КОГАТО ТРАДИЦИЯТА СТАНЕ ПО-ВАЖНА ОТ ИСТИНАТА

Разрушението, което носят човешките заповеди

Апостолско и пророческо поучение от Питър Наш

Когато човешките традиции се превърнат във врагове на Божиите намерения

Има моменти в моето ходене с Господа, когато само една мисъл започва да гори дълбоко в духа ми и аз не мога да се освободя от нея. Понякога това е само едно изречение, но колкото повече размишлявам върху него, толкова по-ясно осъзнавам колко дълбоко трябва да бъде изследвано то в светлината на Божието Слово.

Напоследък размишлявам върху нещо, с което вярвам, че Църквата трябва да се изправи лице в лице:

ЧОВЕШКИТЕ ТРАДИЦИИ, КОИТО НОСЯТ РАЗРУШЕНИЕ!

Не говоря за всеки обичай, практика или традиция, предавани от поколение на поколение. Говоря за онези традиции, които са пуснали толкова дълбоки корени в религиозните институции, че вече никой не смее да ги постави под въпрос. Те вече не се изпитват чрез Писанието, не се подлагат на духовна преценка и понякога се защитават с по-голяма страст, отколкото самите заповеди на Исус Христос!

И въпросът, който не ми дава покой, е следният:

Колко неща сме обявили за святи само защото са традиционни? Колко неща сме нарекли бунт само защото са дръзнали да поставят под въпрос установеното от хората?

Колко вярващи са били наранени, обезсърчени, заглушени или възпрепятствани да изпълнят своето призвание от Бога само защото някой е издигнал човешко правило над авторитета на Писанието?

И може би още по-тревожният въпрос е:

Колко религиозни водачи са убедили самите себе си, че защитават Бога, докато всъщност защитават нещо, което Бог никога не е заповядвал?

Искам да бъда пределно ясен.

Аз не призовавам към бунт срещу истинската духовна власт. Не твърдя, че Църквата трябва да съществува без водачество, отчетност, дисциплина или ред.

Божието Слово ясно говори за необходимостта от всички тези неща.

Но заявявам категорично:

НИКОЯ ЧОВЕШКА ВЛАСТ — НЕЗАВИСИМО ОТ ТИТЛАТА, ПОЛОЖЕНИЕТО, ДЕНОМИНАЦИЯТА ИЛИ ДЪЛГОГОДИШНОТО СЛУЖЕНИЕ — НЯМА ПРАВО ДА ПОСТАВЯ СВОИТЕ ТРАДИЦИИ НАД БОЖИЕТО СЛОВО!

Църквата не принадлежи на надзорник.

Не принадлежи на епископ.

Не принадлежи на пастор.

Не принадлежи на църковен съвет.

Не принадлежи на деноминация.

ЦЪРКВАТА ПРИНАДЛЕЖИ НА ИСУС ХРИСТОС!

И в момента, в който забравим тази основополагаща истина, започваме да се отдалечаваме от сърцето на новозаветното християнство и да навлизаме в нещо далеч по-опасно — религиозна система, която защитава собственото си съществуване, вместо да служи на Божиите намерения.

1. КОГАТО ТРАДИЦИЯТА ОБЕЗСИЛВА БОЖИЕТО СЛОВО

Чуйте внимателно думите на Исус в Марк 7:13:

„И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали; и вършите много такива неща.“

Искам да осъзнаем колко сериозно е това изобличение.

Исус не говореше на невярващи, които отхвърляха Писанията.

Той се изправи срещу религиозни водачи, които твърдяха, че почитат Бога на Израил, защитаваха закона и се смятаха за пазители на духовната истина.

И въпреки това Исус ги обвини, че обезсилват Божието Слово чрез собствените си традиции!

Какво невероятно противоречие!

Те притежаваха Писанията.

Преподаваха Писанията.

Цитираха Писанията.

Защитаваха Писанията.

Но същевременно техните човешки предания подкопаваха заповедите, които твърдяха, че защитават.

В непосредствения контекст Исус изобличава практиката, свързана с „корван“, чрез която човек можеше да се позове на религиозно посвещение на имуществото си, за да избегне задължението да почита и подпомага родителите си.

С други думи, религиозна практика беше използвана като оправдание за неподчинение на Божия заповед.

И Исус категорично отхвърли това!

В Матей 15:8–9 Той заявява, че хората могат да почитат Бога с устните си, докато сърцата им остават далеч от Него, и да преподават човешки заповеди като божествено учение.

Разбираме ли какво казва Исус?

Възможно е човек да изглежда благочестив отвън, докато сърцето му е далеч от Бога.

Възможно е да говори непрекъснато за доктрини, да бъде изключително религиозно активен, да заема уважавана позиция в църковната йерархия и въпреки това да е издигнал човешките заповеди на място, което никога не им е принадлежало.

И аз се питам колко често същата трагедия се разиграва и в съвременната Църква.

Създали сме правила за това кой може да служи.

Как трябва да служи.

Какви условия трябва да изпълни.

Кой има право да го одобри.

Кой има право да го отхвърли.

Някои от тези изисквания може да отразяват напълно основателни библейски принципи. Други обаче може да бъдат просто административни правила, човешки предпочитания или наследени религиозни традиции.

И тази разлика е изключително важна!

Една църковна организация може да има разумни административни изисквания. Но тя никога не трябва да представя всяко свое правило така, сякаш то има същия авторитет като Божия заповед.

КОГАТО ЧОВЕШКИТЕ МНЕНИЯ СЕ ПРЕВЪРНАТ В ЗАПОВЕДИ, НА КОИТО ВЯРВАЩИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДЧИНЯВАТ, СЯКАШ САМИЯТ БОГ ГИ Е ИЗГОВОРИЛ, НИЕ ВЕЧЕ СМЕ ПРЕКРАЧИЛИ ЕДНА ОПАСНА ДУХОВНА ГРАНИЦА!

Божието Слово никога не е било дадено, за да служи на човешките традиции.

ЧОВЕШКИТЕ ТРАДИЦИИ ТРЯБВА ДА СЕ ПОКЛОНЯТ ПРЕД БОЖИЕТО СЛОВО!

