Кралства във война!

1. Пророческо пробуждане към невидимото

Има нещо, което Господ постоянно пробужда в мен през годините – особено в ранните часове на сутринта, когато светът все още е тих, когато шумът все още не е нахлул в духа ми и когато сърцето ми може да чуе Неговия шепот без конкуренция.

В тези часове Господ ми напомня отново и отново:

„Животът не е просто естествен. Това, което виждаш, не е всичко, което съществува. Това, което чувстваш, не е случайно. Това, през което преминаваш, не е изолирано.“

Винаги има друга реалност, която се движи.

Две царства са в постоянно движение – сблъскват се, натискат, дърпат, шепнат, съпротивляват се, направляват и влияят на ума, емоциите, атмосферата и пътя под краката ти.

Повечето хора живеят целия си живот, без да осъзнават тази реалност. Те правят естествени предположения за духовните събития. Те определят духовните сътресения като „настроение“. Те обясняват духовната тежест като умора. Те тълкуват демоничните внушения като „просто мисъл“. Те бъркат убеждението на Светия Дух с вина и бъркат демоничните обвинения с Божия глас.

Но онези, които вървят с Господа – онези, които жадуват да видят Христос в ежедневието си – в крайна сметка осъзнават, че нищо не е неутрално.

Не в духа.

Не в душата.

Не в света, през който вървим.

Всеки ден, по фини или агресивни начини, две царства са във война, а вие и аз живеем на бойното поле.

2. Войната зад света

Писанията не могат да бъдат по-ясни:

„ Защото не се борим срещу плът и кръв…” – Еф. 6:12

Не срещу хора.

Не срещу обстоятелства.

Не срещу правителства.

Не срещу личности.

А срещу началства, власти, владетели и духовни сили на злото – невидими интелигентни същества, които оказват натиск, влияние, изкушение, обвинение, объркване и тъмнина в света.

Хората усещат симптомите, но рядко разпознават източника.

Можете да стоите на оживена улица и да виждате стотици хора да минават, но ако духовните ви очи бяха отворени, щяхте да видите свят, изпълнен с движение — ангели, които служат, демонични сили, които влияят, Духът, който привлича, и врагът, който отвлича вниманието. Нямаше да видите тих свят. Щяхте да видите война, която бушува зад завесата.

Всяка кавга, изкушение, атмосфера, шепот, обезкуражаване и пробив носи духовна активност около себе си.

Физическият свят е сцената.

Духовният свят е сценарият.

А сърцето е мястото, където се води войната.

Врагът има стратегии.

Вярващият има броня.

Небето има задачи.

Ада има планове.

А душата седи под кръстосания огън.

Това не е драматично – това е библейската реалност. Но вярващият, който отказва да обърне внимание на невидимото, остава духовно уязвим.

3. Две царства, движещи се в реално време

Всяко царство има цар, култура и цел.

Царството на Бога

Неговият цар е Исус.

Атмосферата му е праведност, мир и радост.

Целта му е преобразуване, святост, любов и свобода.

Когато Царството на Бога нахлуе в даден момент, вие усещате:

Мир, който надхвърля ума

Убеждение, което ви издига

Смелост да правите това, което е правилно

Яснота в объркването

Любов, която пронизва страха

Светлина, която отблъсква тъмнината

Сила, която знаеш, че не си създал

Небето никога не идва тихо. Винаги оставя отпечатъци.

Царството на тъмнината

Неговият владетел е Сатана, победен, но все още активен враг.

Атмосферата му е страх, обвинения, измама и натиск.

Целта му е да краде, убива и унищожава.

Когато царството на мрака натисне в даден момент, вие чувствате:

Дразнене, което се появява от нищото

Тревога без обяснение

Конфликт, който не съответства на ситуацията

Тежест, която се усеща като мъгла

Мисли, които бихте искали да не сте имали

Натиск към грях или компромис

Тежест, която се опитва да ви доведе до самоосъждане

Тъмнината винаги оставя следи.

Тези две царства не са далечни.

Те са присъстващи.

Движещи се.

Говорещи.

Влияещи.

Тласкащи света в една или друга посока.

И всеки вярващ живее на пресечната точка между двете.

4. Как небето докосва ежедневието

Не е нужно да сте в църквата, за да срещнете Божието царство.

