БЛАГОДАТТА НАД ЕМОЦИОНАЛНАТА РЕАКЦИЯ

Да освобождаваме благодатта на Святия Дух сред спорове, конфликти и разногласия

Апостолско и пророческо поучение от Питър Наш

Основни библейски пасажи: Яков 1:19–20; Притчи 15:1; Галатяни 5:22–23; Ефесяни 4:26–32; Римляни 12:18–21; 2 Тимотей 2:24–25; Колосяни 4:6.

КОГАТО СВЯТИЯТ ДУХ ЗАПОЧНЕ ДА УПРАВЛЯВА НАШИТЕ РЕАКЦИИ

Има нещо, което Святият Дух поставя все по-силно в сърцето ми, и аз вярвам, че Църквата на Исус Христос отчаяно се нуждае от него днес.

ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИМ ДА ОСВОБОЖДАВАМЕ БОЖИЯТА БЛАГОДАТ ТОЧНО В МОМЕНТИТЕ, КОГАТО ЕМОЦИИТЕ НИ НАСТОЯВАТ ДА РЕАГИРАМЕ!

Ходя с Господа от много години. Бил съм свидетел на необикновени проявления на Неговото присъствие, виждал съм човешки животи преобразени чрез Неговата сила и съм преминавал през безброй ситуации, в които човешките емоции са заплашвали да разрушат онова, което Святият Дух се е опитвал да изгради.

И едно нещо съм научил със сигурност: някои от най-големите ни духовни битки не се водят срещу обстоятелствата около нас, а срещу реакциите, които се надигат вътре в нас.

Можем да бъдем помазани и въпреки това да се обиждаме.

Можем да носим духовна власт и въпреки това да реагираме от наранена гордост.

Можем да проповядваме за любовта и същевременно да се затрудняваме да я проявяваме към хората, които не са съгласни с нас.

Можем дори да защитаваме напълно правилна библейска позиция, но да го правим с дух и отношение, които противоречат на характера на Исус Христос.

И това трябва сериозно да ни обезпокои!

Не говоря за изоставяне на истината. Не говоря за пасивност пред несправедливостта. Всеки, който познава моето служение, знае, че ще стоя твърдо, дори пламенно, за истината на Божието Слово.

Но все повече се убеждавам, че Святият Дух призовава Своята Църква да разбере нещо изключително важно.

ТОВА, ЧЕ СМЕ ПРАВИ В ПОЗИЦИЯТА СИ, НЕ ОЗНАЧАВА АВТОМАТИЧНО, ЧЕ СМЕ ПРАВЕДНИ В НАЧИНА, ПО КОЙТО РЕАГИРАМЕ!

Трябва да се научим да правим тази разлика.

Съществува благодат, която е по-голяма от нашето раздразнение, по-силна от наранените ни чувства и по-могъща от желанието да се защитаваме.

Това е благодатта на Господ Исус Христос, която действа в живота ни чрез Святия Дух.

И когато се научим да живеем в тази благодат, споровете, които някога са причинявали разрушение, могат да се превърнат във възможности за духовно израстване, помирение, изцеление и проявление на Божието Царство.

1. ТВОЯТА РЕАКЦИЯ ЧЕСТО РАЗКРИВА КАКВО УПРАВЛЯВА СЪРЦЕТО ТИ

Нека ви попитам нещо.

Какво се случва вътре във вас, когато някой оспори вашия авторитет?

Какво се надига в сърцето ви, когато някой постави под съмнение мотивите ви, отхвърли съвета ви, изтълкува погрешно намеренията ви или вземе решение, с което категорично не сте съгласни?

Веднага ли изпитвате нужда да се защитите?

Разгневявате ли се?

Отдръпвате ли любовта и вниманието си? Прекъсвате ли общуването? Започвате ли мислено да изграждате обвинения и аргументи срещу този човек?

Или се обръщате към Святия Дух и питате:

„Господи, какво се случва в сърцето ми и как Ти искаш да реагирам?“

Между тези два начина на поведение има огромна разлика!

В Лука 6:45 Исус ни учи, че устата говори от онова, с което е изпълнено сърцето.

Думите ни разкриват какво расте вътре в нас.

Понякога грубостта, която излиза от устата ни, разкрива несигурност, страх, разочарование или неизцелени рани, които никога не сме позволили на Господа да докосне.

