отдалечава хората от сърцето и намеренията на Бога.

Ето защо апостол Павел се моли във Филипяни 1:9–10 любовта на вярващите да изобилства все повече в познание и всякакво разбиране, за да могат да разпознават най-доброто.

Забележете нещо изключително важно.

Павел свързва духовното различаване с любовта!

Той не се моли християните да станат подозрителни към всички около себе си.

Моли се любовта им да стане по-зряла, по-мъдра и способна да разпознава онова, което наистина има значение.

Любовта без духовно различаване може да стане уязвима към измама. А духовното различаване без любов може да стане сурово, горделиво и разрушително!

Бог желае и двете.

Той иска сърца, изпълнени с любов, но и очи, отворени за истината.

2. СОЛОМОН РАЗБИРАШЕ ОТ КАКВО НАИСТИНА СЕ НУЖДАЕ

Когато Соломон стана цар, Господ му се яви и го покани да поиска каквото желае.

Соломон можеше да поиска богатство, лично издигане, военни победи или дълъг и благополучен живот.

Но вместо това той поиска разумно сърце.

В 3 Царе 3:9 Соломон се помоли да може да различава доброто от злото, за да управлява правилно Божия народ.

Каква забележителна молитва!

Соломон разбираше, че истинското лидерство изисква нещо много по-голямо от влияние или позиция.

То изисква мъдрост.

Малко след това пред него застанаха две жени, всяка от които твърдеше, че едно и също живо дете е нейно.

Нямаше независими свидетели, които да разрешат противоречивите им твърдения.

Соломон трябваше да открие истината зад две различни истории.

И тук искам да заявя нещо съвсем ясно.

В Божието Царство най-шумният глас невинаги е гласът на истината!

Най-увереният лидер невинаги е най-мъдрият.

Човекът, който прави най-силните духовни изявления, невинаги говори от името на Бога.

Двама души могат да описват една и съща ситуация по напълно противоположен начин.

Двама лидери могат да претендират, че имат библейски авторитет.

Двама проповедници могат да цитират едни и същи стихове, но да стигат до коренно различни заключения.

Ето защо вярвам, че трябва непрестанно да се връщаме към Божието Слово.

Истината не се определя от това колко силно някой я провъзгласява. Истината трябва да бъде изпитвана чрез онова, което Бог вече е открил в Своето Слово!

И нека не забравяме още нещо.

Въпреки необикновената мъдрост, която получи, Соломон по-късно допусна сериозно непокорство към Бога.

Това ни показва, че дори голямата мъдрост трябва постоянно да бъде съчетавана с послушание.

Духовното различаване не е трофей, който можем да поставим на рафта и да се гордеем с него.

То е отговорност, която изисква непрекъснато предаване на Господа.

3. ПРЕСТАНИ ДА СЕ ВПЕЧАТЛЯВАШ ОТ ВЪНШНОТО И ЗАПОЧНИ ДА ИЗСЛЕДВАШ ПЛОДОВЕТЕ!

Исус отправи едно недвусмислено предупреждение в Матей 7:15–16 относно лъжепророците.

Той предупреди, че ще идват в овчи кожи, но отвътре ще бъдат вълци грабители.

След това заяви:

„По плодовете им ще ги познаете.“

Колко важно е това!

Исус не ни каза да оценяваме духовните водачи единствено според красноречието им, тяхното влияние, големината на служението им или титлите пред имената им.

Той насочи вниманието ни към плодовете.

А плодовете се разкриват с течение на времето.

Всеки може да направи впечатляващо представяне.

Всеки може да говори пламенно за любов, смирение, святост и послушание.

Но какво се случва, когато този човек бъде предизвикан?

Как реагира, когато някой му зададе основателен въпрос?

Какво става, когато тълкуването му на Писанието бъде подложено на внимателна проверка?

Как реагира, когато някой постави под въпрос начина, по който упражнява своята власт?

Проявява ли се смирение, или започва сплашване?

