Когато братята се завръщат у дома:Богът на помирението възстановява това, което беше разделено

В душата си продължавам да чувам тази фраза: „Върни семейството у дома“.

Не като лозунг, а като бреме.

Защото научих нещо за Господа: когато Той реши да изцели едно семейство, Той не започва с шум. Той започва със сърцата. Започва със свята жажда. Започва с този тих момент, когато хора, които са живели „разделени“ дълго време, изведнъж усещат привличането на Духа и осъзнават: Никога не е било писано да останем така.

И в момента вярвам, че това привличане е върху по-широкото семейство на Божията църква в България.

В продължение на години имаше две течения – две организации, две имена, две истории: Българска Божия Църква (ББЦ) и Божия Църква в България (БЦБ). Много вярващи са знаели за разделението. Някои носеха болка. Някои носеха въпроси. Някои просто го приеха като „нормално“.

Но Небето никога не нарича разделението нормално.

Защото разделението може да изглежда организирано, но рядко е помазано.

Бог, който помирява, не просто прощава – Той обединява

Евангелието не е просто, че Бог ни е толерирал от разстояние.

Евангелието е, че Бог е преодолял разстоянието.

„А сега всичко е от Бога, Който ни помири с Себе Си чрез Исус Христос и ни даде служението на помирението.“ (2 Коринтяни 5:18)

Помирението не е странична тема. То е сърцето на спасението.

Бог не ни изпрати бележка – Той ни изпрати Своя Син.

Бог не се справи с нашата разбитост от разстояние – Той се намеси в нея.

Бог не просто изтри вината – Той възстанови отношенията.

И ако Той ни е дал служението на помирението, тогава помирението не е по избор за зрелите вярващи. Не е „хубаво, когато се случи“. Това е, което се случва, когато кръстът става нещо повече от теология – когато става култура.

Защото когато Исус е истински Господ, гордостта не може да остане цар.

Октомври 2025 г.: ясен стъпка към възстановени отношения

Ето защо съвместната национална конференция (9–11 октомври 2025 г.) е важна.

Тя беше публично описана като първата по рода си съвместна конференция между ББЦ и БЦБ с обявена цел: възстановяване на отношенията между църквите, които, както се отбелязва в доклада, някога са били едно движение. Същият доклад я описва като плод на целенасочен процес и важна стъпка към подновяване на единството и сътрудничеството.

Това, което направи впечатление на мнозина, беше позицията: конференцията приключи с изповядване на завета, Господната трапеза и измиване на нозете.

Не измиваш нозете, когато се опитваш да докажеш, че си по-висш.

Измиваш нозете, когато се опитваш да приличаш на Исус.

Защото помирението не е среща. То е служение.

В Писанието Църквата не се описва само като организация – тя се описва като тяло. А телата не са предназначени да живеят с отрязани, изтръпнали и отдалечени части. Когато една част страда, цялото тяло го усеща. Когато една част е почетена, цялото тяло се радва (1 Коринтяни 12:26). Единството не е решение за брандиране. То е духовна реалност, която сме призвани да пазим.

„Старайте се да запазите единството на Духа в връзката на мира.“ (Ефесяни 4:3)

Обърнете внимание на израза: запазете единството на Духа. Това означава, че единството е дар от Бога, но трябва да бъде защитено с смирение, почит и любов.

Малка лична бележка

Във връзка с всичко това, бих искал да добавя нещо малко, но лично: присъствал съм на някои от тези разговори и по скромен начин съм бил глас за помирение – не като човек, който „ръководи“ процеса, а като човек, който го насърчава, моли се за него и помага да се запази тонът, насочен към смирение, почит и сърцето на Господа. Бях на срещи, които помогнаха за напредъка на разговорите, и това, което видях отблизо, е просто: когато хората искрено искат Исус повече, отколкото искат да са прави, единството престава да бъде теория и започва да се превръща в път.

19–21 януари 2026 г.: продължаващо привеждане в съответствие към една обща цел

И тогава, в началото на тази година, историята не застина – тя напредна.

Между 19 и 21 януари 2026 г. двете течения отново се събраха в целенасочен разговор – продължавайки започнатото, без да позволяват инерцията да се върне към старата дистанция. В този процес групата получи и съдействие и служение от Рик Чиарамитаро от Канада, свързан с Ministers Network Canada, който служи в тази мрежа като „посланик“.

В резултат на тези срещи посоката стана по-ясна: сега изглежда, че помирението – под една шапка – може да бъде официално реализирано през лятото на 2026 г.

И това е важно.

Защото помирението не е „усещане“. То е работа. То е възстановяване на доверието, водено от Духа. А доверието не е козметично. Доверието е това, което позволява споделената власт да тече без конкуренция и без подозрение.

Неотдавнашни събирания в Стара Загора: процесът все още продължава

И историята не е замръзнала в миналото. Тя продължава в настоящето.

Дори наскоро събиранията в Стара Загора продължиха в същия дух: не прибързано единство, не насилствено единство – а единство, кореносано. Стъпка по стъпка. Разговор по разговор. Молитва по молитва. Често така Бог възстановява доверието: не с обяви, а с присъствие.

Защото Господ не лекува само структури – Той лекува сърца.

И след като сърцата се излекуват, структурите могат да последват.

Независимо от причините – кръстът остава отговорът

Нека да кажа това ясно: целта тук не е да се отворят отново досиетата от миналото.

Най-важната част от историята е това, което Бог прави сега.

Защото дори и причините да са сложни, лекът е прост:

Исус.

