ПЛОДЪТ НЕ ЛЪЖЕ

Как ежедневно изпитвам живота си, за да разбера дали ходя в Духа

Научих, че не мога да измервам духовното си състояние само според това, което чувствам по време на поклонение, според проповедите, които изнасям от амвона, според дарбите, които действат чрез мен, или според увереността, с която говоря за Бога.

Трябва да изследвам плода.

Всеки ден се връщам към Галатяни 5:22–23 и позволявам на Светия Дух да постави живота ми до мярката на Неговото Слово:

„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.“

Не чета тези думи просто като красиво описание на християнския живот. Чета ги като огледало. Моля Господ да ми покаже дали наистина ходя в Духа и по вяра.

Ходя ли днес в любов? Мирът ли управлява мислите ми? Проявявам ли търпение, когато хората ме раздразнят? Благостта ли определя начина, по който говоря? Под властта на себеобузданието ли са моите емоции, желания и реакции?

Тези въпроси не ме осъждат. Те изваждат наяве състоянието на сърцето ми, за да може Светият Дух да ме поправи.

Не изпитвам себе си, за да разбера дали Бог ме обича. Неговата любов към мен беше доказана и запечатана на кръста. Изпитвам себе си, защото искам да знам дали животът на Христос в мен се изразява чрез начина, по който живея.

Павел пише в Галатяни 5:25:

„Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.“

Този стих разкрива разграничение, което не мога да си позволя да пренебрегна. Възможно е да бъдем съживени от Духа и въпреки това да не вървим в крак с Него в ежедневието си. Възможно е да носим Неговото присъствие и все пак да реагираме според плътта. Възможно е да притежаваме духовни дарби, но в живота ни да липсва плодът на Духа.

Да живея в Духа описва това, което Бог е извършил в мен.

Да ходя в Духа описва начина, по който откликвам на извършеното от Него.

Светият Дух ме е съживил в Христос и ми е дал способността да живея отвъд ограниченията на човешката сила. Но аз все пак трябва да Му се предавам, да слушам гласа Му и да Му се покорявам. Неговото присъствие ми дава способността да ходя, но самото ходене изисква непрестанно да се съгласявам с Неговото водителство.

Ето защо Галатяни 5:22–23 се превърна в толкова важен духовен ориентир в живота ми. Плътта ми може да намери обяснение за почти всичко. Мога да оправдая нетърпението си, като го нарека неотложност. Мога да оправдая грубостта си, като я нарека смелост. Мога да защитя обидата си, като я представя за проницателност. Мога да прикрия желанието си за контрол под маската на лидерство, а страха си — под маската на мъдрост.

Но плодът не лъже.

Плодът на Духа никога няма да противоречи на характера на Исус.

Светият Дух може да ме поведе към конфронтация, но аз мога да се изправя срещу човека с любов. Той може да ме поведе да изговоря трудна истина, но мога да я изговоря с кротост. Може да ме води да поставя здравословни граници, но не е необходимо да се изпълвам с огорчение, докато го правя.

Ходенето в Духа не се измерва с това дали успявам да избегна всяка трудна ситуация. То се измерва с това дали характерът на Христос се изгражда в мен, докато преминавам през трудностите.

Истинското изпитание идва, когато съм предизвикан, неразбран, разочарован или наранен. Това, което излиза от мен под натиск, разкрива какво всъщност ме управлява.

Остава ли любовта?

Остава ли мирът?

Остава ли вярата?

Остава ли себеобузданието?

Има дни, в които чета за плода на Духа и веднага разпознавам, че нещо в мен не е в съгласие с Него.

Може би мислите ми препускат, а тревогата насочва вниманието ми към всичко, което би могло да се обърка. В този момент трябва да бъда честен. Не мога да твърдя, че ходя в пълнотата на Духа, докато страхът управлява вътрешния ми свят.

Това не означава, че Светият Дух ме е изоставил. Означава, че Той ме призовава да се върна в съгласие с Него.

Спирам. Предавам тревожните си мисли на Господа. Връщам ума си под властта на Христос и си припомням какво е казал Бог, вместо да продължавам да размишлявам върху предсказанията на страха.

Да ходя в Духа не означава да се преструвам, че тревогата не съществува. Означава да откажа да ѝ позволя да стане мой водач.

Има и други дни, в които Духът разкрива липсата ми на търпение. Може да съм разочарован от някого или изкушен да отговоря по-остро, отколкото е необходимо.

Плътта ми казва, че реакцията ми е напълно оправдана.

Духът ме пита дали тя прилича на Исус.