Небето нахлува:

В колата ви, докато на заден план тихо звучи хвалебствена песен

Под душа, докато мислите за деня

В този внезапен порив да се молите за някого по име

В момента, в който се чувствате възпрепятствани да кажете нещо, което искате да кажете

В убеждението, което ви отдръпва от нещо, което би навредило на духа ви

В неочакваната нежност, която идва по време на конфликт

В мира, който посещава сърцето ви, въпреки че нищо около вас не се е променило

В простото осъзнаване, че Бог е близо

В силата, която не е била там пет минути по-рано

В шепота, който казва: „Чакай – не мърдай още.“

Повечето християни подценяват колко често Духът говори.

Той не говори само в видения или откровения.

Той говори чрез впечатления, предупредителни знаци, внезапна яснота, тиха тежест, защитна сдържаност или изблик на състрадание, който не сте предизвикали.

Понякога Духът говори, просто като ви лишава от мира, когато се движите в грешна посока.

Небето често се движи тихо, но никога незначително.

Бог е по-ангажиран във вашия ежедневен ритъм, отколкото мислите.

Нищо в деня ви не е прекалено обикновено, за да го докосне.

5. Как тъмнината шепне през обикновените моменти

Врагът рядко се появява с рога, дим или заплахи.

Той работи фино.

Той подсказва.

Той подтиква.

Той натиска.

Той шепне.

Демоничното влияние често се усеща като:

необяснима обезкураженост

тежест без причина

нерационален страх

внезапен гняв

безнадеждност

умствено раздразнение

емоционални бури

разсейване по време на молитва

объркване в моменти, които би трябвало да са прости

Врагът предпочита да действа чрез мисли:

„Ти се проваляш.“

„Никой не се интересува от теб.“

„Този човек е срещу теб.“

„Никога няма да се промениш.“

„Ами ако се случи нещо лошо?“

„Защо да се молиш днес?“

„Не си достатъчно духовен.“

„Това изкушение няма да ти навреди.“

Той засява мисли и после се крие зад тях.

Не му е нужно да паднеш в грях.

Нужно му е само да се съгласиш.

Ако успее да те накара да се съгласиш със страха, страхът започва да властва.

Ако успее да те накара да се съгласиш с обезкуражаването, тежестта се настанява.

Ако успее да те накара да се съгласиш с лъжата, лъжата става леща.

Ако успее да те накара да се съгласиш със срама, увереността ти се срива.

Ако успее да те накара да се съгласиш с гнева, отношенията ти се разпадат.

Ако успее да те накара да се съгласиш с пасивността, съдбата ти застива.

Ада се бори най-усилено за мястото, където се постига съгласие:

човешкото сърце.

Ето защо Исус постоянно казваше: „Не се страхувайте“, „Не се тревожете“, „Не позволявайте сърцето ви да се смущава“ и „Бдете и се молете“.

Не можете да спрете врага да ви шепне.

Но можете да откажете да се съгласите.

6. Бойното поле на ума

По-голямата част от войната се води между ушите.

Умът ви е пространството, в което духовните сили се борят за:

посока

емоции

възприятие

вярвания

интерпретация

идентичност

послушание

Умът е мостът между духа и физическото.

Той интерпретира невидимото и оформя видимото.

Писанието го казва без заобикалки:

„Както човек мисли в сърцето си, такъв е той.“ — Притчи 23:7

Където отиде умът, там следва и животът.

Врагът знае това, затова атакува ума безмилостно:

объркване

разсейване

умствена умора

натрапчиви мисли

образи, основани на страх

фалшиви представи

прекомерно мислене

емоционални спадове

неразрешено напрежение

обсесивно повторение

Той не се нуждае да контролира ума ви.

Трябва само да го повлияе.

Но Духът също работи в ума:

обновява

осветява

изравнява

закрепва

укрепва

разкрива

дава божествена перспектива

носи свръхестествена яснота

Обновен ум е най-голямото оръжие на вярващия.

Печелиш войната, преди да спечелиш момента.

Откровението за двете царства Говорене

В продължение на много години вярвах, че има три гласа, които постоянно говорят в човешкия ум:

моите мисли, Божиите мисли и мислите на врага.

Чувствах се балансиран – ясни категории, които ми помагаха да разбера вътрешния свят.

Но преди около пет години Господ наруши тази рамка.

Не с глас, а с дълбока вътрешна корекция, която носеше Неговата несъмнена тежест. Беше като да каза ясно:

„Петър, няма три гласа.

Има само две царства, които се изразяват чрез мисли.“

Изведнъж всичко се промени.