2. КОГАТО РЕЛИГИОЗНАТА ВЛАСТ СЕ ПРЕВЪРНЕ В ИНСТРУМЕНТ ЗА КОНТРОЛ

Има още една страна на този въпрос, която според мен изисква сериозно изследване.

Това е разликата между богоугодната духовна власт и небиблейския религиозен контрол.

Исус изобличава тази разлика в Матей 23:4:

„Защото връзват тежки и непоносими бремена и ги налагат върху плещите на хората, а сами не искат дори с пръста си да ги помръднат.“

Помислете за картината, която Исус представя.

Религиозни водачи поставят тежести върху хората, вместо да им помагат да ходят в свободата и послушанието, които Бог желае за тях.

Властта е престанала да бъде средство за служение и се е превърнала в средство за господство.

Но това не е моделът на лидерство, който Исус установи!

В Марк 10:42–45 Исус направо разрушава светското разбиране за власт. Той учи учениците Си, че величието в Божието Царство се проявява чрез служене, а не чрез господстване над другите.

Апостол Петър потвърждава същия принцип в 1 Петър 5:2–3, като наставлява духовните водачи да пасат Божието стадо доброволно, без да господаруват над поверените им хора, а като бъдат пример за тях.

Служа на Господа достатъчно дълго, за да мога да разпозная огромната разлика между човек, който наистина пасе Божиите овце, и човек, който просто иска да ги контролира.

ПАСТИРЪТ ИЗГРАЖДА. КОНТРОЛИРАЩИЯТ ОГРАНИЧАВА!

Пастирът защитава стадото.

Контролиращият защитава собствената си позиция.

Пастирът желае духовна зрялост.

Контролиращият може да се почувства застрашен от зрелите вярващи, защото те започват сами да изпитват всичко чрез Писанието.

Пастирът насочва хората към Христос.

Контролиращият постепенно превръща себе си в център на техните духовни решения.

И тук искам да поставя един изключително сериозен въпрос:

ИЗГРАЖДАМЕ ЛИ УЧЕНИЦИ НА ИСУС ХРИСТОС, ИЛИ СЪЗДАВАМЕ ХОРА, КОИТО СЕ СТРАХУВАТ ДА ПОСТАВЯТ ПОД ВЪПРОС ДЕЙСТВИЯТА НА РЕЛИГИОЗНИТЕ СИ ВОДАЧИ?

Съществува огромна разлика между библейското покорство и сляпото подчинение на човешка власт.

Евреи 13:17 говори за отношението на вярващите към онези, които бдят за душите им и носят духовна отговорност.

Но тези водачи служат под властта на Христос. Тяхната позиция не ги прави непогрешими.

А Деяния 5:29 установява един също толкова важен принцип: когато човешките заповеди противоречат на Божията воля, трябва да се покоряваме на Бога, а не на хората.

Аз съм дълбоко обезпокоен, когато религиозната власт се превърне в нещо толкова недосегаемо, че самото изследване на нейните решения чрез Писанието се обявява за бунт.

Ако един духовен водач не може да обоснове дадено изискване чрез Божието Слово, той трябва да има смирението да признае, че то може да бъде просто организационно правило.

Ако това правило противоречи на Писанието, то трябва да бъде преразгледано.

ИСТИНСКАТА ДУХОВНА ВЛАСТ НИКОГА НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ ЗАГЛУШАВАНЕ НА БОЖИЯТА ИСТИНА, ЗА ДА ЗАПАЗИ СОБСТВЕНОТО СИ ПОЛОЖЕНИЕ!

3. КОГАТО ТРАДИЦИЯТА СТАНЕ ПО-ВАЖНА ОТ МИЛОСТТА

Един от най-потресаващите примери за разрушително религиозно мислене се намира в Лука 13:10–17.

Исус среща жена, която страда от тежко заболяване в продължение на осемнадесет години.

Осемнадесет години!

Представете си болката, ограниченията, отчаянието и страданието, през които тази жена е преминала.

И тогава Исус я повиква, изговаря освобождение над нея, полага ръцете Си върху нея и тя веднага се изправя.

Какъв славен момент!

Една дъщеря на Авраам, държана в окови осемнадесет години, е освободена чрез Божията сила!

Нима всички не трябваше да се радват?

Но се случва нещо шокиращо.

Началникът на синагогата се възмущава, защото Исус я изцелява в събота.

Можете ли да си представите това?

Една жена току-що е преживяла чудотворно освобождение, а религиозният водач е възмутен, защото чудото не се е вписало в неговото разбиране за допустимата религиозна практика!

Той можеше да разпознае деня, който според него беше неподходящ за изцеление, но не можеше да се зарадва на освобождението на една страдаща жена.

Неговото тълкуване на религиозните задължения беше станало по-важно от милостта, която се проявяваше пред очите му.

Исус изобличи това лицемерие!

Той им напомни, че хората отвързват животните си в събота, за да ги заведат на водопой, а същевременно негодуват, че една дъщеря на Авраам е освободена от оковите си.

Проблемът не беше в Божията заповед за съботата.

Проблемът беше в религиозното тълкуване, което беше изгубило от поглед Божието състрадание и Неговите намерения.

И аз се питам:

НЕ ПРАВИМ ЛИ ПОНЯКОГА СЪЩОТО?

Не сме ли станали толкова решени да защитаваме религиозните си структури, че вече не можем да разпознаем Божието действие, когато то не отговаря на нашите очаквания?

Не сме ли започнали да се интересуваме повече от процедурите, отколкото от хората?

Повече от репутацията на институцията, отколкото от възстановяването на човешки животи?

Повече от запазването на властта, отколкото от проявяването на Христовото сърце?

В Матей 23:23 Исус изобличава религиозните водачи, защото пренебрегват по-важните неща на закона — правосъдието, милостта и верността.

Той не ги призовава да изоставят правдата. Той изобличава изкривените им приоритети.

Божията благодат не премахва отчетността.

Милостта не означава, че сериозният грях трябва да бъде пренебрегван.

Писанието ясно говори за покаяние, поправление, дисциплина и възстановяване.