А понякога онова, което наричаме „праведен гняв“, всъщност е нашата наранена гордост, която настоява да бъде призната.

Това е трудно за признаване, особено за онези от нас, които служат като духовни водачи.

Но духовната зрялост изисква честно изпитване на собственото сърце.

Научил съм, че никога не бива да ставам толкова уверен в призванието си, опита си или познаването на Писанието, че да изгубя готовността си да позволя на Святия Дух да изследва собственото ми сърце.

Господ може да ми е поверил духовна власт, но тази власт не ме освобождава от необходимостта да бъда смирен.

Напротив!

Колкото по-голяма е отговорността и властта, толкова по-голямо е задължението да проявяваме характера на Христос.

Притчи 16:32 ни учи, че онзи, който владее духа си, е по-велик от този, който превзема град.

Помислете само!

Човек може да притежава изключителни лидерски способности, да влияе върху хиляди хора и въпреки това да не може да управлява собствените си емоционални реакции.

Що за победа е това?

СВЯТИЯТ ДУХ НЕ ИСКА САМО ДА НИ ДАДЕ ВЛАСТ НАД ВЪНШНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА. ТОЙ ИСКА ДА ИЗГРАДИ СВОЯ ХАРАКТЕР В НАС!

И понякога най-ясното доказателство за Неговото преобразяващо дело е, че нещата, които някога са предизвиквали незабавна и остра реакция, вече нямат същата власт над сърцата ни.

2. БЛАГОДАТТА НЕ Е СЛАБОСТ — ТЯ Е СВРЪХЕСТЕСТВЕНА СИЛА

Едно от най-големите неразбирания в Църквата е свързано със същността на благодатта.

Някои хора вярват, че благодатта означава да си затваряме очите за всичко, да избягваме трудните разговори, никога да не изобличаваме неправдата и постоянно да се съобразяваме с хора, чието поведение е разрушително.

Но това не е библейска благодат!

Благодатта не е слабост.

Благодатта не е страхливост.

Благодатта не означава да пожертваме правдата, за да се чувстват всички удобно.

Благодатта е Божието действие и сила в нас, които ни правят способни да реагираме според Неговата природа, а не според желанията на плътта.

Във 2 Коринтяни 12:9 Господ казва на апостол Павел:

„Достатъчна ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена.“

Забележете връзката между благодатта и силата!

Божията благодат не е само Неговата готовност да ни прощава. Тя е и Неговата сила, която действа вътре в нас.

В Тит 2:11–12 виждаме, че Божията благодат ни учи да се отричаме от нечестието и да живеем разумно, праведно и благочестиво.

Благодатта ни възпитава!

Благодатта ни променя!

Благодатта ни дава сила да побеждаваме онова, което никога не бихме могли да преодолеем единствено с човешка воля.

Когато някой ми говори грубо, емоциите ми може веднага да поискат да отговорят със същата острота.

Но Святият Дух ми предлага друг път.

Той ми дава способността да говоря твърдо, без да мразя; да поправям, без да унижавам; да не се съгласявам, без да разрушавам взаимоотношението.

Това е свръхестествена благодат!

Вярвам, че едно от най-великите проявления на духовна власт е способността да останем под управлението на Святия Дух, когато всичко около нас се опитва да предизвика плътска реакция.

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ОСТАВА УПРАВЛЯВАН ОТ ДУХА ПОСРЕД КОНФЛИКТА, НОСИ СИЛА, КОЯТО НИКАКЪВ ЕМОЦИОНАЛЕН НАТИСК НЕ МОЖЕ ДА ПРОИЗВЕДЕ!

3. СВЯТИЯТ ДУХ ТРЯБВА ДА УПРАВЛЯВА ЕЗИКА НИ

Яков 1:19–20 ни дава заповед, която трябва да бъде записана в сърцето на всеки вярващ:

Да бъдем бързи да слушаме, бавни да говорим и бавни да се гневим, защото човешкият гняв не върши Божията правда.

Искам да подчертая нещо.

Яков не ни дава просто добър съвет за общуване. Той говори за духовното състояние, от което произлизат реакциите ни.

Има моменти, когато най-духовното нещо, което можем да направим, е да замълчим достатъчно дълго, за да позволим на Святия Дух да управлява следващите ни думи.

