Предателството — раната, която оформя...
- peter67066
- 17.11
- време за четене: 13 мин.
Никой не те кара да седнеш в библейското училище и ти казва:
„Приготви се. Един ден тези, които обичаш най-много, може да са тези, които ще те наранят най-дълбоко.“
Ако някой ми беше казал това в началото на служението ми, може би нямаше да му повярвам. Щях да кажа: „Не... не хората, за които се моля... не хората, в които влагам... не тези, с които стоя в огъня...“ Но времето има начин да ни научи на неща, които класните стаи никога не могат.
Служил съм в Канада, в различни деноминации, общности, големи градове и малки градчета. А сега, в моята апостолска роля в България, ходя сред служители, чиято история, борби и културни изрази са толкова различни от това, което познавам.
И все пак предателството – това, което ранява сърцето и разтърсва душата –
изглежда еднакво на всяко място, където съм бил.
Сълзите звучат еднакво.
Мълчанието се усеща еднакво.
Шокът се разгръща еднакво.
Духовното объркване, психологическата болка, емоционалният срив – еднакви.
И някъде по този път Господ ми прошепна:
„Предателството е раната, която Сатана запазва за онези, от които се страхува най-много.“
Защото предателството не е предназначено да разруши твоето служение.
То е предназначено да разруши теб.
И когато разбереш това, всичко се променя.
1. ПРЕДАТЕЛСТВОТО ВИНАГИ ИДВА ОТ ОНЕЗИ, КОИТО ПУСКАШ БЛИЗО ДО СЕБЕ СИ
Спомням си първия път, когато ме сполетя предателство.
Не беше удар от враг –
беше шепот от приятел.
Човек, за когото се молех.
Човек, когото насърчавах.
Човек, в когото вярвах.
Човек, когото защитавах.
Човек, на когото се доверявах.
И в един миг всичко се промени. Седях в тишината на този сезон и питах Бог: „Какво пропуснах? Как се случи това? Нормално ли е? Провалих ли се?“
Но с течение на годините –
докато бях пастор в Канада, а след това служех заедно с пастори в България – осъзнах нещо, което бих искал някой да ми беше казал по-рано: Предателството никога не идва отвън. То идва отвътре.
Идва от тези, които храниш. От тези, които водиш. От тези, на които вярваш. От тези, които приемаш. От тези, на които отваряш сърцето си. От тези, на които даваш достъп до живота си.
Непознатите не могат да те предадат. Враговете не могат да те предадат. Критиците не могат да те предадат.
Само хората, които са ти били близки...
само хората, които са били обичани...
само хората, на които си се доверявал... имат способността да забият този нож в душата ти.
И по някакъв начин, знаейки, че предателството идва от близостта, го прави още по-болезнено.
Защото болката е с формата на човека, който я е причинил.
В Канада видях как това съсипва пастори. В България виждам същите сълзи, същата тежест, същото духовно изтощение. Различни нации. Различни езици.
Същата рана.
Най-накрая разбрах: предателството не е културно. Предателството е човешко. И предателството е духовно.
Дори Исус не беше предаден от фарисей. Той беше предаден от Юда, един от дванадесетте... един от тези, които имаха достъп. Ако Перфектният Пастир имаше Юда,
защо някой от нас да очаква да избегне това?
2. ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ – КАКВО ПРАВИ ПРЕДАТЕЛСТВОТО ВЪТРЕ В МЕН
Никога не съм разбирал психологическата травма от предателството, докато не го преживях – докато не седях буден през нощта с бързащи мисли, докато не научих как едно единствено събитие може да разруши доверието, да изкриви възприятието и да остави трайни белези в душата на пастора.
Предателството не само боли — то променя начина, по който сърцето ти интерпретира взаимоотношенията.
✔ Хипербдителност
Започнах да забелязвам всичко.
Твърде много.
Всеки тон на гласа.
Всяка промяна в изражението.
Всяка пауза в разговора.
Всяка несъответствие.
Умът ми не беше параноичен – той беше защитен. Прекалено защитен.
Предателството те кара да виждаш опасност там, където няма такава, защото опасността, която никога не си очаквал, веднъж дойде с приятелско лице.
✔ Емоционално оттегляне
Не се оттеглих от служението –
оттеглих се от хората.
Все още присъствах.
Все още служех.
Все още проповядвах.
Но нещо вътре в мен се оттегли.