Но църковната дисциплина никога не бива да се превръща в прикритие за лично отмъщение, безкрайно унижение или защита на институционалната власт.

Галатяни 6:1 призовава духовните вярващи да възстановяват съгрешилия с дух на кротост, като внимават и за себе си.

КОГАТО РЕЛИГИОЗНИТЕ СИСТЕМИ ИЗГУБЯТ СПОСОБНОСТТА СИ ЗА МИЛОСТ, СЪСТРАДАНИЕ И БИБЛЕЙСКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, ТЕ СА ИЗГУБИЛИ НЕЩО СЪЩЕСТВЕНО ОТ СЪРЦЕТО НА ХРИСТОС!

4. КОГАТО РЕЛИГИОЗНАТА ТРАДИЦИЯ ПОРАЖДА СТРАХ ВМЕСТО СВОБОДА

Деветата глава на Евангелието от Йоан разкрива един от най-ясните сблъсъци между делото на Исус и религиозната система.

Човек, сляп по рождение, проглежда.

Случва се чудо, което би трябвало да предизвика огромна радост и поклонение пред Бога.

Вместо това религиозните власти започват разследване.

Разпитват изцеления човек.

Поставят под въпрос свидетелството му.

Накрая разпитват и родителите му.

Но Йоан 9:22 ни разкрива нещо изключително тревожно.

Родителите се страхували, защото религиозните водачи вече били решили всеки, който признае Исус за Христос, да бъде отлъчен от синагогата.

Помислете за това!

Синът им е бил сляп от рождение, а сега вижда!

И въпреки това страхът от религиозни последствия ограничава свободата им да говорят открито.

Религиозната среда е станала толкова заплашителна, че хората се страхуват да признаят какво е направил Бог!

И аз се питам дали осъзнаваме колко опасна може да стане подобна духовна атмосфера.

Когато вярващите се страхуват да не изгубят общението си, служението си, признанието си или приемането си само защото задават искрени библейски въпроси, нещо е дълбоко погрешно.

Когато хората биват сплашвани да мълчат, вместо да бъдат насърчавани да търсят истината, Църквата вече не функционира така, както Христос е предвидил.

Когато водачите изискват към себе си вярност, която по право принадлежи единствено на Исус Христос, духовната власт е била изкривена.

Искам да го кажа без никакво колебание:

СТРАХЪТ ОТ ЧОВЕК НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА УПРАВЛЯВА ЦЪРКВАТА НА ИСУС ХРИСТОС!

Притчи 29:25 заявява, че страхът от човека поставя примка.

А в Йоан 8:31–32 Исус ни учи, че истинските Му ученици пребъдват в Неговото Слово и че познаването на истината носи свобода.

Забележете нещо важно.

Свободата е свързана с пребъдването в Божието Слово, а не с отстояването на лична независимост.

Ние не сме свободни да отхвърляме Божиите заповеди.

Но сме свободни да следваме Христос, без да позволяваме човешкото сплашване да заема мястото на Неговото господство.

Църквата трябва да бъде място, където истината може да бъде изследвана честно, където искрените въпроси могат да бъдат задавани с уважение и където вярващите израстват в духовно разпознаване.

Аз не вярвам, че един водач става по-слаб, когато хората проверяват неговото учение чрез Писанието.

Напротив!

Вярвам, че истинското духовно лидерство става по-силно, когато на Божията истина бъде позволено да говори.

ЗАЩОТО ИСТИНАТА НЕ СЕ СТРАХУВА ОТ ИЗСЛЕДВАНЕ!

5. КОГАТО ЗАЩИТАТА НА ТРАДИЦИЯТА СЕ ПРЕВЪРНЕ В СЪПРОТИВА СРЕЩУ БОЖИИТЕ НАМЕРЕНИЯ

Петнадесетата глава на Деяния на апостолите ни представя забележителен пример за ранната Църква, изправена пред сериозен религиозен спор.

Някои вярващи настоявали езичниците, които приемали Христос, да бъдат обрязвани и да спазват Моисеевия закон.

Това не бил дребен спор относно културни предпочитания.

Обрязването имало истинска историческа и заветна основа в Божиите отношения с Авраам и Израил.

Но въпросът пред апостолите бил дали тези изисквания трябва да се налагат върху вярващите от езически произход като условие за спасение и принадлежност към Божия народ в новия завет.

Последствията били огромни.

Църквата трябвало да изследва отношението между наследените религиозни изисквания и спасителното дело на Исус Христос.

Петър се изправил и засвидетелствал как Бог приема езичниците чрез вяра.

В Деяния 15:10 той поставил въпроса защо трябва да се налага ярем върху учениците.

След това Яков изложил библейското разбиране на въпроса и апостолите и старейшините взели решение да не налагат спорните изисквания върху вярващите езичници.

За мен това е изключително показателно!

Ранната Църква не разрешила конфликта, като заявила, че всичко, наследено от предишните поколения, трябва да остане непроменено.

Но тя не изоставила и Писанието, за да следва всичко ново и привлекателно.

Водачите изследвали Божието действие, изслушали свидетелствата, разгледали Писанието и потърсили решение, съответстващо на благовестието.

Ето как трябва да изглежда апостолското лидерство!

ИСТИНСКАТА АПОСТОЛСКА ВЛАСТ НЕ СЪЩЕСТВУВА, ЗА ДА ЗАПАЗВА ВСЯКА НАСЛЕДЕНА РЕЛИГИОЗНА СИСТЕМА. ТЯ СЪЩЕСТВУВА, ЗА ДА ОСТАВА ВЯРНА НА ИСУС ХРИСТОС, НА НЕГОВОТО СЛОВО И НА НАМЕРЕНИЯТА НА НЕГОВОТО ЦАРСТВО!

И вярвам, че Църквата отчаяно се нуждае да възстанови това разбиране.

Не трябва да бъркаме дългогодишното съществуване на една организация с Божието одобрение.

Фактът, че нещо се е практикувало петдесет, сто или няколкостотин години, не го прави автоматично библейско.