Открил съм, че първите думи, които се надигат в мен по време на спор, невинаги са думите, които Святият Дух иска да изговоря.

Понякога те идват от раздразнение.

Понякога от разочарование.

Понякога от желанието незабавно да поправя някого.

А понякога просто от човешката нужда последната дума да бъде моя.

Но не всяка мисъл заслужава да бъде изговорена и не всяко обвинение изисква незабавна защита!

Притчи 15:1 ни учи, че мекият отговор отклонява яростта, а оскърбителната дума предизвиква гняв.

Чудя се колко взаимоотношения са били разрушени, защото сме решили да отговорим за секунди, вместо да дадем възможност на Святия Дух да работи в сърцата ни.

Колко ненужни разделения са възникнали поради емоционални разговори, гневни съобщения, публични обвинения и думи, изговорени преди мъдростта да получи възможност да се прояви?

След като изговорим определени думи, не можем просто да ги върнем обратно.

Можем да се извиним и да получим прошка, но последствията понякога остават.

Това е особено важно в нашето време на мигновена комуникация.

Преди да изпратим съобщението, да напишем имейла, да проведем телефонния разговор или да публикуваме коментара, трябва да сме готови да попитаме:

„Святи Душе, това ли искаш да кажа? Така ли искаш да го кажа? И сега ли е правилният момент?“

Стигнал съм до убеждението, че въздържането, към което Святият Дух ни води, е също толкова важно, колкото и подтикът Му да говорим.

Понякога Той ни води да говорим смело.

Понякога ни води да изчакаме.

А понякога ни показва, че думите, които сме искали да кажем, изобщо не са били необходими.

ЕЗИКЪТ, УПРАВЛЯВАН ОТ СВЯТИЯ ДУХ, МОЖЕ ДА ЗАПАЗИ ЗА МИГ ОНОВА, КОЕТО ЕЗИКЪТ, УПРАВЛЯВАН ОТ ЕМОЦИИТЕ, МОЖЕ ДА РАЗРУШИ ЗА СЕКУНДИ!

4. НЕ БЪРКАЙ ЕМОЦИИТЕ СИ С ВОДИТЕЛСТВОТО НА СВЯТИЯ ДУХ

Тук искам да предизвикам Църквата, особено онези от нас, които носят духовна отговорност.

Трябва да престанем да приемаме, че щом чувстваме нещо много силно, значи емоциите ни непременно изразяват Божието сърце.

Силното убеждение може да бъде библейско.

Но силната емоционална реакция невинаги е духовно разпознаване.

Гневът може да се представя за духовна власт.

Страхът може да се представя за мъдрост.

Личните предпочитания могат да се представят за Божие водителство.

А наранената гордост може да се прикрива като защита на праведността.

Ето защо трябва непрекъснато да подлагаме сърцата си на изпитване чрез Божието Слово и Святия Дух.

Галатяни 5:22–23 определя плода на Духа като любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себеобуздание.

Това не са незадължителни черти на характера.

Това са свидетелства за преобразяващото присъствие на Святия Дух.

Искам да кажа нещо, което вярвам, че Църквата отчаяно трябва да чуе.

ДАРБИТЕ НА ДУХА НЕ ОПРАВДАВАТ ЛИПСАТА НА ПЛОДА НА ДУХА!

Човек може да пророкува точно и въпреки това да се държи жестоко.

Служител може да проповядва с изключително помазание, но да се отнася към хората без състрадание.

Някой може да притежава огромни богословски познания и въпреки това да реагира на несъгласието чрез заплахи, натиск и огорчение.

Никога не трябва да бъркаме духовните дарби с духовната зрялост!

Помислете за учениците в Лука 9:51–56.

Когато едно самарянско село отказа да приеме Исус, Яков и Йоан поискаха да призоват огън от небето.

Реакцията им беше силна.

Емоциите им бяха възбудени.

И те вероятно смятаха, че са напълно оправдани, защото техният Господ беше отхвърлен.

Но Исус ги смъмри.

Учениците искаха унищожение.

Исус продължи към изпълнението на Своята мисия.

Колко често Църквата иска да призове огън върху хората, когато Исус ни призовава да проявим милост?

