Обаждане до сервиз

ПРИЗОВ ЗА СЛУЖЕНИЕ — Създаването на съд

Има моменти в живота на човек, в които Бог се приближава... и всичко се променя.

Не защото сте присъствали на мощно богослужение.

Не защото някой ви е пророкувал.

Не защото сте търсили съдбата си.

А защото Той ви е избрал.

Защото Духът е докоснал душата ви и е събудил нещо, което е било погребано под години на оцеляване, разочарование, рутина и шум. И изведнъж го усещате — вълнение, свято неспокойствие, шепот, който отказва да спре да ехоира в дълбините на духа ви:

„Ти си създаден за нещо повече.“

Не за повече успех.

Не за повече комфорт.

Не за повече възможности.

За повече Бог.

Когато Бог маркира съд, маркировката е вътрешна много преди да стане външна. Усещате я, преди да я разберете. Усещаш го, преди да можеш да го определиш. Носиш го, преди да можеш да го обясниш на никого в живота си.

Има момент, в който осъзнаваш:

Ти си създаден с божествена цел.

Ти си оформен, за да носиш нещо вечно.

Ти си роден, за да бъдеш носител на Божието присъствие.

И животът, който си познавал, изведнъж става твърде малък за огъня, който пламти в теб.

Оттук започва призванието.

Не с аплодисменти.

Не с яснота.

Не с отворени врати.

То започва с божествено неудобство.

Защото Бог никога няма да позволи на избрания съд да се чувства комфортно на места, на които Той никога не е искал да остане.

Той те обича прекалено много за това.

1. СВЕТОТО ОТДЕЛЯНЕ – ПЪРВИЯТ БЕЛЕГ НА ПРИЗВАНИЯ СЪД

Преди Бог да ти даде мантията, Той те отделя от нещата, които биха я размили.

Отделянето не е дяволът.

Отделянето не е отхвърляне.

Отделянето не е изоставяне.

Отделянето е Бог, който се случва с теб.

Всеки съд, който Бог използва, го преживява.

Йосиф беше отделен от бащиния си дом.

Мойсей беше отделен от Египет.

Давид беше отделен от братята си.

Естер беше отделена от дома си.

Павел беше отделен от кръга си.

И самият Исус беше воден от Духа в пустинята.

Раздялата винаги се усеща като загуба, преди да се усети като цел.

Вратите се затварят.

Хората се променят.

Нещата изсъхват.

Познатите места губят уюта си.

Възможностите изчезват.

Поглеждаш наоколо и казваш:

„Господи, какво ми се случва?“

Небето отговаря:

„Аз те избрах. Аз те отделям.“

Хората ще разберат погрешно твоята отделеност. Ще мислят, че си дистанциран, затворен, че се държиш по-различно или че се променяш прекалено бързо. Те не осъзнават, че твоята атмосфера се пренарежда заради това, което Бог ще вложи в теб.

Чуй това ясно:

Ти не си изключен – ти си запазен.

Ти не си изолиран – ти си поканен.

Ти не губиш – Бог разчиства стаята, за да може да говори.

Отделянето е първото доказателство, че си белязан.

2. СВЕТОТО СЧУПВАНЕ – РЪКАТА НА БОГА ВЪРХУ ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК

Всяка съдина, която Бог напълва, Той първо счупва.

Не за да те унищожи.

Не за да те унижи.

Не за да те накаже.

А за да те подготви.

Несчупените съдини пропускат.

Несчупените съдини се разлива.

Несчупените съдини носят смес.

Несчупените съдини не могат да носят тежестта на славата.

Разбиването не е свързано с болката.

Свързано е с капацитета.

Бог разбива гордостта.

Бог разбива самоувереността.

Бог разбива илюзиите за сила.

Бог разбива модели, които не могат да преминат в следващия сезон.

Бог разбива идентичности, формирани в травма, а не в истина.

Разбиването не е публично — то е болезнено лично.

Плачеш и не знаеш защо.

Молиш се и думите ти липсват.

Чувстваш се изтощен, изпразнен, разбит.

Силата ти се изпарява.

Плановете ти се рушат.

Чувстваш, че нещо вътре в теб се разпада.

И така е – от Бог.

Защото Той отказва да позволи старата версия на теб да носи новата задача, която Той подготвя.

Слушай внимателно:

Ти помоли Бог да те използва.

Той каза „да”.

Сега Той те подготвя за това, за което си се молил.

Разрушаването отнема всичко, което би саботирало бъдещето ти, и всичко, на което би се опрел вместо на Бог.