Станах предпазлив с сърцето си. Избирателен с уязвимостта си. Сдържан с новите взаимоотношения. Предателството те научава да се усмихваш публично, докато скърбиш насаме.
✔ Объркване на идентичността
Това ме засегна най-силно.
След предателството умът ти задава въпроси, на които не можеш да отговориш:
„Бях ли сляп?“
„Не умея ли да преценявам характера?“
„Има ли нещо нередно в мен?“
„Трябва ли да спра да се сближавам с хората?“
„Ще се случи ли отново?“
Тези въпроси не са признак на слабост —
те са признак на травма.
Травмата не е шумна — тя е тиха, бавна, упорита.
Травмата учи сърцето да очаква разочарование.
Да се подготви за изоставяне.
Да очаква атака.
Да се защитава, дори когато защита не е необходима.
И Бог трябваше да се намеси:
„Неуспехът не е в твоята любов.
Неуспехът е в тяхната лоялност.“
3. ДУХОВНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ – НЕВИДИМАТА ПРЪСКАНЕ
Психологическата травма е опустошителна – но духовната травма е още по-дълбока.
Защото предателството в служението не ранява само емоциите – то ранява призванието, ранява идентичността, ранява духа.
Имаше моменти, в които казвах:
„Господи, защо позволи това?“
„Как се случи това под Твоето наблюдение?“
„Дали съм те разбрал погрешно за тези хора?“
„Дали съм вървял в неподчинение?“
Това не са въпроси на неверие — това са въпроси на ранените.
✔ Предателството разклаща твоята преценка
Започваш да се съмняваш в това, което Бог ти е показал. Започваш да поставяш под въпрос пророческите си инстинкти. Започваш да губиш увереност в слуха си.
Това е духовна травма — не духовен провал.
✔ Предателството създава духовна умора.
Това не е физическа умора. Не е умствено изтощение. Това е тежест на душата.
Такава, която прави молитвата тежка.
Такава, която прави поклонението далечно.
Такава, която прави проповядването скъпо.
Такава, която те кара да се чудиш дали радостта някога ще се почувства естествена отново.
✔ Предателството се цели в твоето помазание.
Не за да го отнеме, а за да те накара да се страхуваш да вървиш в него.
Врагът знае: ранен проповедник все още проповядва. Ранен пастор все още пастирства. Но ранен лидер започва да се свива вътрешно.
И това вътрешно свиване е това, което Сатана иска.
Защото пастор, който обича по-малко, вярва по-малко и се надява по-малко, е по-лесен за побеждаване.
4. МОЕТО ПЪТУВАНЕ – КАНАДА И БЪЛГАРИЯ: ЕДНА И СЪЩА РАНА, ЕДИН И СЪЩ ДУХ
Някои рани се усещат по различен начин в различните култури. Предателството не е една от тях.
В Канада седях с пастори, които се чувстваха изоставени от собствените си лидерски екипи.
Видях как служенията се рушат под тежестта на клюките, разделението и обидите.
Видях пастори да се отказват от десетилетия на верно служение, защото предателството беше съкрушило вътрешния им свят.
После дойдох в България.
Различен континент.
Различен език.
Различна църковна история.
Различни натиски.
Но духът на предателството?
Травмата, която създава?
Начинът, по който разкъсва доверието?
Начинът, по който оставя служителите разтреперени?
Идентичен.
Абсолютно идентичен.
Видях български пастори със същите уморени очи, които бях видял в Канада.
Същото емоционално изтощение.
Същата предпазливост.
Същият тон в гласа им: „Обичам хората, но не мога да поема още една рана“.
Един български пастор ми каза:
„Мога да се изправя пред демони. Не мога да се изправя пред предателство отново.“
И си помислих: „Братко, и аз съм изпитвал същото.
Няма значение къде съм – предателството винаги оставя същата рана.
Защото не е културно. То е духовно. То е човешко. То е древно. То е демонично. То е стратегическо.
И е една от малкото рани, които могат да променят цялото призвание на един служител, ако не бъдат излекувани.
5. БИБЛЕЙСКОТО ОТКРОВЕНИЕ – ВСЕКИ ВЕЛИК СЛУГА Е БИЛ ПРЕДАТЕН
Колкото повече изучавах Писанието, толкова повече Светият Дух ми отваряше очите за една шокираща истина: всеки велик библейски лидер е бил предаден.
Не от врагове. Не от невярващи. Не от нечестиви. От най-близките им хора.