Трябва да разпознаваме разликата между ревността за Божието Царство и емоционалното удовлетворение да видим някого победен, засрамен или наказан.

СВЯТИЯТ ДУХ НИКОГА НЕ НИ ПРИЗОВАВА ДА ПОТЪПЧЕМ ХАРАКТЕРА НА ХРИСТОС, ЗА ДА ЗАЩИТИМ НЕГОВАТА ИСТИНА!

5. КОГАТО В ЦЪРКВАТА ВЪЗНИКНАТ СПОРОВЕ

Искам да говоря директно на хората, участващи в служение, църковно управление и духовно ръководство.

Разногласия ще има.

Ще има различни тълкувания на Писанието, противоречиви виждания относно ръководството, недоразумения и ситуации, в които хората се чувстват дълбоко наранени.

Това е част от живота и служението сред несъвършени човешки същества.

Но онова, което ме тревожи, е колко бързо разногласията могат да се превърнат в лични битки.

Вместо заедно да изследват Писанието, хората започват да защитават своите позиции.

Вместо да търсят разбиране, започват да защитават репутацията си.

Вместо да се молят за мъдрост, започват да събират хора на своя страна.

И накрая онова, което е започнало като обикновено разногласие, се превръща в разделение.

Виждал съм достатъчно много от църковния живот, за да знам колко разрушителни могат да бъдат подобни ситуации.

Но аз отказвам да приема, че така трябва да функционира Тялото Христово!

Ефесяни 4:3 ни призовава усърдно да пазим единството на Духа чрез връзката на мира.

Забележете, че библейското единство изисква усилие.

То не възниква автоматично.

Необходимо е смирение, търпение, открито общуване и понякога готовност да признаем, че собственото ни разбиране може да е непълно.

Но единството не означава изоставяне на библейската истина.

Апостол Павел наставлява Тимотей, че Господният слуга не трябва да бъде свадлив, а кротък към всички, способен да поучава, търпелив и внимателен, когато поправя противниците си (2 Тимотей 2:24–25).

Ето го равновесието!

Ние сме призовани да поправяме.

Призовани сме да поучаваме.

Призовани сме да изобличаваме заблудата.

Но също така ни е заповядано да проявяваме кротост и търпение.

ИСТИНАТА НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОЖЕРТВАНА ЗАРАДИ ФАЛШИВ МИР, НО И ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОЖЕРТВАНА В ИМЕТО НА ИСТИНАТА!

Когато духовните водачи имат разногласия, целта никога не трябва да бъде да се победят един друг.

Целта трябва да бъде да разпознаят Божията воля и вярно да служат на хората, които Господ им е поверил.

Искам също да оспоря едно опасно предположение.

Не всяко несъгласие е бунт.

Не всеки въпрос е неуважение.

Не всяко различно тълкуване е нападение срещу духовната власт.

И не всяка критика е преследване!

Понякога Бог използва именно хората, които ни оспорват, за да разкрие области, в които се нуждаем от повече разбиране, смирение или поправление.

Истинската апостолска власт не се страхува от честно изпитване.

Тя е вкоренена в Христос, управлявана от Неговото Слово и проявявана чрез слугуване.

Самият Исус предупреди учениците Си да не упражняват власт по начина, по който светските управници господстват над другите (Лука 22:25–26).

Властта в Божието Царство никога не е била предназначена да се превръща в оръжие за контрол над хората.

Тя ни е поверена, за да служим, да изграждаме, да защитаваме и да подготвяме Тялото Христово.

И когато носим тази власт с благодат, разкриваме нещо от характера на Онзи, Който ни я е поверил.

6. МОЖЕМ ДА СТОИМ ТВЪРДО, БЕЗ ДА РЕАГИРАМЕ ГРУБО

Искам позицията ми да бъде напълно ясна!

Аз ще стоя за истината на Библията!

Ще се противопоставям на учения и практики, които противоречат на характера и заповедите на Исус Христос.

Ще говоря, когато вярвам, че мълчанието би позволило неправда, злоупотреба или духовна заблуда да продължават.

Но трябва също да позволя на Святия Дух да управлява начина, по който говоря.

Ефесяни 4:15 ни призовава да говорим истината с любов.

Писанието не казва да говорим за любов без истина.

Нито казва да изговаряме истината без любов.

Необходими са и двете!

Има време за изобличение.