ВЪЗРАСТТА НЕ ОПРЕДЕЛЯ ИСТИНАТА!

Популярността не определя истината!

Деноминационното одобрение не определя истината!

БОЖИЕТО СЛОВО ТРЯБВА ДА ОСТАНЕ НАШИЯТ НАЙ-ВИСШ СТАНДАРТ!

Но нека бъдем също толкова внимателни да не приемаме, че всичко ново непременно идва от Бога.

Всяко ново тълкуване, движение или духовно водачество също трябва да бъде изпитвано чрез Писанието.

Въпросът не е старото срещу новото.

ВЪПРОСЪТ Е ДАЛИ НЕЩО Е ВЯРНО НА ИСУС ХРИСТОС И НА ОТКРОВЕНИЕТО НА БОЖИЕТО СЛОВО!

6. РЕЛИГИОЗНАТА РЕВНОСТ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В СЪПРОТИВА СРЕЩУ БОГА

Може би един от най-сериозните примери по тази тема се намира в живота на апостол Павел.

Преди срещата си с Исус Христос Павел бил изключително предан на религиозните традиции, които наследил.

В Галатяни 1:14 той обяснява, че преуспявал в юдейството повече от мнозина свои връстници и бил извънредно ревностен за преданията на бащите си.

Той бил пламенен.

Бил образован.

Бил дисциплиниран.

Бил убеден, че защитава истината.

И въпреки това същата тази ревност се проявявала в преследване на Христовата Църква!

Помислете за трагедията!

Павел вярвал, че служи на Бога, докато се противопоставял на хората, които принадлежали на Исус Христос.

Той бил толкова убеден в правотата на религиозната си позиция, че не можел да разпознае Божието дело, докато Самият Христос не го срещнал по пътя за Дамаск.

И аз не мога да избягам от въпроса, който това поражда:

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА БЪДЕМ ТОЛКОВА ПЛАМЕННИ В ЗАЩИТАТА НА ЕДНА РЕЛИГИОЗНА ТРАДИЦИЯ, ЧЕ БЕЗ ДА ОСЪЗНАВАМЕ, ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯМЕ НА САМИЯ БОГ?

Вярвам, че отговорът е да!

Но тази истина трябва да произведе в нас смирение, а не надменност.

Тя трябва да накара всеки от нас, включително и мен самия, да изследва собствените си убеждения.

Понякога най-голямата пречка пред духовния растеж не е непознаването на Писанието, а нежеланието да преосмислим начина, по който го разбираме.

Привързваме се към собствените си тълкувания.

Привързваме се към ученията на уважавани водачи.

Привързваме се към деноминационните позиции.

И постепенно започваме да възприемаме всяко поставяне под въпрос на тези позиции като нападение срещу самия Бог.

Но никой човешки тълкувател не притежава съвършено разбиране.

Това не означава, че библейската истина е несигурна или че всяко тълкуване е еднакво вярно.

Означава, че трябва да останем поучаеми и да позволяваме на Писанието да ни поправя.

В Деяния 17:11 беряните са похвалени, защото всеки ден изследвали Писанията, за да проверят дали нещата, които им били проповядвани, били верни.

Представете си!

Те изследвали дори посланието, проповядвано от апостол Павел!

И Божието Слово представя тяхното внимателно изследване като благородно, а не като бунтовно.

И аз вярвам, че точно от такъв дух се нуждае съвременната Църква.

ДУХОВЕН ВОДАЧ, КОЙТО ИСТИНСКИ ОБИЧА БОЖИЯТА ИСТИНА, НЯМА ДА СЕ СТРАХУВА ОТ ВЯРВАЩИ, КОИТО ИСКРЕНО ИЗСЛЕДВАТ ПИСАНИЯТА!

7. КОГАТО ЧОВЕШКИТЕ ТРАДИЦИИ ДЪРЖАТ ЦЪРКВАТА В ПЛЕН

Колосяни 2:8 съдържа едно изключително сериозно предупреждение:

„Внимавайте да не ви заплени някой с философията си и с празна измама, според човешките предания, според първоначалните учения на света, а не според Христос.“

Забележете последните думи:

„А НЕ СПОРЕД ХРИСТОС!“

Ето къде се намира същността на въпроса!

Опасността не е просто в това, че една традиция е стара, човешка или културно наследена.

Опасността започва, когато тя се превърне в средство за духовно пленяване, което отдалечава хората от пълнотата, достатъчността и господството на Исус Христос.

И аз вярвам, че трябва сериозно да се запитаме дали някои църкви не са позволили на административните структури, човешките предпочитания и религиозните обичаи да заемат място на власт, което по право принадлежи единствено на Христос.

Създали сме системи за признаване на служители.

Системи за назначаване на водачи.

Системи за определяне кой е приемлив.

Системи за решаване кой може да служи и при какви условия.

И отново заявявам — не твърдя, че организационните структури са погрешни сами по себе си.

Редът е библейски.

Отчетността е библейска.

Изпитването и разпознаването на духовните водачи са библейски.

Но всяка система трябва да остане подчинена на Писанието.

Трябва ясно да различаваме онова, което Бог изрично заповядва, онова, което Писанието допуска въз основа на здрави библейски принципи, и онова, което човешките организации установяват за административни цели.

Едно правило може да бъде полезно, без да е Божия заповед.

Една деноминационна политика може да бъде законна в рамките на съответната организация, без това да я превръща в универсален стандарт, чрез който Бог определя призванието на всеки човек.

НИКОЯ ОРГАНИЗАЦИЯ НЕ МОЖЕ ДА СЪЗДАДЕ ДУХОВНО ПРИЗВАНИЕ, КОЕТО БОГ НЕ Е ДАЛ!

И нито една организация не трябва да твърди, че нейните административни решения окончателно определят кого Бог може или не може да употребява в Своята Църква.

Но трябва да признаем и нещо друго.

Фактът, че някой е призован от Бога, не означава автоматично, че има право да заеме определена длъжност, да ръководи определена църква или да получи конкретно назначение.

Библейските изисквания за характера, отчетността, благополучието на събранието и духовната зрялост трябва да бъдат взети предвид.