Маслината трябва да бъде смачкана, за да се освободи маслото.

Тамянът трябва да бъде смлян, за да се освободи ароматът.

Хлябът трябва да бъде разчупен, за да нахрани множеството.

Алабастровата кутия трябва да бъде разбита, за да изпълни стаята.

Разрушаването не е отсъствие на Бог –

то е отпечатъкът на Бог.

3. ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА ИДЕНТИЧНОСТТА – БОГ СЕ ЗАНИМАВА С ТОВА, КОЙТО ВЯРВАШ, ЧЕ СИ

Преди Бог да започне призванието, Той изцелява идентичността.

Защото твоята задача не може да се основава на идентичност, оформена от рани, лъжи, срам или несигурност.

Дяволът не се страхува от твоето призвание –

той се страхува да откриеш кой си.

Ето защо най-голямото бойно поле винаги е идентичността.

Ако успее да те убеди, че си недостоен,

не му е нужно да атакува твоето служение.

Ако успее да те убеди, че си дисквалифициран,

не му е нужно да затваря никакви врати.

Ако успее да те накара да повярваш, че си прекалено счупен,

не му е нужно да счупва нищо друго.

Затова Бог започва да се изправя срещу лъжите:

„Кой ти каза, че не си достатъчно добър?“

„Защо се чувстваш недостоен?“

„Защо се отдръпваш, когато те викам по име?“

„Защо вярваш, че другите заслужават благодат, а ти не?“

„Каква рана все още оформя гласа ти?“

Изцелението на идентичността е като емоционална операция:

Бог копае, разкрива, разкрива, се изправя срещу... и после изцелява.

Защото Той няма да ти позволи да градиш съдбата си върху стари рани.

Бог не просто те изпраща –

Той те пресъздава.

Просто попитай Яков, който стана Израел.

Просто попитай Аврам, който стана Авраам.

Просто попитай Симон, който стана Петър.

Просто попитай Саул, който стана Павел.

Бог преименува съдовете, защото небето отказва да използва версията на теб, оформена от болката.

Когато идентичността е излекувана, всичко се променя:

Спираш да се извиняваш за помазанието си.

Спираш да поставяш под въпрос призванието си.

Спираш да преговаряш за послушанието си.

Спираш да жадуваш за одобрение.

Спираш да се свиваш, за да успокоиш другите.

Спираш да носиш гласа на миналите рани в битките на бъдещето си.

Изцелението на идентичността е мястото, където се появява истинският съд.

4. УЧИЛИЩЕТО НА ШЕПОТА – БОГ ТЕ ОБУЧАВА ДА ГО ЧУВАШ

Преди Бог да използва гласа ти,

Той обучава ухото ти.

Той намалява шума.

Той свива кръга.

Той успокоява душата.

Той забавя темпото.

Той премахва разсейващите фактори.

Вие го наричате „нищо не се случва“.

Небето го нарича обучение.

Бог шепне, защото иска да сте близо до Него.

Той шепне, защото откровението принадлежи на интимността.

Той шепне, защото настройва духа ви като инструмент.

Вие научавате разликата между:

Неговия глас и страха,

Неговия глас и емоцията,

Неговия глас и травмата,

Неговия глас и изкушението,

Неговия глас и очакванията на хората.

Да чуваш Бог не е въпрос на сила на звука –

а на близост.

Когато шепотът ти стане познат:

Паниката ти изчезва.

Страхът ти се разпада.

Объркването ти изчезва.

Стъпките ти стават подредени.

Духът ти става стабилен.

Ето къде се изгражда духовната зрялост:

в тишината, а не в шума.

5. ЗАДАЧАТА НА БОГА – КЪДЕ СВЪРШВА ТВОЯТА СПОСОБНОСТ И ЗАПОЧВА НЕГОВАТА

Тогава идва моментът, в който Бог поставя пред теб нещо, което е по-голямо от твоите дарби, по-голямо от твоя опит, по-голямо от твоята увереност, по-голямо от твоята логика и по-голямо от твоята естествена способност.

И Той казва:

„За това си роден.“

А твоята плът казва:

„Не мога да го направя.“

Добре.

Всеки човек, когото Бог е използвал, се е чувствал неквалифициран.

Мойсей заекваше.

Гедеон се криеше.

Еремия каза, че е прекалено млад.

Естер се страхуваше от смъртта.

Давид беше пренебрегнат.

Мария нямаше квалификации.