Надделява ли истината, или запазването на личното влияние става по-важно от всичко останало?

Не казвам, че всяка грешка доказва, че някой е лъжеучител.

Всички можем да сгрешим, да разберем нещо неправилно и да се нуждаем от поправление.

Но повтарящите се модели на поведение не бива да бъдат пренебрегвани!

Когато някой постоянно изисква от другите неща, които сам отказва да върши, това трябва да бъде изследвано.

Когато духовното лидерство се основава на страх, манипулация, тайни или безусловна лоялност към човека, това трябва да бъде изследвано.

Когато личността на водача стане по-важна от личността на Исус Христос, нещо е сериозно сбъркано!

И когато религиозната традиция бъде издигната над ясното учение на Писанието, трябва да имаме смелостта да попитаме:

Следваме ли Христос, или просто защитаваме една човешка система?

Самият Исус се изправи срещу този проблем в Марк 7:8–13, където човешките предания бяха използвани по начин, който обезсилваше Божиите заповеди.

Нека заявя това категорично.

НИКОЯ ДЕНОМИНАЦИЯ, НИКОЯ ИНСТИТУЦИЯ, НИКОЯ ЦЪРКОВНА СТРУКТУРА, НИКОЙ АПОСТОЛ, ПРОРОК, ПАСТОР ИЛИ УЧИТЕЛ НЯМА ВЛАСТ ДА ОТМЕНЯ БОЖИЕТО СЛОВО!

И това включва и мен.

Ако преподавам нещо, което противоречи на Писанието, аз трябва да бъда готов да приема поправление.

Не мога да изисквам библейска отговорност от другите, докато освобождавам себе си от същата тази отговорност.

Това не е слабост.

Това е покорство пред Христос!

4. ДУХОВНИТЕ ДУМИ НЕ ОСВОБОЖДАВАТ НИКОГО ОТ БИБЛЕЙСКА ПРОВЕРКА

Една от най-опасните грешки, които вярващите могат да направят, е да приемат, че нещо непременно идва от Бога само защото някой е поставил Божието име върху него.

„Бог ми каза.“

„Святият Дух ми откри.“

„Господ говори.“

Това са изключително сериозни изявления.

И вярвам, че трябва да се отнасяме към тях с благоговение, а не да ги приемаме автоматично.

В 1 Йоан 4:1 четем, че не трябва да вярваме на всеки дух, а да изпитваме духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци са излезли по света.

Йоан говори за необходимостта да проверяваме духовните твърдения и учения, особено онези, които засягат истината за Исус Христос.

По същия начин 1 Солунци 5:20–21 ни учи да не презираме пророчествата, но да изпитваме всичко и да държим доброто.

Забележете равновесието!

Не ни е заповядано да отхвърляме всичко свръхестествено.

Но не ни е заповядано и да приемаме всяко духовно изявление без проверка.

ЗАПОВЯДАНО НИ Е ДА ИЗПИТВАМЕ!

В Деяния 17:11 виждаме прекрасния пример на беряните.

Те приемаха апостолското послание с готовност, но всеки ден изследваха Писанията, за да проверят дали чутото е вярно.

Помислете само!

Дори проповедта на апостол Павел беше проверявана чрез Писанието!

Тогава с колко по-голяма сериозност трябва да изследваме съвременните поучения и пророчески изявления?

Аз вярвам в продължаващото действие и дарбите на Святия Дух, включително в разпознаването на духовете, споменато в 1 Коринтяни 12:10.

Но разбирам и че конкретната духовна дарба за разпознаване на духовете не е напълно идентична с общата библейска отговорност на всеки вярващ да израства в мъдрост и да проверява духовните твърдения.

И нито едно от тези неща не ни дава право да се преструваме, че знаем всичко, скрито в сърцето на друг човек.

Святият Дух никога няма да ни упълномощи да нарушаваме истината на Писанията, които Сам е вдъхновил.