И все пак основният принцип остава непроменен:

НИКОЯ РЕЛИГИОЗНА СИСТЕМА НЯМА ПРАВО ДА ПРЕТЕНДИРА ЗА ВЛАСТ, ПО-ГОЛЯМА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО, ИЛИ ДА СЕ ДЪРЖИ КАТО СОБСТВЕНИК НА ХОРАТА, КОИТО ПРИНАДЛЕЖАТ НА ИСУС ХРИСТОС!

8. НЕ ВСЯКА ТРАДИЦИЯ Е РАЗРУШИТЕЛНА

Преди да продължа, искам да направя едно изключително важно разграничение.

Не всяка традиция е погрешна.

Във 2 Солунци 2:15 Павел наставлява вярващите да стоят твърдо и да държат преданията, на които са били научени, било чрез слово, било чрез негово послание.

Гръцката дума paradosis, превеждана като „предание“ или „традиция“, означава нещо, което е било предадено или получено от предишни хора.

Следователно проблемът не е просто дали нещо е било предадено от предишните поколения.

Проблемът е какво е било предадено, откъде произхожда то и дали вярно отразява Божията истина.

Апостолското учение, основано върху Христос, не е същото като човешките религиозни правила, които противоречат на Неговите заповеди или ги изместват.

В Църквата съществуват красиви традиции, които прославят Господа, укрепват общението, съхраняват библейското учение и насърчават поклонението.

Не бива да презираме тези неща.

Но не трябва и да ги поставяме на едно ниво с непроменимия авторитет на Писанието.

Начинът, по който провеждаме богослуженията, може да се промени.

Организационната структура може да се промени.

Някои административни изисквания могат да се променят.

Културните форми на поклонение могат да се променят.

НО ИСТИНАТА НА БОЖИЕТО СЛОВО НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЖЕРТВАНА ЗАРАДИ ЧОВЕШКИТЕ ПРЕДПОЧИТАНИЯ!

И тук трябва да разберем още нещо.

Липсата на изрична библейска забрана не означава автоматично, че всяка практика е мъдра или приемлива.

Трябва да изследваме цялото библейско учение, включително принципите за характер, святост, любов, ред и духовна отговорност.

Но също така трябва да внимаваме да не измисляме забрани и да ги приписваме на Бога, когато Писанието не ги установява.

Точно тук смирението става абсолютно необходимо.

НЕ МОЖЕМ ДА ПРЕТЕНДИРАМЕ ЗА БИБЛЕЙСКИ АВТОРИТЕТ САМО ЗАЩОТО ЛИЧНО ПРЕДПОЧИТАМЕ НЕЩО, НАСЛЕДИЛИ СМЕ ГО ИЛИ ВИНАГИ СМЕ ГО ПРАВИЛИ ПО ОПРЕДЕЛЕН НАЧИН!

9. ТРАДИЦИИТЕ, КОИТО СЕ КРИЯТ В СОБСТВЕНИТЕ НИ СЪРЦА

Сега искам да насоча този преглед навътре — към собственото ни сърце.

Защото би било много лесно да прочетем всичко написано дотук и веднага да започнем да разпознаваме погрешните традиции на другите хора.

Може би ще се сетим за деноминационни ръководители.

За пастори.

За религиозни институции, с чиито решения не сме съгласни.

Но какво да кажем за самите себе си?

А КАКВО ДА КАЖА ЗА МЕН?

Случвало ли ми се е да се придържам толкова здраво към определен начин на действие, че да се съпротивлявам на поправление?

Случвало ли ми се е да объркам личните си убеждения с универсални Божии заповеди?

Случвало ли ми се е да реагирам защитно, когато някой оспори моето разбиране?

Позволявал ли съм на лично разочарование да повлияе върху начина, по който преценявам действията на друг духовен водач?

Това са неудобни въпроси.

Но те са необходими!

Не мога да призовавам Църквата да предаде традициите си на Христос, ако самият аз отказвам да предам собствените си представи.

Не мога да изобличавам небиблейския контрол в другите, ако позволявам на контролиращ дух да действа в моето собствено сърце.

Не мога да осъждам гордостта в религиозните институции, ако отказвам да разпозная гордостта в себе си.

И със сигурност не мога да твърдя, че представлявам сърцето на Исус, ако отказвам да проявявам Неговото смирение, търпение, милост и любов.

Филипяни 2:5 ни призовава да имаме същия ум, който беше и в Христос Исус.

А следващите стихове разкриват Неговото изключително смирение и послушание.

Вярвам, че всяка истинска духовна реформация трябва да започне именно там.

Не с гняв.

Не с лични амбиции.

Не с желание да свалим всеки, който не е съгласен с нас.

А СЪС СЪРЦЕ, НАПЪЛНО ПРЕДАДЕНО НА ГОСПОДА!

Има моменти, когато отстояването на библейската истина изисква смелост, противопоставяне и готовност да откажем неправомерни човешки изисквания.

Но смелостта никога не трябва да се превръща в оправдание за гордост.

И съпротивата срещу небиблейския контрол никога не трябва да се превръща в нова форма на контрол!

ОТГОВОРЪТ НА ЗЛОУПОТРЕБАТА С ДУХОВНА ВЛАСТ НЕ Е ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ВСЯКА ВЛАСТ. ОТГОВОРЪТ Е ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ВЛАСТ, КОЯТО ИСТИНСКИ ОТРАЗЯВА ХАРАКТЕРА И ГОСПОДСТВОТО НА ИСУС ХРИСТОС!

10. КОГАТО ЦЪРКВАТА ТРЯБВА ДА ИЗБЕРЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИСТИНАТА

Вярвам, че Църквата постоянно се изправя пред един избор.

Ще останем ли верни на Божието Слово, дори когато тази вярност поставя под въпрос нашите установени практики?

Или ще продължим да защитаваме религиозните си традиции само защото тяхната промяна би застрашила удобството, репутацията или положението ни?

Това не е призив към безредие.

ТОВА Е ПРИЗИВ КЪМ БИБЛЕЙСКА ПОЧТЕНОСТ!

Исус изгражда Своята Църква.