Има време за поставяне на граници.

Има време за противопоставяне на разрушително поведение.

И понякога идва момент, когато е необходимо да се отделим от ситуация, в която помирението засега не е възможно.

Самият апостол Павел преживя сериозно разногласие с Варнава в Деяния 15:36–41 и техните пътища в служението се разделиха.

Съществуването на разногласие не означава автоматично, че някой е изоставил Бога.

Но начинът, по който преминаваме през разногласието, разкрива много за духовното ни състояние.

Никога не трябва да използвам благодатта като оправдание да търпя злоупотреба, манипулация или продължителна несправедливост.

Но не трябва и да използвам истината като оправдание за жестокост.

Прошката не означава автоматично възстановено доверие.

Помирението изисква готовност и от двете страни, а понякога са необходими покаяние и реална промяна в поведението, преди взаимоотношението да бъде безопасно възстановено.

Тези разлики са изключително важни!

Мога да простя на някого и въпреки това да запазя необходимите граници.

Мога да обичам някого и въпреки това да не съм съгласен с решенията му.

Мога да уважавам даден човек, без да предавам съвестта си или Божието Слово.

И мога да поправя някого, без да се опитвам да го унижа.

БЛАГОДАТТА НЕ НИ ЛИШАВА ОТ ТВЪРДОСТ. ТЯ ПРЕМАХВА ОТРОВАТА ОТ НАЧИНА, ПО КОЙТО РЕАГИРАМЕ!

Точно такава духовна сила вярвам, че Святият Дух иска да развие в Своята Църква.

7. ОТКАЖИ ДА ПОЗВОЛИШ НА ОБИДАТА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ТВОЯ САМОЛИЧНОСТ

Една от най-големите опасности при продължителните конфликти е постепенното вкореняване на огорчението.

В началото може да има истинска болка.

Може някой да се е отнесъл несправедливо към нас.

Може намеренията ни да са били погрешно разбрани.

Може да сме били отхвърлени, предадени или дълбоко разочаровани.

Тези преживявания са реални и не трябва да се преструваме, че не са се случили.

Но ако непрекъснато преживяваме обидата отново и отново, тя може да започне да заема в сърцето ни място, което принадлежи единствено на Господа.

Постепенно преставаме да виждаме другия човек като човешко същество, което Бог обича, и започваме да го възприемаме единствено през призмата на онова, което ни е причинил.

Евреи 12:15 предупреждава за горчив корен, който може да израсне, да причини смущение и да оскверни мнозина.

Забележете, че огорчението рядко засяга само човека, който го носи.

То се разпространява в разговорите, семействата, служенията и църквите.

Една лична рана може да се превърне в публично разделение.

Ето защо трябва непрекъснато да нося разочарованията си пред Господа.

Не винаги мога да контролирам какво казват хората за мен.

Не мога да контролирам дали другите разбират намеренията ми.

И не мога да принудя никого да се отнася с мен любезно.

Но чрез Божията благодат мога да откажа поведението им да определя състоянието на сърцето ми.

Римляни 12:18 ни наставлява, доколкото зависи от нас, да живеем в мир с всички.

Това уточнение е важно!

Мирът не зависи само от един човек.

Не можем да наложим помирение там, където другата страна го отхвърля.

Но можем да не позволим на горчивината, отмъщението и омразата да се превърнат в наш отговор.

АЗ ОТКАЗВАМ ДА ДАМ НА ОБИДАТА ПО-ГОЛЯМА ВЛАСТ НАД ЖИВОТА МИ, ОТКОЛКОТО НА СВЯТИЯ ДУХ!

И предизвиквам всеки вярващ да вземе същото решение.

8. ОСВОБОЖДАВАЙ БЛАГОДАТТА, КОЯТО САМ СИ ПОЛУЧИЛ

Има още едно измерение на това поучение, което според мен е изключително важно.

Не можем постоянно да освобождаваме благодат към другите, ако забравяме колко много благодат самите ние сме получили.

Помислете за апостол Петър.

Той се отрече от Господа три пъти.

Провали се точно в момента, когато преди това беше уверено заявил своята непоколебима вярност.

Но Исус го възстанови.

В Йоан 21 възкръсналият Христос разговаря с Петър по начин, който го извежда отвъд неговия провал и отново потвърждава призванието му да се грижи за Божиите овце.