Ако някой твърди, че Бог одобрява измама, неморалност, манипулация, отмъщение или духовна злоупотреба, ние не сме длъжни да приемем това твърдение.

Напротив!

Длъжни сме да отхвърлим всичко, което противоречи на вече откритата Божия истина!

5. ИЗРАСТВАЩОТО ДУХОВНО РАЗЛИЧАВАНЕ РАЗПОЗНАВА ПОВТАРЯЩИТЕ СЕ МОДЕЛИ

Един от най-ясните признаци на духовно израстване е, че преставаме да позволяваме на един емоционален момент да заличава цял установен модел на поведение.

Едно извинение може да бъде искрено.

Но непрекъснатите извинения без действителна промяна изискват мъдрост.

Една грешка невинаги определя характера на човека.

Но повтарящото се поведение може да разкрие много за посоката на живота му.

Притчи 14:15 казва:

„Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.“

Вярвам, че има християни, които са преживели ненужни страдания, защото постоянно са пренебрегвали онова, което повтарящите се модели са им показвали.

Оправдавали са манипулацията като лидерство.

Бъркали са сплашването с духовна власт.

Приемали са ласкателството за приятелство, а силната емоционална привързаност — за истинска любов.

И понякога са продължавали да правят това, защото не са искали да повярват, че нещо, на което са имали доверие, всъщност може да бъде нездравословно.

Но духовното различаване не изисква да изоставим любовта.

То изисква да престанем да бъркаме любовта със слепотата!

Можем да простим на някого и същевременно да признаем, че доверието трябва отново да бъде изградено.

Можем да уважаваме достойнството на човека, без да позволяваме неговото поведение да ни наранява непрекъснато.

Но има и още едно измерение, което не можем да пренебрегнем.

ДУХОВНОТО РАЗЛИЧАВАНЕ ТРЯБВА ПЪРВО ДА БЪДЕ ГОТОВО ДА ИЗОБЛИЧИ МОДЕЛИТЕ В СОБСТВЕНОТО МИ СЪРЦЕ!

Как реагирам, когато ме критикуват?

Започвам ли веднага да се защитавам?

Какво се случва, когато някой не е съгласен с моето тълкуване на Писанието?

Разгневявам ли се?

Как реагирам, когато се почувствам отхвърлен?

Опитвам ли се да си върна контрола?

Какво правя, когато Бог поиска да Му предам нещо скъпо за мен?

Покорявам ли се, или започвам да търся богословско оправдание, за да го задържа?

Вярвам, че някои от най-големите пробиви в духовното различаване се случват, когато Святият Дух ни покаже, че проблемът невинаги е извън нас.

Понякога проблемът е вътре в нас!

И истинската духовна зрялост започва тогава, когато престанем да молим Бога да изобличава само другите и Му позволим да изследва собствените ни сърца.

Давид се молеше в Псалм 139:23–24 Бог да изпита сърцето му, да познае мислите му и да го води по вечния път.

Това трябва да стане и нашата молитва.

6. ДУХОВНОТО РАЗЛИЧАВАНЕ НИ УЧИ ДА ОТГОВАРЯМЕ С МЪДРОСТ, А НЕ ДА РЕАГИРАМЕ ИМПУЛСИВНО

Има нещо изключително силно в един вярващ, който вече не изпитва необходимост да реагира незабавно на всяка провокация.

Яков 1:19 ни наставлява да бъдем бързи да слушаме, бавни да говорим и бавни да се гневим.

Научих, че спешността невинаги означава Божие водителство.

Една възможност може да изглежда вълнуваща, но въпреки това да бъде неразумна.

Някой може да ни притиска да вземем незабавно решение, без този натиск да идва от Бога.

Понякога най-силните ни емоционални реакции разкриват повече за нас самите, отколкото за другия човек.

Обидим се и изведнъж започваме да вярваме, че самата обида доказва, че сме прави.

Изплашим се и веднага приемаме страха като предупреждение от Небето.