✔ Йосиф — предаден от братята си
✔ Мойсей — предаден от собствения си народ
✔ Давид — предаден от Саул, Авесалом, Ахитофел
✔ Еремия — предаден от свещеници и пророци
✔ Павел — предаден от съработници
✔ Исус — предаден от Юда и изоставен от дванадесетте
Беше като че ли Господ ми прошепна:
„Предателството не е доказателство, че си слаб.
Предателството е доказателство, че си избран.“
Никой в Писанието не е достигнал своята съдба, без първо да премине през предателство. Никой.
И аз осъзнах: Предателството често е последната изпитание преди повишението.
Не защото Бог се наслаждава на нашата болка, а защото Той отказва да ни позволи да пренесем старите структури на доверие в новите задачи.
6. СТРАТЕГИЯТА НА ВРАГА – КАКВО СЕ ОПИТВА ДА ПОСТИГНЕ САТАНА
В най-тъмните нощи, когато предателството се повтаряше в ума ми като счупена плоча,
Светият Дух започна да ми показва стратегията зад него. Сатана използва предателството, за да отрови сърцето на служителя.
Защо?
Защото раненият проповедник все още е опасен, а проповедникът, който престава да обича, не е. Пастор, който се оттегля емоционално, може все още да проповядва, да служи,
да работи, но сърцето на Христос започва да потъмнява под белезите.
И врагът знае: ако успее да разруши способността ти да вярваш, той може да разруши способността ти да пастируваш. Ако успее да разруши способността ти да обичаш дълбоко, той може да разруши способността ти да водиш ефективно. Ако успее да разруши увереността ти в твоята преценка, той може да разруши гласа ти.
Предателството не е просто атака. То е опит за убийство – насочен към сърцето на служителя, а не към служението.
7. КЪДЕ ЗАПОЧВА ИЗЦЕЛЕНИЕТО
Изцелението от предателството не е бързо. Не е драматично. Не е една единствена молитва. Не е момент пред олтара.
То е пътуване.
Дълго пътуване.
И започва в едно просто, болезнено, свято място:
Честността.
Честност пред Бога.
Честност пред себе си.
Честност пред собственото си сърце.
Трябваше да се науча да казвам неща като:
„Наранена съм.“
„Разочарована съм.“
„Не очаквах това.“
„Не разбирам.“
„Чувствам се разбита.“
„Чувствам се объркан.“
„Чувствам се уморен.“
„Имам нужда Бог да докосне това, което хората не могат да излекуват.“
Тази честност не ме направи слаб – тя ме направи човек. А изцелението идва само в човешките части от нас, за които спираме да се преструваме.
В България седях с един пастор, който каза:
„Не мога да покажа слабост.“
Погледнах го в очите и казах: „Братко... слабостта е мястото, от където започва изцелението.“
И за първи път от години той позволи на сълзите да потекат. Не защото беше се провалил,
а защото най-накрая беше свободен да бъде човек, а не образ.
КОГАТО РАНАТА СЕ ПРЕВЪРНЕ В УЧИТЕЛ
В живота на всеки предаден служител идва момент, в който раната спира да крещи... и започва да учи.
Не учи веднага.
Не учи нежно.
Не учи без цена.
Но в крайна сметка предателството се превръща в пророк в собствената ти душа – разкрива истини за хората, за врага, за последните дни, за служението и за човешкото сърце, които никога не би научил по друг начин.
Споделих как предателството ме е оформило – емоционално, психологически, духовно – както в Канада, така и сега в България.
Но в тази част искам да изложа това, което Светият Дух ми разкри след първоначалната рана... какво прави предателството, защо се случва, как напредва Царството
и как Бог превръща болката в пророческа яснота.
Това е частта, в която раната се превръща в мъдрост.
1. ПРЕДАТЕЛСТВОТО В ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ – ИСУС КАЗА, ЧЕ ЩЕ СЕ УВЕЛИЧИ
Спомням си, че преди години прочетох Матей 24:10, без да разбера тежестта му:
„И мнозина ще се отвърнат от Мен
и ще се предадат и ще се мразят един друг.“
Прочетох го като пророчество.
Никога не съм очаквал да го прочета като опит.
Но предателството не започна с мен.
Не започна с вас.
Не започна с вашата църква или вашата общност.
Това е знак на времето —
белег на последните дни —
пряко изпълнение на Писанието.