Този въпрос прониква през всяко мое оправдание.

Мога да бъда прав относно фактите, но да бъда неправ в духа си. Мога да спечеля спор, но да пропусна възможността да разкрия сърцето на Отца. Ходенето в Духа изисква нещо повече от това да защитавам правилната позиция. То изисква да нося характера на Този, Чиято истина представлявам.

Ето защо не измервам живота си единствено чрез успеха в служението. Тълпи могат да се събират около харизмата, а врати могат да се отварят заради дарбите. На църквата в Коринт не липсваше нито една духовна дарба, но завистта, разделенията и раздорите продължаваха да определят взаимоотношенията между вярващите.

Дарбите им бяха видими, но видима беше и плътта им.

Дарът разкрива щедростта на Бога.

Плодът разкрива преобразяващото управление на Бога.

Не искам да пророкувам точно, но да обичам недостатъчно. Не искам да проповядвам със сила, докато вътре в себе си живея без мир. Не искам да се моля за освобождението на другите, докато оставам подвластен на собствените си емоции и реакции.

Искам и дара, и плода.

Искам сила и характер.

Искам Духът да действа чрез мен, но искам също така Той да управлява всичко вътре в мен.

Да ходя в Духа означава също да ходя по вяра.

Писанието казва, че ходим с вяра, а не с виждане. Това означава, че не мога да позволя на видимите обстоятелства около мен да определят състоянието на вътрешния ми живот.

Вярата не отрича обстоятелствата. Вярата отказва да издигне обстоятелствата над Божието Слово.

Видимото казва, че няма път напред. Вярата казва, че Бог все още ме води.

Видимото казва, че забавянето означава отказ. Вярата казва, че Бог действа отвъд това, което в момента мога да видя.

Видимото казва, че трябва да контролирам крайния резултат. Вярата казва, че мога да се покоря на Бога и да поверя резултата в Неговите ръце.

Ходенето по вяра е активно доверие. То е послушание, преди да се появят видимите доказателства. То означава да остана в мир дори когато обстоятелствата все още не са се променили.

Ето защо верността е част от плода на Духа. Вярата не означава само да повярвам на Бога за чудо. Тя е и твърдото ежедневно решение да остана верен.

Вярата продължава да се моли.

Вярата прощава отново.

Вярата отхвърля горчивината.

Вярата остава покорна дори когато послушанието изглежда невъзнаградено.

Когато изпитвам себе си чрез Галатяни 5, трябва да се запитам дали ходя в такава вяра. Продължавам ли да се доверявам на Бога, когато не виждам какво върши Той, или съм позволил на разочарованието да се превърне в неверие?

Понякога неверието не изглежда като открито отричане на Бога. Понякога то се проявява като постоянна тревога, желание за контрол или настояване да разбера всичко, преди да се покоря.

Но вярата не се нуждае от изчерпателно обяснение, преди да направи следващата крачка. Вярата се нуждае от слово от Бога.

Ходенето в Духа изисква и себеобуздание. Да бъда воден от Духа не означава да следвам всяко силно чувство, импулс или емоционално впечатление.

Светият Дух ме учи да владея думите си, да спирам, преди да реагирам, и да помня, че не всяка емоция трябва да бъде изразена и не всяка мисъл трябва да бъде приета за истина.

Духовната зрелост не означава липса на емоции. Тя означава да откажа да позволя на емоциите ми да станат мои господари.

Искам да стана толкова чувствителен към Светия Дух, че да разпознавам още първия момент, в който започвам да се отклонявам от Неговото водителство. Искам да улавям първото надигане на горчивина, първия шепот на завист и първия импулс към самоизтъкване.

Искам да чувам Духа, когато Той тихо ми казва:

„Тази реакция не е Моят плод.“

Когато открия, че не проявявам плода на Духа, не е необходимо да се крия. Връщам се при Господа.

Изповядвам това, което Той е разкрил.

Покайвам се.

Моля Го да очисти сърцето ми и да обнови ума ми.

След това правя всичко, което послушанието изисква от мен.

Понякога покаянието изисква да се извиня. Понякога изисква да променя решение, да прекратя нездравословен разговор или отново да простя на някого.

Покаянието е нещо повече от съжаление. То е връщане в съгласие с Бога. То е повторно подреждане на живота ми според водителството на Духа.

Това ежедневно себеизпитване ме предпазва от духовна заблуда, защото заблудата започва да расте там, където преставам да позволявам на Божието Слово да измерва живота ми.

Преди да използвам Галатяни 5, за да поставям диагноза на някой друг, трябва да поставя собственото си сърце под светлината на този пасаж.