Има:

Божии мисли, родени от Неговия Дух, съгласувани с истината, мира, откровението, чистотата, убеждението и яснотата;

и

демонични мисли, шепнати от врага, носещи страх, обвинение, изкривяване, гордост, неверие, срам, объркване или изкушение.

Няма неутрален мисловен живот.

Всяка мисъл носи духовно ДНК – на небето или на ада.

И всичко това оживи стихове като този:

„Вземете всяка мисъл в плен на Христос.“ – 2 Кор. 10:5

Този стих не се отнася до контролиране на случайни човешки размисли.

Става въпрос за идентифициране на всяка мисъл, която не произхожда от сърцето на Бога – и отказ да се съглася с нея.

Няма такова нещо като „просто моята мисъл“, която плава безвредно в средата.

Има само:

мисли, които са в съгласие с Бога, и

мисли, които са в противоречие с Него.

Бойното поле не е препълнено с три гласа, които се състезават.

Това е война между две царства, всяко от които се бори за съгласието на ума ти.

Щом осъзнаеш това, твоята проницателност се изостря.

Спираш да се забавляваш с лъжи, маскирани като самоанализ.

Спираш да кръщаваш демоничните шепоти като „моето настроение”.

Спираш да приемаш духовния натиск като „просто начина, по който мисля”.

И започваш да улавяш, да се изправяш срещу и да заместваш вярвания, които се противопоставят на Христос.

Вашето съгласие определя кое царство ще спечели влияние през деня ви.

7. Атмосфери, задачи и невидими течения

Всяка среда носи духовна атмосфера.

Вие сте го усещали:

Влизате в един дом и веднага усещате мир

Влизате в друг дом и усещате напрежение

Влизате в една стая и усещате радост

Влизате в една среща и усещате тежест

Срещате някого и усещате, че духът ви се свива

Говорите с някого и се чувствате облекчени

Влизате в определени места и се чувствате изтощени

Атмосферите говорят.

Те разкриват какво управлява това пространство.

Атмосферата може да бъде оформена от:

хората в стаята

историята на мястото

действащите духовни задачи

повторно изричаните думи

толерирания грях

култивираното поклонение

молитва, посеяна в земята

демонично присъствие

ангелска дейност

емоционалният климат на дома

духовната власт на вярващия

Точно както времето влияе на тялото ви, атмосферата влияе на духа ви.

Някои места носят:

объркване

похот

гордост

гняв

неверие

страх

Други носят:

чистота

смирение

вяра

радост

яснота

светост

Когато Божието царство нахлуе в атмосферата, нещо се променя мигновено – дори невярващите могат да го почувстват.

Когато тъмнината набира сила в атмосферата, въздухът се усеща стегнат, тежък или замъглен.

Ето защо Исус каза, че вярващите са светлината на света.

Светлината не се смесва.

Светлината променя стаята.

Вярващият, който ходи в Духа, променя атмосферата просто с присъствието си.

8. Разпознаване на източника зад това, което чувствате

Една от най-големите нужди в Тялото Христово в момента е разпознаването – не само дарбата, но и начинът на живот. Разпознаването е просто да се научим да разпознаваме отпечатъците на двете царства, които се движат около нас всеки ден.

Всяка емоция има източник.

Всяка мисъл има посока.

Всяка атмосфера има глас.

Всеки импулс има произход.

Всяка внезапна промяна в духа ви има корен.

Трагедията е, че повечето вярващи обясняват духовните моменти с естествени обяснения:

„Просто съм уморен.“

„Мисля, че съм в лошо настроение.“

„Не знам защо се чувствам зле днес.“

„Просто е стрес.“

„Може би преувеличавам.“

Но духовната реалност никога не спира да се движи, а душата реагира на тези движения, независимо дали го осъзнавате или не.

Разпознаването е изкуството да попитате:

„Откъде идва това?“

Дали е:

Светият Дух?

моята собствена душа?

гласът на врага?

натискът на атмосферата?

божествено подтикване?

духовна атака?

предупреждение?

убеждение?

подтик да се молим?

Не можете да се борите с нещо, което не можете да идентифицирате.

И не можете да си сътрудничите с нещо, което не признавате.

Отпечатъците на Духа се усещат по различен начин от тези на врага.

Небето носи:

яснота

убеждение

утеха

смелост

чистота

светлина

Ада носи:

объркване

осъждане

възбуда

страх

обвинение

натиск

Разпознаването не е мистериозно – то е разпознаване.

И е от съществено значение в един свят, в който две царства постоянно се сблъскват в ежедневието ти.

9. Войната за емоциите ти

Емоциите ти не са случайни. Те са духовни индикатори.