В Матей 16:18 Той заявява, че портите на ада няма да ѝ надделеят.

Но трябва да разберем, че Църквата, която Той изгражда, е Неговата Църква, а не нашата!

Ние сме слуги в Неговия дом.

Ние сме настойници над Неговите хора.

Ние сме отговорни пред Неговото Слово.

Нашата задача не е да изграждаме собствени царства около себе си, а да подготвяме светиите за делото на служението и за изграждането на Христовото тяло, както ни учи Ефесяни 4:11–13.

И аз се питам колко вярващи са били обезсърчени да следват своето призвание, защото някой е решил, че не се вписват в установения религиозен модел.

Колко църковни общности са пострадали, защото институционалните предпочитания са били поставени над тяхното духовно благополучие?

Колко възможности за помирение и възстановяване са били изгубени, защото някой е бил по-загрижен да защити вече взетото решение, отколкото честно да изследва дали то отразява Божието сърце?

И колко често сме обърквали верността към дадена организация с верността към Исус Христос?

Искам да кажа нещо, което вярвам, че трябва да бъде чуто.

ВЕРНОСТТА КЪМ ХРИСТОС МОЖЕ ДА ИЗИСКВА ОТ НАС ДА ПОСТАВИМ ПОД ВЪПРОС ЧОВЕШКИТЕ ТРАДИЦИИ. НО ИСТИНСКАТА ВЕРНОСТ КЪМ ХРИСТОС ИЗИСКВА СЪЩО ДА ОСТАНЕМ СМИРЕНИ, ИСТИННИ, ОТГОВОРНИ И УПРАВЛЯВАНИ ОТ ЛЮБОВТА!

Не е необходимо да разрушаваме Църквата, за да поправим онова, което е погрешно в нея.

Трябва да се върнем при Този, Който я изкупи със собствената Си кръв!

11. ПРОРОЧЕСКИ ПРИЗИВ КЪМ ЦЪРКВАТА: ВЪРНЕТЕ СЕ КЪМ БОЖИЕТО СЛОВО!

Когато приближавам края на това поучение, една мисъл продължава да гори силно в сърцето ми.

АМИ АКО САМАТА ТРАДИЦИЯ, КОЯТО ЗАЩИТАВАМЕ В ИМЕТО НА БОГА, Е НЕЩОТО, КОЕТО НИ ПРЕЧИ ДА СЕ ПОКОРИМ НА БОГА?

Ами ако някои от преградите, които сме издигнали около служението, лидерството, общението и възстановяването, никога не са били поставяни от Бога?

Ами ако сме станали толкова решени да запазим онова, което предишните поколения са създали, че вече не притежаваме смирението да попитаме дали тези структури все още служат на Христовите намерения?

Ами ако Исус Христос ни призовава да изследваме не само богословието си, но и начина, по който упражняваме власт над Неговите хора?

Вярвам, че тези въпроси изискват много повече от повърхностен отговор.

Те изискват молитвено изследване.

Изискват покаяние там, където е необходимо покаяние.

Изискват смелост да признаем, че човешките традиции са изместили библейската истина.

И изискват готовност за промяна!

Спомням си думите на Исус в Марк 2:27:

„Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата.“

Исус не отхвърляше святостта на Божиите заповеди.

Той изобличаваше религиозните тълкувания, които бяха изгубили от поглед Божиите намерения.

И вярвам, че тук има принцип, който трябва да разтърси всеки духовен водач.

БОЖИИТЕ ХОРА НИКОГА НЕ СА БИЛИ СЪЗДАДЕНИ, ЗА ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В ИНСТРУМЕНТИ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА НАШИТЕ РЕЛИГИОЗНИ ИНСТИТУЦИИ!

Нашите служения, организации и лидерски структури съществуват, за да служат на Божиите хора под господството на Христос.

Когато тази връзка се обърне, институцията започва да заема по-важно място от хората, на които е призвана да служи.

И когато защитата на институцията стане по-важна от истината, милостта, правдата и послушанието към Христос, ние навлизаме в изключително опасна духовна територия.

Аз не призовавам към Църква без структура.

ПРИЗОВАВАМ КЪМ ЦЪРКВА, В КОЯТО СТРУКТУРАТА СЛУЖИ НА ПИСАНИЕТО!

Не призовавам към Църква без власт.

ПРИЗОВАВАМ КЪМ ЦЪРКВА, В КОЯТО ВЛАСТТА ОТРАЗЯВА ИСУС ХРИСТОС!

Не призовавам към Църква без дисциплина.

ПРИЗОВАВАМ КЪМ ЦЪРКВА, В КОЯТО ДИСЦИПЛИНАТА Е БИБЛЕЙСКА, БЕЗПРИСТРАСТНА, ОТГОВОРНА И НИКОГА НЕ СЕ ОТДЕЛЯ ОТ ПРАВДАТА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО!

Не призовавам към изоставяне на всички традиции.

ПРИЗОВАВАМ ВСЯКА ТРАДИЦИЯ ДА СЕ ПОКЛОНИ ПРЕД ГОСПОДСТВОТО НА ИСУС ХРИСТОС!

И вярвам, че е дошло времето да престанем да защитаваме религиозни практики само защото винаги са съществували.

Ако са библейски, нека стоим твърдо върху Божието Слово!

Ако са просто човешки предпочитания, нека имаме честността да ги признаем за такива!

А ако противоречат на заповедите и характера на Христос, нека имаме смирението и смелостта да ги променим!

КОГАТО ТРАДИЦИЯТА СТАНЕ ПО-ВАЖНА ОТ ИСТИНАТА, РЕЛИГИЯТА ЗАПОЧВА ДА ИЗМЕСТВА ЖИВОТО ВЗАИМООТНОШЕНИЕ С БОГА!

КОГАТО ЧОВЕШКАТА ВЛАСТ СТАНЕ ПО-ВАЖНА ОТ ВЛАСТТА НА ХРИСТОС, ДУХОВНОТО ЛИДЕРСТВО ЗАПОЧВА ДА СЕ ПРЕВРЪЩА В КОНТРОЛ!