Исус не се престори, че провалът не е бил сериозен.

Но не позволи този провал да бъде краят на историята на Петър.

Имаше благодат!

Имаше възстановяване!

Имаше обновена цел!

А сега помислете колко различно понякога се отнасяме към хората, които ни разочароват.

За нашите собствени провали искаме милост, но за техните настояваме за незабавно осъждане.

Искаме хората да разбират слабостите ни, но същевременно изискваме съвършенство от онези около нас.

Очакваме търпение, докато самите ние растем, но понякога отказваме да дадем същото търпение на другите.

Църкво, това трябва да се промени!

Ефесяни 4:32 ни призовава да бъдем добри и състрадателни един към друг, като си прощаваме така, както Бог ни е простил в Христос.

Вярвам, че колкото по-дълбоко разбираме Божията милост към нас, толкова по-малко ще бързаме да осъждаме онези, които са се провалили.

Това не означава да премахнем отговорността.

Означава да помним, че целта на богоугодното поправление е възстановяването, когато то е възможно.

Галатяни 6:1 наставлява духовно зрелите вярващи да възстановяват съгрешилите с дух на кротост, като внимават и за себе си.

Защо?

Защото никой от нас не е престанал да се нуждае от благодат!

БЛАГОДАТТА, КОЯТО СЪМ ПОЛУЧИЛ ОТ ИСУС ХРИСТОС, ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В БЛАГОДАТТА, КОЯТО СЪМ ГОТОВ ДА ОСВОБОЖДАВАМ КЪМ ДРУГИТЕ!

В противен случай съм разбрал благодатта като учение, но не съм позволил тя да се превърне в характер на моя живот.

9. НАУЧИ СЕ ДА РАЗПОЗНАВАШ КОГАТО СВЯТИЯТ ДУХ ТЕ СПИРА

Вярвам, че някои от най-значимите духовни победи се случват в моменти, които никой друг не вижда.

Разговорът става напрегнат.

Някой отправя обвинение.

Пристига съобщение, което незабавно предизвиква раздразнение.

И преди да отговорим, Святият Дух започва да насочва вниманието ни към сърцето ни.

Може да усетим, че трябва да изчакаме.

Може в съзнанието ни да изплува библейски стих.

Може да осъзнаем, че мотивите ни стават повече отбранителни, отколкото изпълнени с любов.

Тези моменти са изключително важни.

Те са покани към покорство пред Господа.

И искам да насърча вярващите да развият практическата дисциплина да откликват на тези подтици.

Когато възникне спор, искам да изпитам три неща, преди да говоря.

Първо: Какво управлява сърцето ми?

Търся ли Божията воля, или се опитвам да защитя собствената си гордост?

Второ: Какво изисква Писанието от мен?

Тази ситуация изисква ли търпение, поправление, прошка, защита или поставяне на необходима граница?

Трето: Кой отговор ще представи най-вярно Исус Христос?

Не отговорът, който временно ще ми донесе удовлетворение.

Не отговорът, който ще ми осигури последната дума.

А отговорът, който ще демонстрира истината, правдата и характера на моя Господ.

Понякога правилният отговор ще бъде мек.

Понякога ще бъде твърд.

Понякога ще изисква труден разговор.

А понякога ще означава да откажем да продължим спор, който не произвежда нищо друго освен раздори.

Водителството на Святия Дух винаги трябва да бъде изпитвано чрез Писанието, а не само чрез нашите чувства.

И когато се научим да Му се покоряваме, реакциите ни все повече ще започват да отразяват Неговия плод.

Не вярвам, че духовната зрялост означава никога да не изпитваме раздразнение.

Тя означава, че раздразнението вече няма безусловна власт над решенията ни.

МОИТЕ ЕМОЦИИ МОГАТ ДА ГОВОРЯТ, НО НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА СЯДАТ НА ТРОНА, КОЙТО ПРИНАДЛЕЖИ НА ИСУС ХРИСТОС!

10. БЛАГОДАТТА МОЖЕ ДА ОТВОРИ ВРАТИ, КОИТО ЕМОЦИОНАЛНАТА РЕАКЦИЯ БИ ЗАТВОРИЛА

Римляни 12:21 заявява:

„Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.“

В тези думи е скрита огромна мъдрост на Божието Царство.