„Защото Той е нашият мир... и е съборил средната стена на разделението.“ (Ефесяни 2:14)

Кръстът е Божият отговор на разделението – вертикално и хоризонтално.

Ако Бог е прекосил безкрайното разстояние между небето и земята, за да ни доведе у дома, тогава Той може да преодолее това, което времето, недоразуменията, напрежението и човешките ограничения са създали сред Неговия народ.

Помирението не изисква от нас да се преструваме, че нищо не се е случило.

Помирението изисква от нас да вярваме, че Христос е по-велик от това, което се е случило.

„Бъдете добри един към друг, милосърдни, прощавайте си един на друг, както и Бог ви прости в Христос.“ (Ефесяни 4:32)

В Царството помирението не е амнезия. То е изкупление.

Не е отричане. То е освобождение.

И когато Църквата избира помирението, тя пророкува на света, че Евангелието не е теория – то е сила.

Единството не е само мир – то е свидетелство и духовно тегло

Исус не се молеше само за нашата лична святост.

Той се молеше за нашето единство.

„Да бъдат всички едно... за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.“ (Йоан 17:21)

Запомнете: единството е евангелизационно.

Светът не слуша само нашите проповеди. Той наблюдава нашите взаимоотношения.

И когато Църквата избере смирението пред историята, прощението пред раздора и любовта пред етикетите, светът вижда нещо, което не може да създаде: любов, която няма смисъл без Исус.

„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов един към друг.“ (Йоан 13:35)

А Псалом 133 не е поетична празнота – той е духовен закон:

„Колко е добро и приятно, когато братята живеят в единство... защото там Господ заповяда благословението.“ (Псалом 133:1, 3)

Бог не просто предлага благословение там.

Той заповядва благословение там.

Единството става място за получаване на заповяданото благословение – и това благословение не е просто емоционално. То се превръща в авторитет в молитвата, в достоверност в свидетелството и в сила в мисията.

Помирението винаги започва с смирение

Помирението не се гради върху това кой говори най-силно.

То се гради върху това кой се смирява най-много.

Ето защо образът на миенето на нозете е толкова пророчески.

Той е декларация: „Аз отказвам превъзходство. Отказвам се от трона. Избирам кърпата.“

И това е Филипяни 2 в действие:

„Нищо да не правите от егоистична амбиция... но в смирение нека всеки счита другите за по-добри от себе си... Нека бъде във вас същото съзнание, което беше и в Христос Исус.“ (Филипяни 2:3–5)

Когато лидерите избират смирението, духовната атмосфера се променя.

Защото гордостта подхранва разделението, а смирението го изчерпва.

Как изглежда помирението в реалния живот

Помирението не е единствен емоционален момент на олтара. То е начин на живот, състоящ се от избори.

Изглежда така:

да се срещнеш отново, без да използваш миналото като оръжие

да слушаш, без да подготвяш контрааргументи

да благославяш това, което не си построил

да се покаеш, без да се преструваш

да прощаваш, без да пазиш разписка

да почиташ, без да изискваш съгласие по всеки детайл

работа за обща мисия, а не за общ контрол

И Исус е категоричен по отношение на приоритета тук:

„Ако донесеш дара си на олтара и там си спомниш, че брат ти има нещо против теб... първо се помири с брат си.“ (Матей 5:23–24)

Бог казва: Не пей по-силно, за да прикриеш това, което отказваш да излекуваш.

Помирението не е допълнение към поклонението. То е част от поклонението.

Какво може да представлява лятото на 2026 г.

Ако това помирение се осъществи официално през лятото на 2026 г., този сезон може да стане нещо повече от организационна промяна.

Той може да се превърне в пророчески знак:

че пълната с Духа църква в България узрява

че Господ изцелява културата на лидерството

че следващото поколение няма да наследи старите раздели като „нормални“

че сътрудничеството може да се увеличи без компромиси

че нацията може да види по-ясно свидетелство

че възраждането не е само огън в събранията, но и кръстът в отношенията

Не става въпрос за изграждане на „суперструктура”.

Става въпрос за възстановяване на семейната трапеза.

Защото семействата не се нуждаят от еднаквост, за да бъдат обединени.

Те се нуждаят от любов, достатъчно силна, за да останат на трапезата.

Пророчески декларации за помирение и единство

В името на Исус, ние декларираме, че служението на помирението ще надделее над всеки дух на разделение. (2 Коринтяни 5:18)

Ние декларираме, че Господ ще събори всяка стена на разделение и ще установи Своя мир като наша култура. (Ефесяни 2:14)

Ние обявяваме, че смирението ще възкръсне, гордостта ще падне и кърпата на Христос ще бъде избрана пред трона на егото. (Филипяни 2:3–5)

Ние обявяваме, че прощението няма да бъде теоретично – то ще бъде практикувано и ще последва изцеление. (Ефесяни 4:32)

Ние обявяваме, че единството ще освободи нова власт за евангелизация, ученичество и духовна жътва в България. (Йоан 17:21)

Ние обявяваме, че Господ ще защити този процес от клюки, подозрения и саботаж.

Ние обявяваме, че това, което започна като срещи, ще узрее в съгласуваност – църква по църква, пастор по пастор, сърце по сърце.

Ние обявяваме, че следващото поколение ще наследи по-здравословно бъдеще – не стари разриви, а възстановена семейна трапеза.

Ние обявяваме Псалом 133 над тези църкви: Господ заповядва благословение там, където братята живеят в единство. (Псалом 133)

Ние обявяваме, че лятото на 2026 г. ще бъде белязано от смелост, яснота, любов и свято сътрудничество, в името на Исус.