Ходя ли в любов към хората, които ме разбират погрешно?

Ходя ли в радост, когато обстоятелствата ме разочароват?

Ходя ли в мир, когато проблемите ми все още не са разрешени?

Имам ли достатъчно търпение, за да се доверя на Божието време?

Разкрива ли тонът на гласа ми благостта на Христос?

Отразяват ли личните ми решения Божията доброта?

Оставам ли верен, когато ентусиазмът изчезне?

Мога ли да нося сила, без да наранявам и смазвам хората около себе си?

Това е моят ежедневен духовен преглед.

Не се опитвам да постигна съвършенство чрез човешки усилия. Търся живот на непрестанно предаване.

Плодът расте чрез пребъдване. Не мога да произведа характера на Христос, като просто се напрягам повече. Трябва да остана свързан с Него.

Когато забележа липса на мир, се връщам при Княза на мира. Когато любовта ми отслабне, се връщам при Този, Който е любов. Когато радостта ми изчезне, се връщам в Неговото присъствие. Когато себеобузданието ми се проваля, се предавам още по-дълбоко под Неговото управление.

Отговорът не е външно да имитирам плода. Отговорът е вътрешно да остана свързан с Източника на живота.

Вярвам, че Светият Дух призовава Църквата да премине отвъд празнуването на духовните дарби към изграждането на духовен характер; отвъд духовния език към истински духовен живот; отвъд отделните моменти на сила към всекидневно послушание.

Той издига хора, чийто плод ще потвърждава посланието им.

Аз съм жив в Духа, но не ми е достатъчно само да притежавам духовен живот.

Искам да ходя в Духа.

Искам всяка моя стъпка да бъде под Неговото водителство. Искам всяка моя реакция да бъде измервана чрез Неговия характер. Искам вярата да ме управлява, когато видимото крещи срещу мен. Искам плодът да остане дори когато дойде натискът.

Всеки ден ще се връщам към Галатяни 5:22–23 и ще позволявам на тези думи да изпитват сърцето ми.

Когато открия, че вече не вървя в крак с Духа, няма да бягам от Бога. Ще тичам към Него.

Ще се покая бързо. Ще приема Неговата благодат. Ще поправя онова, което трябва да бъде поправено. Ще се върна към ритъма на Духа.

Защото не искам само да казвам, че живея в Духа.

Искам плодът на живота ми да свидетелства, че ходя с Него.

Питър Наш

Пророчески декларации

Декларирам, че Галатяни 5:22–23 ще остане огледало пред сърцето ми и мярка за ежедневното ми ходене.

Декларирам, че любовта ще управлява думите, решенията, взаимоотношенията и реакциите ми.

Декларирам, че радостта на Господа ще бъде моята сила, а мирът на Христос ще владее сърцето ми.

Декларирам, че търпението, благостта и добротата ще бележат както публичното ми служение, така и личния ми живот.

Декларирам, че ще ходя по вяра и няма да бъда управляван от това, което виждам.

Декларирам, че верността ще ме държи непоколебим, а кротостта ще облича силата ми.

Декларирам, че себеобузданието нараства в мен и нито един апетит, емоция, импулс или обида няма да властва над живота ми.

Декларирам, че няма да бъркам дарбите със зрелостта, помазанието с характера или духовната дейност с духовното изграждане.

Декларирам, че всеки дар в мен ще действа под управлението на любовта, смирението и святостта.

Декларирам, че Светият Дух разкрива всяка област, в която страхът, гордостта, обидата, амбицията или самозащитата са повлияли на моето ходене.

Декларирам, че ще откликвам бързо на Неговото изобличение и незабавно ще се връщам в съгласие с Него.

Декларирам, че няма да оправдавам плътските си реакции, като им придавам духовни имена.

Декларирам, че плодът на живота ми ще съответства на посланието, което излиза от устата ми.

Когато бъда неразбран, забавен, предизвикан или провокиран, ще остана под управлението на Светия Дух.

Декларирам, че ще действам, когато Духът каже: „Действай.“ Ще чакам, когато Той каже: „Чакай.“ Ще говоря, когато Той каже: „Говори.“ И ще мълча, когато Той каже: „Мълчи.“

Декларирам, че пребъдвам в Христос и че Неговият живот произвежда траен плод в мен.

Няма само да притежавам дарбите на Духа. Ще проявявам характера и естеството на Духа.

Ходя в любов, радост, мир, вяра и послушание.

Ходя в плода на Духа.

И плодът на моя живот ще свидетелства, че Исус Христос наистина живее и царува в мен.

Амин.