Когато отговаряме на враждебността с още по-голяма враждебност, ние можем да продължим именно атмосферата, която се опитваме да преодолеем.

Гневът отговаря на гняв.

Обвинението отговаря на обвинение.

Гордостта се изправя срещу гордостта.

И спорът продължава да расте, докато първоначалният проблем почти не бъде забравен.

Но благодатта носи друга възможност!

Тя прекъсва този разрушителен кръг.

Създава пространство, в което истината може да бъде чута без излишна враждебност.

Позволява на хората да преосмислят позициите си, без да се чувстват принудени да се защитават срещу лични нападки.

А понякога отваря пътя към истинско помирение.

Но искам да бъда пределно ясен: благодатта не гарантира, че сърцето на другия човек ще се промени.

Исус проявяваше съвършена благодат, но мнозина въпреки това Го отхвърлиха.

Нашата отговорност е да останем верни, а не да контролираме резултата.

Помислете за Давид, когато Саул го преследваше.

Давид имаше възможности да отмъсти, но отказа да наложи справедливост чрез лична разправа.

Той се довери на Господа за съда, вместо да позволи враждебността на Саул да определя собственото му поведение.

Какъв урок за нас!

Не е необходимо да ставаме като хората, които ни се противопоставят.

Не е необходимо да копираме тяхната грубост, за да утвърдим убежденията си.

И не е необходимо да унищожаваме хората, за да покажем, че стоим за праведността.

Понякога най-голямата победа не е да спечелим спора.

Тя е да излезем от него, като сме запазили своята почтеност, смирение и любов.

11. ПРОРОЧЕСКО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ ТЯЛОТО ХРИСТОВО

Искам да говоря с голяма настойчивост!

Вярвам, че Църквата трябва отново да открие разликата между духовната власт и емоционалния натиск.

Отчаяно се нуждаем от водачи, които могат да изобличават заблудата, без да стават жестоки.

Нуждаем се от вярващи, които могат да имат различни мнения, без да се превръщат във врагове.

Нуждаем се от църкви, в които възстановяването е ценено, хората могат да задават честни въпроси и Писанието има по-голяма власт от институционалните традиции и личните предпочитания.

Нуждаем се от мъже и жени, които са готови да позволят на Святия Дух да изобличи гордостта, ревността, несигурността, огорчението и желанието за контрол в собствените им сърца.

Защото Божието Царство не напредва чрез манипулиране на хората!

То напредва чрез господството на Исус Христос и силата на Неговия Дух!

Вярвам, че едно от най-силните свидетелства, които можем да дадем на този все по-разделен свят, е Църква, която знае как да стои за истината и същевременно да демонстрира истинска любов.

Не фалшиво единство.

Не компромис с доктрината.

Не повърхностна любезност, зад която се крие неразрешена враждебност.

А истинска благодат, произведена от Святия Дух!

Благодат, която е готова да слуша.

Благодат, която може да признае собствените си грешки.

Благодат, която изобличава неправдата, без да изоставя състраданието.

Благодат, която отказва да позволи вчерашната обида да управлява утрешното ни покорство към Бога.

И благодат, която вижда хората не просто като противници в спор, а като души, за които Исус Христос даде живота Си.

Питам себе си и всеки вярващ, който чете тези думи:

Какво би станало, ако престанем да се опитваме да печелим всеки спор и започнем да питаме Святия Дух как Той иска да представяме Христос във всяко разногласие?

Какво би станало в браковете ни?

Какво би станало в семействата ни?

Какво би станало в църквите ни?

Какво би станало между пастори, апостоли, пророци, благовестители и учители, ако наистина подчиним своите емоции, мотиви и власт на управлението на Святия Дух?

Вярвам, че ще започнем да виждаме възстановени взаимоотношения, предотвратени ненужни разделения и характера на Исус, проявен по начини, които само думите никога не биха могли да постигнат.

Но тази промяна трябва да започне вътре в самите нас!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ — НЕКА БЛАГОДАТТА ИМА ПОСЛЕДНАТА ДУМА

Когато завършвам това поучение, искам да се върна към една основна истина.