КОГАТО ЗАПАЗВАНЕТО НА ЕДНА ИНСТИТУЦИЯ СТАНЕ ПО-ВАЖНО ОТ ГРИЖАТА ЗА БОЖИИТЕ ХОРА, НИЕ СМЕ ЗАБРАВИЛИ СЪРЦЕТО НА ПАСТИРА!

12. МОЯТА ЛИЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ: ЩЕ ОТСТОЯВАМ ЯРОСТНО ИСТИНАТА НА БОЖИЕТО СЛОВО!

И сега искам да заявя нещо с абсолютна яснота!

АЗ ЩЕ ОТСТОЯВАМ ЯРОСТНО, ПЛАМЕННО И НЕПОКОЛЕБИМО ИСТИНАТА НА БИБЛИЯТА!

Няма да се преклоня пред човешките традиции, когато те противоречат на Писанието!

Няма да мълча, когато човешките заповеди се издигат над Божиите заповеди!

Няма да нарека истина нещо, което Бог никога не е обявявал за истина, и никога няма да призная човешки авторитет за по-висш от авторитета на Исус Христос!

Аз не воювам срещу хора.

АЗ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯМ НА ВСЯКА ЛЪЖА, ВСЯКА РЕЛИГИОЗНА ЗАБЛУДА И ВСЯКА СИСТЕМА, КОЯТО СЕ ОПИТВА ДА СЕ ИЗДИГНЕ НАД ИСТИНАТА НА БОЖИЕТО СЛОВО!

И ако трябва да стоя сам, ще стоя!

Ако трябва да понеса неразбиране, отхвърляне, критика или противопоставяне, ще го понеса!

Но няма да направя компромис с библейската истина само за да получа одобрението на хората!

Спомням си думите на Юда 3, където вярващите са призовани да се подвизават усърдно за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите.

Има вяра, която заслужава да бъде защитавана!

Има истина, за която си струва да се изправим!

И има Господ, Който заслужава нашето пълно и безкомпромисно послушание!

Но чуйте сърцето ми.

Моята решимост да отстоявам истината не ми дава право да мразя онези, които не са съгласни с мен.

Тя не ми дава право да нападам хора, да изоставям смирението или да отказвам поправление.

Трябва да бъда готов да изследвам собствените си тълкувания със същата сериозност, с която изследвам традициите на другите.

АЗ ЩЕ ОТСТОЯВАМ ПЛАМЕННО ИСТИНАТА, НО САМИЯТ АЗ ТРЯБВА ВИНАГИ ДА ОСТАВАМ НАПЪЛНО ПРЕДАДЕН НА БОГА НА ИСТИНАТА!

Ще говоря истината с любов, както ни наставлява Ефесяни 4:15.

Ще се стремя да поправям с кротост, както учи 2 Тимотей 2:24–25.

И няма да позволя лични амбиции, огорчение или наранена гордост да се прикриват зад привидна защита на правдата.

Но нека никой не се заблуждава!

МОЯТА ВЯРНОСТ НЕ ПРИНАДЛЕЖИ НА ЧОВЕШКИТЕ ТРАДИЦИИ, НА РЕЛИГИОЗНИТЕ СИСТЕМИ ИЛИ НА ДЕНОМИНАЦИОННИТЕ СТРУКТУРИ!

МОЯТА ВЯРНОСТ ПРИНАДЛЕЖИ НА ИСУС ХРИСТОС И НА НЕГОВОТО НЕПОГРЕШИМО СЛОВО!

Няма да заменя библейските си убеждения с институционално приемане.

Няма да пожертвам авторитета на Писанието, за да запазя едно религиозно взаимоотношение.

И няма да позволя страхът от човека да определя дали ще говоря онова, което искрено вярвам, че Божието Слово учи.

Защото когато един ден застана пред Исус Христос, няма да отговарям пред деноминация за своето послушание към Неговото Слово.

ЩЕ ОТГОВАРЯМ ПРЕД НЕГО!

ЗАТОВА НЕКА БЪДЕ ИЗВЕСТНО: АЗ ЩЕ ЗАЩИТАВАМ ЯРОСТНО БИБЛЕЙСКАТА ИСТИНА, ЩЕ СТОЯ БЕЗСТРАШНО ВЪРХУ БОЖИЕТО СЛОВО И ЩЕ ОТКАЖА ДА СЕ ПОКЛОНЯ ПРЕД КАКВАТО И ДА БИЛО ЧОВЕШКА ТРАДИЦИЯ, КОЯТО ПРОТИВОРЕЧИ НА АВТОРИТЕТА НА ИСУС ХРИСТОС!

Не с омраза към хората.

Не с бунт срещу богоугодната власт.

А с горяща любов към Исус Христос и с непоколебимата решимост никога да не предам истината, която Той е поверил на Своята Църква!

ПОСЛЕДНИЯТ ВЪПРОС: ЧИЯ ВЛАСТ ВСЪЩНОСТ ЗАЩИТАВАМЕ?

Искам да завърша с предизвикателство към всеки, който чете това поучение.

Не ви призовавам да станете бунтовници срещу Бога.

Не ви призовавам да презирате духовните водачи.

Не ви призовавам да изоставите Църквата.

ПРИЗОВАВАМ ВИ ДА ИЗСЛЕДВАТЕ ВСИЧКО, В КОЕТО ВЯРВАТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО ПРАКТИКУВАТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО ПРЕПОДАВАТЕ, И ВСИЧКО, КОЕТО ЗАЩИТАВАТЕ, ЧРЕЗ АВТОРИТЕТА НА БОЖИЕТО СЛОВО!

И особено искам да отправя това предизвикателство към онези от нас, на които е поверено духовно лидерство.

Ние ще отговаряме пред Исус Христос за начина, по който сме се отнасяли към Неговите хора.

Ще отговаряме за тежестите, които сме поставяли върху тях.

Ще отговаряме за истината, която сме преподавали.

За милостта, която сме проявявали.

За властта, която сме упражнявали.

За примера, който сме давали.

Яков 3:1 ни напомня, че учителите ще получат по-строга присъда.

Това трябва да накара всеки духовен водач да ходи с дълбоко смирение пред Бога.