Развълнуваме се и започваме да вярваме, че нашият ентусиазъм потвърждава Божието одобрение.

Но емоциите, макар и важни, не са безпогрешен духовен авторитет.

Аз не искам да бъда управляван от емоциите си.

ИСКАМ ДА БЪДА УПРАВЛЯВАН ОТ СВЯТИЯ ДУХ В ПЪЛНО ПОКОРСТВО НА БОЖИЕТО СЛОВО!

Исус никога не позволи очакванията на тълпите да управляват Неговите решения.

В Йоан 6:15, когато хората искаха насила да Го направят цар, Той се оттегли.

В Йоан 7, когато братята Му Го подтикваха към определена публична изява, Исус не позволи техните очаквания да определят Неговото време.

Той беше напълно покорен на Отца.

И вярвам, че израстването в духовното различаване ни учи на същата зависимост.

Понякога мъдростта изисква незабавно послушание.

Понякога мъдростта изисква търпение.

Но нито страхът, нито натискът трябва да заменят молитвеното разсъждение и Божието водителство.

Въпросът не е просто дали една врата е отворена. Въпросът е дали преминаването през тази врата е в съгласие с Божията воля и Божия характер!

Не всяка отворена врата е от Бога.

И не всяка затворена врата означава, че Бог ни е отхвърлил.

Нуждаем се от мъдрост, за да различим.

7. ДУХОВНОТО РАЗЛИЧАВАНЕ ПРАВИ РАЗЛИКА МЕЖДУ ИЗОБЛИЧЕНИЕ И ОСЪЖДЕНИЕ

Съществува изключително важна разлика между това Святият Дух да ни доведе до покаяние и разрушителното послание, което се опитва да ни убеди, че за нас вече няма надежда.

Римляни 8:1 заявява, че няма осъждане за онези, които са в Христос Исус.

Но това не означава, че вярващите не се нуждаят от поправление.

Напротив!

Святият Дух изобличава греха.

Писанието разкрива нашето непокорство.

Бог дисциплинира онези, които обича.

Но истинското божествено изобличение ни води към покаяние, прошка, преобразяване и възстановено послушание.

Във 2 Коринтяни 7:10 четем, че скръбта по Бога произвежда покаяние, което води към спасение, докато светската скръб произвежда смърт.

Осъждението, което настоява, че няма прошка и няма път обратно към Христос, противоречи на надеждата на Евангелието.

Може да съм се провалил, но не съм извън обсега на Божията милост.

Може да имам нужда от поправление, но поправлението не означава отхвърляне.

Може да се нуждая от дълбоко покаяние, но истинското покаяние не означава, че Христос ме е изоставил.

И искам да предизвикам още едно погрешно разбиране.

Не трябва да бъркаме истинското библейско поправление с преследване само защото то ни кара да се чувстваме неудобно.

Понякога човекът, който ни обича най-много, ще ни каже точно онова, което най-малко желаем да чуем.

Притчи 27:6 ни напомня за верните рани, причинени от приятел.

Духовно зрелият човек постепенно става все по-готов да чуе истината, дори когато тя се изправя срещу личната му гордост.

Ако отхвърляме всяко поправление, което не ни харесва, ние не проявяваме духовно различаване. Ние защитаваме собственото си его!

8. ДУХОВНОТО РАЗЛИЧАВАНЕ НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕВРЪЩА В ДРУГА ФОРМА НА КОНТРОЛ!

Това е нещо, което чувствам изключително силно в сърцето си.

Съществува реална опасност човек да стане толкова убеден в собственото си духовно различаване, че да започне да го използва като средство за контрол над другите.

Той твърди, че знае какво мислят всички.

Обявява скритите им мотиви, без да има доказателства.

Нарича всяко несъгласие бунт.

Представя въпросите към неговото лидерство като въпроси към самия Бог.

И използва духовни изрази, за да направи хората зависими от себе си.