НЕ МОЖЕМ ДА ОСВОБОЖДАВАМЕ ПОСТОЯННО ОНОВА, КОЕТО САМИ ОТКАЗВАМЕ ДА ПРИЕМЕМ И НА КОЕТО НЕ ЖЕЛАЕМ ДА СЕ ПОКОРИМ!

Ако искаме да станем съдове на Божията благодат, трябва непрекъснато да предаваме себе си на Неговото преобразяващо присъствие.

Трябва да позволим на Святия Дух да докосне раните ни, да поправи мотивите ни, да обнови мисленето ни и да управлява думите ни.

Трябва да сме готови да приемем Неговото поправление дори когато сме убедени, че сме прави.

И трябва да разберем, че проявяването на характера на Исус никога не е по-маловажно от защитаването на истината за Исус.

Аз ще продължа да стоя за библейската истина!

Ще продължа да оспорвам учения и системи, които противоречат на Божието Слово!

Ще продължа да говоря, когато вярвам, че Святият Дух ме призовава да говоря!

Но също така искам да ставам все по-чувствителен към начина, по който представям Господа.

Не искам емоциите ми да заглушават гласа на Святия Дух.

Не искам разочарованията ми да се превръщат в горчивина.

Не искам ревността ми за правдата да се превръща в оправдание за небогоугодно поведение.

И никога не искам да бъда толкова зает да доказвам, че съм прав, че да пропусна да демонстрирам любовта на Христос.

Защото Божията благодат не е просто нещо, което проповядваме.

ТЯ Е НЕЩО, КОЕТО СМЕ ПРИЗОВАНИ ДА ЖИВЕЕМ!

БЛАГОДАТТА НАД ЕМОЦИОНАЛНАТА РЕАКЦИЯ!

Не защото истината вече няма значение.

Не защото неправдата трябва да бъде пренебрегвана.

Не защото се страхуваме от противопоставяне.

А защото сме избрали да позволим на Святия Дух, а не на наранените си емоции, да управлява живота ни.

МОЯТА МОЛИТВА И ПРОРОЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ

Отче, в името на Исус Христос Те моля да освободиш ново действие на Твоята благодат в цялото Тяло Христово.

Където има горчивина, донеси изцеление!

Където има обида, донеси свобода!

Където има объркване, освободи мъдрост!

Където има нечестив контрол, установи властта на Исус Христос, която се проявява чрез смирение и служене!

Където взаимоотношенията са наранени, отвори пътя към покаяние, прошка и възстановяване навсякъде, където това е възможно.

Святи Душе, научи ни да чуваме Твоя глас, преди да изговорим своите думи.

Научи ни да различаваме праведното убеждение от наранената гордост.

Дай ни смелост да се противопоставяме на неправдата, смирение да признаваме собствените си грешки и любов, която отказва да бъде отровена от огорчението.

Нека нашата духовна власт бъде управлявана от Твоя характер.

Нека думите ни носят истина и благодат.

Нека животът ни се превърне в живо проявление на Божието Царство.

И нека никога не забравяме, че най-голямото доказателство за духовна зрялост не е просто силата, която проявяваме, а подобието на Исус Христос, което се изгражда вътре в нас.

Днес заявявам:

АЗ НЯМА ДА ПОЖЕРТВАМ ИСТИНАТА ЗАРАДИ ФАЛШИВ МИР, НИТО ЩЕ ПОЖЕРТВАМ ХАРАКТЕРА НА ХРИСТОС, ЗА ДА СПЕЧЕЛЯ НЯКАКЪВ СПОР!

ЩЕ СТОЯ ТВЪРДО ЗА ИСТИНАТА, ЩЕ ХОДЯ СМИРЕНО ПРЕД БОГА И ЩЕ ОСВОБОЖДАВАМ НЕГОВАТА БЛАГОДАТ ТАМ, КЪДЕТО ПРЕДИ МОЯТА ПЛЪТ БИ НАСТОЯВАЛА ЗА ЕМОЦИОНАЛНА РЕАКЦИЯ!

Защото последната дума не трябва да принадлежи на обидата.

Не трябва да принадлежи на гнева.

Не трябва да принадлежи на гордостта.

ПОСЛЕДНАТА ДУМА ТРЯБВА ДА ПРИНАДЛЕЖИ НА ИСУС ХРИСТОС!

Амин!

Питър НашFresh Oil & Fire Ministrieswww.freshoil-fire.com