Врагът обича да използва емоциите като оръжие, защото емоциите заобикалят логиката. Ако успее да провокира емоции, той може да промени възприятието. Ако успее да промени възприятието, той може да изкриви истината. А ако успее да изкриви истината, той може да промени съдбата.

Незащитените емоции се превръщат в:

врата

писта за кацане

тригер

уязвимо място

Но емоциите, предадени на Светия Дух, се превръщат в:

разпознаване

чувствителност

състрадание

духовна интелигентност

Някои емоции са покани от небето:

внезапна нежност, скръб за някого, тежест да се застъпиш, състрадание, което не си очаквал, свята скръб, която те призовава към покаяние.

Други емоции са преки удари от врага:

внезапна тежест, необясним гняв, ирационален страх, остра несигурност или емоционална „мъгла”, която се спуска без причина.

Врагът подтиква емоциите, за да предизвика реакция.

Духът разбужда емоциите, за да доведе до трансформация.

Врагът оказва натиск.

Духът подтиква.

Можете да усетите разликата, след като се научите да обръщате внимание.

Емоционалната яснота е духовно оръжие.

Емоционалният хаос е духовно бойно поле.

10. Войната за вашата идентичност

Идентичността винаги е основна цел, защото тя определя поведението. Врагът не атакува просто това, което правите – той атакува това, което вярвате, че сте.

Ако успее да разруши идентичността ви, той може да разруши и послушанието ви.

Ако успее да изкриви идентичността, той може да изкриви съдбата.

Стратегията му е проста:

обвинява

обърква

умалява

изкривява

отвлича вниманието

срамува

Но Божието царство възстановява идентичността чрез:

откровение

осиновяване

утвърждаване

убеждение

очистване

упълномощаване от Духа

Духът постоянно казва:

„Ти си Мое дете.“

„Ти си простен.“

„Ти си Мой.“

„Върви в това, което Аз съм те направил.“

Врагът постоянно казва:

„Ти не си достатъчен.“

„Бог е разочарован от теб.“

„Винаги ще се бориш.“

„Ти си все още същият човек, който беше.“

Идентичността е оспорвана територия.

Войната не е само за това, което правиш – тя е за това, в кого се превръщаш.

11. Войната за твоите взаимоотношения

Взаимоотношенията са едно от любимите бойни полета на врага, защото те оформят духовната атмосфера.

Божественото взаимоотношение те укрепва.

Нездравословното те изтощава.

Разсеяното те отслабва.

Токсичното те ранява.

Божественото те усъвършенства.

Демоничното те изважда от релси.

Повечето конфликти във взаимоотношенията не са „личностни“.

Те са духовен натиск.

Забелязал ли си някога:

спорове, които избухват от нищото?

неразбирателства, които нямат смисъл?

внезапна стена между двама души, които се обичат?

мълчание, което не съответства на момента?

подозрение, което се появява без причина?

емоционален скок, който изглежда неестествен?

Това са духовни отпечатъци.

Врагът обича разделението, обидите и недоразуменията.

Светият Дух създава единство, яснота, изцеление и смирение.

Когато разберете войната зад взаимоотношенията, спирате да се борите с хората и започвате да се борите с духа, който влияе на ситуацията.

Взаимоотношенията не са неутрални.

Те са духовно заредени среди.

12. Войната за вашата съдба

Никъде невидимата битка не е по-интензивна, отколкото в арената на съдбата.

Врагът не атакува там, където сте – той атакува там, където отивате.

Вашето помазание го заплашва.

Вашето призвание го ядосва.

Вашето послушание го разстройва.

Вашето бъдеще го ужасява.

Преди всеки голям духовен напредък винаги има:

засилена война

усилен натиск

повишено обезкуражаване

необичайно изкушение

емоционална турбуленция

напрежение във взаимоотношенията

умствено разсейване

духовна тежест

Защо?

Защото съдбата е оспорвана.

Врагът не може да спре това, което Бог е определил.

Но той може:

да забави

да разсее

да обезсърчи

да изтощи

да обърка

да изкуши

да отклони

Всяка битка, с която се сблъсквате, е свързана с това, което Бог ще ви повери.

Войната разкрива тежестта на призванието.

13. Глобален поглед върху войната – Срещата в Ханой

Има моменти, в които Господ отваря завесата не само над вашия личен свят, но и над цялото човечество.

Моменти, в които Той ви позволява да усетите войната за душите.