Тук искам да заявя с цялото убеждение на сърцето си:

ТОВА НЕ Е ПЛОДЪТ НА ЗРЯЛОТО ДУХОВНО РАЗЛИЧАВАНЕ! ТОВА Е ДУХОВНА ГОРДОСТ, КОЯТО СЕ ПРИКРИВА ЗАД РЕЛИГИОЗНА ФАСАДА!

Библейската духовна власт никога не дава право на манипулация.

В Марк 10:42–45 Исус заявява, че лидерството в Божието Царство не трябва да подражава на светските управници, които господстват над хората.

Величието в Неговото Царство се изразява чрез служене.

По същия начин Петър наставлява старейшините в 1 Петрово 5:2–3 да не господаруват над онези, които са им поверени, а да бъдат пример за стадото.

Духовните водачи са призовани да водят хората към Христос, а не да ги затварят в системи на лична зависимост.

Вярвам, че Църквата отчаяно се нуждае от възстановяването на това разбиране.

Човек може да притежава истински духовни дарби и въпреки това да се нуждае от поправление на характера си.

Едно служение може да бъде силно и същевременно да има нужда от отчетност.

Един водач може искрено да е призован от Бога и въпреки това да допуска сериозни грешки.

НАЛИЧИЕТО НА ПОМАЗАНИЕ НЕ ПРАВИ ЧОВЕКА БЕЗГРЕШЕН!

И истинското духовно различаване не прави никого недосегаем за поправление.

В Яков 3:17 мъдростта, която идва отгоре, е описана като чиста, миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.

Забележете нещо много важно.

Тази мъдрост е готова да слуша и да приема разумни доводи.

Ако съм станал човек, който не може да бъде поправен, който отказва да слуша и който тълкува всяко несъгласие като бунт, трябва сериозно да поставя под въпрос зрелостта на собственото си духовно различаване.

Божията истина няма нужда от моята гордост, за да бъде защитена!

Тя изисква моята вярност.

9. ДУХОВНОТО РАЗЛИЧАВАНЕ ТРЯБВА ВИНАГИ ДА БЪДЕ ВКОРЕНЕНО В ЛЮБОВТА

Дълбоко ме тревожи, когато духовното различаване се превърне в нещо, което се занимава единствено с откриването на грешки.

Всичко става подозрително.

Всяка църква е покварена.

Всеки лидер е компрометиран.

Всяко несъгласие е демонично.

Всяка връзка е опасна.

Но това не е целта на библейското духовно различаване!

Духовното различаване не е само способността да отхвърляме лъжата.

То е и способността да разпознаваме и приемаме онова, което е истинско, добро и угодно на Бога.

Никога не трябва да ставаме толкова обсебени от измамата, че да изгубим способността си да разпознаваме истинската доброта, вярност, милосърдие и прекрасното действие на Святия Дух в живота на другите хора.

Има искрени пастори.

Има верни пророци.

Има смирени апостоли, евангелизатори и учители, които действително обичат Божия народ.

Има лидери, които тихо се жертват, без да търсят признание.

Има вярващи, които допускат грешки, но искрено желаят да ходят в праведност.

Трябва да имаме зрелостта да разпознаваме и тези неща.

Аз не искам духовно различаване, което да ме накара да престана да обичам хората.

Искам духовно различаване, което да ме научи как да ги обичам в истина!

Искам смелостта да се противопоставям на заблудата, без да ставам жесток.

Искам мъдростта да поставям здравословни граници, без да ставам огорчен.

Искам смирението да признавам, когато съм разбрал някого погрешно.

И искам сърцето ми да остане нежно и чувствително пред Господа.

Защото ако моето така наречено духовно различаване ме е направило суров, циничен, горделив и неспособен да проявявам милост, тогава вътре в мен има нещо, което отчаяно се нуждае от преобразяващото действие на Святия Дух.

Целта не е да ставаме все по-подозрителни към хората. Целта е да ставаме все по-верни на Христос!