Павел имаше грешен автобиография.

Бог не избира способните —

Той избира желаещите.

Твоята слабост не е проблем —

тя е изискването.

Ако задачата не ужасява плътта ти,

тя не е от Бога.

Защото Бог никога не дава безопасни призвания.

Той дава свръхестествени.

Задачите, изпратени от Бога, разкриват твоите граници –

за да може да се прояви Неговата сила.

Благодатта те среща на границата на твоята слабост.

Помазанието те среща в разтягането.

Пробивът те среща при първата стъпка.

Чудесата те срещат, когато логиката ти се провали.

Целта на врага не е да победи твоето призвание —

той не може.

Целта му е да те спре да започнеш.

6. ПЪЛНЕНИЕТО С ДУХА — СИЛАТА ЗАД СЪДЪТ

Всяка част от твоето пътуване —

раздялата, разбиването, изцеляването на идентичността, обучението в шепот, разтягането —

води до този момент:

Бог те изпълва.

Защото това, към което Бог ви призовава,

винаги изисква сила, която вие не притежавате.

Никога не е било предвидено да служите на Бог без Бог.

Деяния 1:8 НЕ казва:

„Ще получите увереност...“

„Ще получите яснота...“

„Ще получите умения...“

То казва:

„Ще получите СИЛА.“

Сила да устоите.

Сила да издържите.

Сила да говориш.

Сила да разпознаваш.

Сила да вървиш с авторитет.

Сила да се изправиш срещу тъмнината.

Сила да изпълниш задачата си.

Светият Дух не изпълва способните –

Той изпълва празните, предалите се, подчинените, треперещите.

Когато Духът те изпълва:

Гласът ти се променя.

Разпознаването ти се изостря.

Стъпките ти стават подредени.

Капацитетът ти се увеличава.

Атмосферата ти се променя, когато влезеш в стаята.

Демоните разпознават присъствието, преди да отвориш уста.

Ставаш опасен за тъмнината –

не заради теб,

а заради Този, който обитава в теб.

Същият Дух, който възкреси Исус от мъртвите,

живее в теб.

7. ПРЕДАТЕЛСКОТО „ДА” – КЪДЕТО ЗАПОЧВА СЪДБАТА

След това идва кръстопътът –

моментът, който небето е чакало.

Моментът, в който Бог спира да се движи

и чака твоя отговор.

Не емоционалното „да”.

Не безопасното „да”.

Не условното „да”.

Не „да, стига да не струва прекалено много”.

„Да”, което ти струва.

„Да”, което те изпразва.

„Да”, което затваря всеки изход.

„Да”, което поставя твоята воля на олтара.

„Да”, което променя небето.

„Да”, което ужасява ада.

Да, което те бележи завинаги.

Призивът на Бог не се доказва с желание –

доказва се с решение.

Небето не отговаря на таланта –

Небето отговаря на предаването.

Авраам каза „да”.

Мойсей каза „да”.

Давид каза „да”.

Естер каза „да”.

Мария каза „да”.

Петър каза „да”.

Павел каза „да”.

И светът се промени, защото предалите се хора прошепнаха една дума:

„Да”.

Когато кажеш „да“:

губиш плана си,

но печелиш Неговата цел.

Губиш сигурността си,

но печелиш Неговото присъствие.

Губиш контрола си,

но печелиш Неговата власт.

Губиш познатото,

но печелиш вечността.

Едно „да“ може да промени родословието.

Едно „да“ може да преобрази един регион.

Едно „да“ може да роди служение.

Едно „да“ може да прекъсне вековни вериги.

Едно „да“ може да пренапише съдбата.

Небето не чака твоята сила.

Небето чака твоята капитулация.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНО СЛОВО

Ако се чувстваш отделен...

Ако се чувстваш разбит...

Ако Бог се занимава с твоята идентичност...

Ако твоят свят е станал тих...

Ако задачата те плаши...

Ако духът ти се чувства изтощен...

Ако чувстваш раздвижване дълбоко в себе си...

Ти стоиш на свята земя.

Мантията е готова.

Маслото е приготвено.

Ангелите наблюдават.

Духът се раздвижва.

Вашата съдба се пробужда.

Небето задава един въпрос:

Ще кажете ли „да”?

Кажете „да”, което променя атмосферата.

Кажете „да”, което пробужда съдбата.

Кажете „да”, което адът се страхува.

Кажете „да”, което небето чака да чуе.

Защото в момента, в който прошепнете това „да”…

всичко се променя.