Преди години бях в Ханой, Виетнам, където служех с Пентекосталната асамблея на Виетнам. Между срещите имах няколко свободни часа, така че се разходих по една от най-оживените улици в града.

Ако сте били някога в Ханой, знаете как изглежда – десетки хиляди скутери се движат като жива река, клаксони ехтят, хора се движат във всички посоки, въздухът е изпълнен с шум и движение.

Беше обичайно.

Напълно обичайно.

Просто още една улица в огромен град.

И тогава, без предупреждение, присъствието на Господ ме обзе толкова силно, че ме спря на място.

Точно там, на тротоара – заобиколен от непознати, скутери и хаотичния ритъм на града – една мисъл ме удари с такава сила, че се почувствах като че ли идва отвън, извън моя собствен ум:

„Петър, никога повече няма да видиш повечето от тези хора...

и без Мен, по-голямата част от тях ще отидат в ада.“

Това не беше осъждане.

Не беше вина.

Не беше религиозен натиск.

Беше откровение.

Божествена скръб – свято осъзнаване – ме удари като вълна. Сгънах се на две, сълзите течаха по лицето ми, точно там, насред виетнамска улица. Не защото се опитвах да плача, а защото вечността проби естествения свят и всичко останало избледня.

Всяко лице се превърна в душа.

Всеки скутер се превърна в живот, бързащ към вечността.

Всеки звук избледня на заден план, докато тежестта на небето ме притискаше.

Това беше войната – истинската война – разкрита.

Не политиката.

Не културата.

Не идеологията.

Не земният конфликт.

Битката за душите.

Войната за вечността.

Невидимата борба, която повечето хора никога не виждат.

Този момент ме промени.

То ме беляза.

То запечата в духа ми нещо, което никога не ме напусна:

„Невидимата война е реална,

а вечността е винаги в движение.“

Това ми напомни, че нашето проповядване, нашето застъпничество, нашето послушание, нашите сълзи, нашето състрадание, нашето свидетелство – всичко това е по-важно, отколкото някога ще разберем.

Ние не просто живеем живота си.

Ние отблъскваме тъмнината.

Ние привличаме хората към вечността.

Ние участваме във война за царството, която никога не спи.

14. Ходене в власт и победа

Войната може да е интензивна, но вярващият не е безсилен.

Ние носим:

бронята на Бога

името на Исус

Словото на Бога

кръвта на Христос

присъствието на Светия Дух

властта на Царството

разпознаването на Духа

помазанието да разчупим игото

светлината, която тъмнината не може да победи

Врагът се бори от поражението.

Ние се борим от позицията на победата.

Но властта не е автоматична.

Властта произтича от:

близост

съгласуваност

послушание

чистота

предаване

смирение

ходене в Духа

пребъдване в Словото

Бронята не е метафора – тя е духовно оборудване за истинска война.

Когато ходите в Духа:

страхът губи властта си

объркването се изяснява

тежестта се вдига

изкушението отслабва

смелостта се увеличава

яснотата се връща

врагът се оттегля

Победата не е чувство – тя е позиция.

Да ходиш в авторитет означава да ходиш в съгласие с небето.

15. Пророческо заключение – призив да се събудим

Ако можех да кажа едно нещо на това поколение, то би било следното:

Събудете се.

Отворете очите си.

Войната е реална, но победата е ваша, ако останете в съгласие с Царя.

Вие не живеете просто естествен живот.

Вие живеете в средата на духовно бойно поле, където всеки избор, всяка мисъл, всяко съгласие, всяка молитва и всеки акт на послушание променя нещо в невидимото царство.

Не подценявайте:

шепота на Духа

подтикването да се молите

стягането в духа ви

тежестта, която призовава към съпротива

мира, който бележи Божието благословение

предупреждението, което ви защитава

смелостта, която се появява неочаквано

състраданието, което идва от нищото

привличането към святост

внезапното осъзнаване на Божието присъствие

Това не са малки неща.

Те са стратегии на бойното поле.

Раят е по-близо, отколкото мислиш.

Ада е по-активен, отколкото предполагаш.

И животът ти е по-важен, отколкото осъзнаваш.

Има две царства във война –

но само едно царство е непоклатимо.

Само едно царство пребъдва.

Само едно царство царува вечно.

И чрез Божия Дух ти принадлежиш на това царство.

Върви в него.

Стои в него.

Бори се в него.

Блести в него.

Живейте в него.

И никога не забравяйте –

невидимата война е реална…

но такава е и победата на Царя, който живее във вас. С много любов!