10. ИЗРАСТВАНЕТО В ДУХОВНОТО РАЗЛИЧАВАНЕ Е ПРИЗИВ КЪМ ПО-ГОЛЯМА ЗРЯЛОСТ

Искам да се обърна директно към онези, които усещат, че Бог ги въвежда в по-дълбок сезон на духовна зрялост.

Може би започваш да разпознаваш модели, които преди си пренебрегвал.

Може би поучения, които някога си приемал без въпроси, днес те подтикват да отвориш Библията и да изследваш истинския им смисъл.

Може би си научил, че не през всяка отворена врата трябва да преминеш.

Не всяка привлекателна възможност трябва да бъде преследвана.

И не всеки уверен глас трябва да бъде последван.

Може би откриваш, че Святият Дух не просто те учи как да разпознаваш измамата в другите, а как да предадеш онези скрити области от собствения си живот, които все още се съпротивляват на Неговата власт.

Не презирай този процес!

Но същевременно не приемай, че всяко силно вътрешно впечатление е откровение от Небето.

Оставай в Божието Слово.

Постоянствай в молитва.

Търси мъдър съвет.

Бъди готов да изследваш фактите.

Не бързай да обвиняваш.

И когато сгрешиш, бъди готов бързо да се покаеш.

Никога не поставяй личното си възприятие над авторитета на Писанието.

Колкото повече съзряваме в Христос, толкова по-малко трябва да чувстваме необходимост да доказваме, че сме духовно по-висши от другите.

Вярвам, че истинското духовно различаване ще ни направи по-трудни за измама и по-лесни за поправление!

То ще ни направи по-малко впечатлителни от титлите и по-внимателни към характера.

По-малко зависими от емоционалните реакции и по-покорни на Святия Дух.

По-малко уязвими към ласкателствата и по-готови да приемаме истинско поправление.

По-малко заинтересовани да контролираме другите и по-решени напълно да предадем себе си на Исус Христос.

И точно тук искам да доведа това поучение до неговия заключителен момент.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНО АПОСТОЛСКО И ПРОРОЧЕСКО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО: НАИСТИНА ЛИ СА ОТВОРЕНИ ОЧИТЕ ТИ?

Църкво, вярвам, че живеем в изключително важно време, в което трябва да възстановим истинското библейско духовно различаване!

Повече не можем да си позволим да изграждаме живота си върху човешки личности, традиции, религиозно вълнение или непроверени изявления на хора.

ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ БОЖИЕТО СЛОВО!

Трябва да познаваме гласа на нашия Пастир, Който заяви в Йоан 10:27:

„Моите овце слушат гласа Ми; и Аз ги познавам, и те Ме следват.“

Но чуването на гласа на Пастира никога не трябва да се превръща в оправдание да отказваме да изпитваме онова, което смятаме, че сме чули.

Истинският глас на Исус никога няма да ни отведе далеч от Неговата истина, Неговия характер или Неговите заповеди.

Аз не се интересувам от християнство, което просто учи хората да следват религиозни личности!

Искам да виждам вярващи, които израстват като зрели Божии синове и дъщери, познават своя Небесен Отец, обичат Неговата истина, разпознават Неговите пътища и ходят в послушание на Неговия Дух!

Искам да виждам Църква, която не е нито лековерна, нито цинична.

Нито духовно наивна, нито горделиво подозрителна.

Църква, която може да разпознава лъжливото учение, без да отхвърля истинското служение.

Църква, която може да почита духовното лидерство, без да превръща лидерите в идоли.

Църква, която може да приема пророческо служение, без да изоставя библейската проверка.

Църква, която има смелостта да се противопоставя на измамата и смирението да признава собствените си грешки.

И над всичко останало — ЦЪРКВА, КОЯТО ПРИНАДЛЕЖИ ИЗЦЯЛО НА ИСУС ХРИСТОС!

И така, днес питам теб, но питам и себе си:

Наистина ли израстваме в духовното различаване, или просто ставаме все по-убедени в собствените си мнения?