Аз не искам един ден да застана пред Исус и да открия, че съм прекарал живота си в защита на нещо, което Той никога не е заповядвал.

Не искам да открия, че съм заглушил човек, когото Той е издигал.

Не искам да открия, че съм защитавал собствената си позиция, докато съм пренебрегвал Неговите овце.

Не искам да открия, че съм наричал някого бунтовник, когато той всъщност искрено е призовавал към връщане към библейската истина.

Но също така не искам да бъркам собствените си предпочитания с Неговия глас или личната си съпротива с божествена смелост.

Моето желание е да застана пред Него със сърце, което е останало предадено, поучаемо и покорно на Неговото Слово.

И се моля това да стане желанието на всеки вярващ и всеки духовен водач, който чете тези думи.

Затова искам да завърша с три въпроса.

ЗАЩИТАВАМЕ ЛИ БОЖИЕТО СЛОВО, ИЛИ ЗАЩИТАВАМЕ ТРАДИЦИИ, КОИТО БОГ НИКОГА НЕ Е ЗАПОВЯДВАЛ?

ИЗГРАЖДАМЕ ЛИ ЦЪРКВАТА, КОЯТО ИСУС ХРИСТОС ИЗГРАЖДА, ИЛИ СЪХРАНЯВАМЕ РЕЛИГИОЗНИ СТРУКТУРИ, КОИТО ЗАЩИТАВАТ ЧОВЕШКАТА ВЛАСТ?

И АКО ИСУС ХРИСТОС ВЛЕЗЕ ДНЕС В НАШИТЕ ЦЪРКВИ И ИЗОБЛИЧИ ТРАДИЦИИТЕ НИ, ЩЕ МУ ГИ ПРЕДАДЕМ ЛИ, ИЛИ ЩЕ МУ СЕ ПРОТИВОПОСТАВИМ, ЗА ДА ГИ ЗАПАЗИМ?

Вярвам, че отговорът на последния въпрос разкрива много повече за нашето духовно състояние, отколкото бихме искали да признаем.

Защото най-голямата опасност пред Църквата не е просто съществуването на традиции.

ОПАСНОСТТА Е ДА СТАНЕМ ТОЛКОВА ПРЕДАНИ НА ЗАЩИТАТА НА ЧОВЕШКИТЕ ТРАДИЦИИ, ЧЕ ДА ИЗГУБИМ ГОТОВНОСТТА СИ ДА СЕ ПОКОРЯВАМЕ НА БОЖИЯТА ИСТИНА!

Нека никога не позволяваме това да се случи!

Нека Господ ни освободи от всяка религиозна традиция, която обезсилва Неговото Слово.

От всяка форма на власт, която изопачава Неговия характер.

От всяка проява на духовна гордост, която ни пречи да приемем Неговото поправление.

Нека Той възстанови в Църквата истински страх от Господа, любов към Неговата истина, сърце за Неговите хора и готовност да Го следваме навсякъде, където Неговото Слово ни води.

Защото аз предпочитам да стоя с Исус Христос и Неговата истина, дори когато това означава да се противопоставя на човешките традиции, отколкото да запазя одобрението на хората, като направя компромис с Неговите заповеди.

ЦЪРКВАТА НЕ ПРИНАДЛЕЖИ НА ТРАДИЦИЯТА!

ЦЪРКВАТА НЕ ПРИНАДЛЕЖИ НА РЕЛИГИОЗНИТЕ ИНСТИТУЦИИ!

ЦЪРКВАТА НЕ ПРИНАДЛЕЖИ НА ХОРАТА!

ЦЪРКВАТА ПРИНАДЛЕЖИ НА ИСУС ХРИСТОС!

И докато не разрешим този въпрос дълбоко в сърцата си, ще продължаваме да объркваме Божията власт с човешките традиции.

НЕКА ВСЯКА ТРАДИЦИЯ СЕ ПОКЛОНИ ПРЕД БОЖИЕТО СЛОВО!

НЕКА ВСЕКИ ДУХОВЕН ВОДАЧ СЕ ПОКЛОНИ ПРЕД ГОСПОДСТВОТО НА ИСУС ХРИСТОС!

И НЕКА ЦЪРКВАТА СЕ ИЗДИГНЕ — НЕ В БУНТ СРЕЩУ БОГОУГОДНАТА ВЛАСТ, А В ПЪЛНО И БЕЗУСЛОВНО ПРЕДАВАНЕ НА ОНЗИ, КОЙТО Е НЕЙНАТА ГЛАВА!

Защото последният и най-висш авторитет над Църквата никога не са били и никога няма да бъдат човешките традиции!

ТОЙ ИМА ИМЕ!

И НЕГОВОТО ИМЕ Е ИСУС ХРИСТОС!

НЕКА ЦЪРКВАТА СЕ ВЪРНЕ КЪМ НЕГО!

НЕКА ЧОВЕШКИТЕ ТРАДИЦИИ ПАДНАТ ПРЕД НЕГОВАТА ИСТИНА!

И НЕКА ИСУС ХРИСТОС ОТНОВО ЗАЕМЕ ПОЛАГАЩОТО МУ СЕ МЯСТО КАТО ЕДИНСТВЕНАТА ГЛАВА И ВЪРХОВЕН ГОСПОДАР НА СВОЯТА ЦЪРКВА!

НА НЕГО ДА БЪДЕ ЦЯЛАТА СЛАВА!

Питър Наш
 Fresh Oil and Fire Ministries
 www.freshoil-fire.com

Основни библейски препратки

Марк 7:1–13; Матей 15:1–9; Матей 23:4, 23; Марк 10:42–45; 1 Петър 5:2–3; Лука 13:10–17; Йоан 9:1–34; Деяния 5:29; Деяния 15:1–29; Галатяни 1:13–14; Галатяни 6:1; Колосяни 2:8; 2 Солунци 2:15; Притчи 29:25; Йоан 8:31–32; Деяния 17:11; Филипяни 2:5–11; Ефесяни 4:11–15; Матей 16:18; Яков 3:1; Юда 3; 2 Тимотей 2:24–25.