Учимся ли да разпознаваме Божията истина, или просто търсим потвърждение на онова, в което вече сме решили да вярваме?

Готови ли сме да се откажем от традициите си, когато те противоречат на Писанието?

Готови ли сме да приемем поправление, когато Святият Дух разкрие нещо неправилно вътре в нас?

Готови ли сме да обичаме хората, без да правим компромис с истината?

И готови ли сме да застанем твърдо зад онова, което Бог е казал, дори когато послушанието ни струва човешко одобрение, позиция, признание или лично удобство?

Защото израстването в духовното различаване в крайна сметка не е свързано с това колко грешки можем да открием в другите.

ТО Е СВЪРЗАНО С ТОВА ДОКОЛКО СМЕ ПОЗВОЛИЛИ НА БОЖИЯТА ИСТИНА ДА ПРЕОБРАЗИ НАС САМИТЕ!

Вярвам, че Святият Дух призовава Църквата да излезе от повърхностното християнство!

Да излезе от религиозното представление!

Да излезе от страха пред човешката власт!

Да излезе от духовната незрялост!

Той ни призовава към пълнотата на Христос!

И моята молитва е да притежаваме разумното сърце, което Соломон поиска.

Да имаме изпитаната зрялост, описана в Посланието към евреите.

Да притежаваме библейското усърдие на беряните.

Да изобилстваме с любовта, за която Павел се молеше във Филипяни.

И да отразяваме смирението на самия Исус Христос.

Нека очите ни бъдат отворени — не за да подозираме всичко, а за да разпознаваме истината!

Нека ушите ни бъдат чувствителни — не към всеки глас, който претендира за божествен авторитет, а към гласа на Добрия Пастир!

Нека сърцата ни бъдат утвърдени — не в страх, гордост или религиозен контрол, а в непроменимото Слово на живия Бог!

И НЕКА НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ТОВА: НАЙ-ГОЛЯМОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ИЗРАСТВАМЕ В ДУХОВНОТО РАЗЛИЧАВАНЕ, НЕ Е, ЧЕ ИЗВЕДНЪЖ ЗНАЕМ ВСИЧКО. ТО Е, ЧЕ СМЕ СЕ НАУЧИЛИ ДА НЕ ВЯРВАМЕ НА ВСИЧКО, БЕЗ ПРЕДИ ТОВА ДА ГО ИЗПИТАМЕ ЧРЕЗ ИСТИНАТА!

Защото когато истината стане нашата основа, измамата започва да губи силата си.

Когато Христос стане нашият фокус, човешките личности започват да губят властта си над нас.

И когато Святият Дух наистина управлява живота ни, повече не е необходимо да бъдем роби на страха, външния вид или мнението на хората.

И така, оставям те с един последен въпрос:

ПОЗВОЛЯВАШ ЛИ НА СВЯТИЯ ДУХ ДА РАЗВИВА ИСТИНСКО БИБЛЕЙСКО ДУХОВНО РАЗЛИЧАВАНЕ В ТЕБ — ИЛИ ВСЕ ОЩЕ ПОЗВОЛЯВАШ НА ХОРА, ЕМОЦИИ, ТРАДИЦИИ И ВЪНШНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ДА ОПРЕДЕЛЯТ В КАКВО ВЯРВАШ?

Време е Църквата да порасне!

Време е да оставим духовната незрялост зад себе си!

Време е да престанем да следваме сляпо човешки личности!

Време е да изпитваме всичко чрез Божието Слово!

ВРЕМЕ Е ЗА ИСТИНСКО ДУХОВНО РАЗЛИЧАВАНЕ!

И най-вече — време е да следваме Исус Христос с отворени очи, предадени сърца и живот, здраво основан върху Неговата вечна истина!

КОЙТО ИМА УШИ ДА СЛУША, НЕКА СЛУША!

Питър Наш

Fresh Oil and Fire Ministries

„Прясно масло и огън“