И в Канада, и в България съм виждал същия духовен климат, за който говори Исус:
✔ Нарастващо обиждане
✔ Тихи resentments
✔ Неизказано разочарование
✔ Хора, които напускат връзки без обяснение
✔ Лидери, изненадани от внезапни разриви
✔ Християни, които се обръщат срещу християни
✔ Приятелски лица, които се променят за една нощ
✔ Студени сърца, избледняваща любов
✔ И предателство, което се надига като прилив
Светият Дух ми показа ясно:
Предателството не е случайно.
То е пророческо.
Това е опит на врага да отслаби Тялото Христово отвътре,
докато се приближаваме към завръщането на Господа.
И Исус – в Своята милост – ни предупреди.
**2. „В НОЩТА, В КОЯТО БЕШЕ ПРЕДАТЕН...“
КРЪСТЪТ БЕШЕ ЗАДВИЖЕН ОТ ПРЕДАТЕЛСТВО**
В Писанието има една тайна, която никога не бях забелязал, докато предателството не влезе в моя собствен живот.
Павел пише в 1 Коринтяни 11:23:
„В нощта, в която беше предаден...“
Помислете за това.
Исус не прие причастие след проповед.
Не след чудо.
Не след момент на празнуване.
Той прие причастие в нощта, в която предателството разбиваше сърцето Му.
Защо?
Защото предателството не спря целта Му – то я предизвика.
Предателството тласна Христос в Гецмания.
Гецмания Го тласна в Голгота.
Голгота отвори гроба.
Отвореният гроб отвори вечността.
Господ ми проговори една нощ, когато скърбях за предателството в Канада:
„Ако предателството тласна Сина Ми към Неговата задача, защо мислиш, че може да спре твоята?“
Предателството боли.
Предателството разбива.
Предателството разтърсва.
Но предателството не може да спре призванието.
В много случаи предателството го ускорява.
Всъщност...
Понякога предателството е това, което Бог използва, за да те премести в следващата глава.
3. ЖАДАТЕЛНОСТТА ЗА ВРЪЗКА – ЗАЩО ПРЕДАТЕЛСТВОТО РАНИ ТОЛКОВА ДЪЛБОКО
Веднъж чух историята на един член на борда на директорите, чийто цял живот беше оформен от едно просто желание:
желанието да бъде забелязан... да бъде ценен... да принадлежи.
Това желание — едно добро желание — е това, което прави предателството толкова опустошително.
Ние отваряме сърцата си, защото Бог ни е създал за взаимоотношения.
Ние вярваме, защото жадуваме за връзка.
Ние се надяваме, защото искаме общност.
Ние разчитаме на другите, защото Писанието ни заповядва това.
Но тази уязвимост — точно това, което Бог ни е помолил да приемем — става входната точка за предателството.
Духът ми разкри следното:
Предателството боли толкова дълбоко, защото нарушава мястото, където някога е живяла любовта.
Това не е просто нелоялност. Не е просто конфликт. Не е несъгласие.
Предателството е нарушаване на доверието в самото място, където доверието е трябвало да процъфтява.
А служителите го усещат по-силно, защото:
✔ обичаме дълбоко
✔ се надяваме силно
✔ даваме безкрайно
✔ инвестираме без колебание
✔ вярваме, защото е по Христовия пример
✔ вярваме, че хората могат да растат и да се променят
Служението ви прави уязвими, защото е изградено върху взаимоотношения.
А предателството е болезнено, защото разрушава именно това, върху което е изградено служението.
4. ЦЕЛТА НА ПРЕДАТЕЛСТВОТО – ВИНАГИ Е НАМЕРЕНО, НИКОГА НЕ Е СЛУЧАЙНО
Една от най-шокиращите истини в моето пътуване дойде от Матей 26:14–16:
„Тогава Юда... отиде при първосвещениците
и каза: „Какво ще ми дадете?“
И те се споразумяха с него...
И оттогава той търсеше възможност да Го предаде.“
Той търсеше възможност.
Той търсеше момента.
Той планираше.
Той се позиционираше.
Той чакаше.
Той пресмяташе.
Не беше импулсивно.
Не беше емоционално.
Не беше случайно.
Беше умишлено.
Светият Дух ми каза:
„Предателството винаги е целенасочено.
Винаги е насочено.
Винаги е от демоничен произход.“
Не всеки, който ви предава, е обладан от демони... но предателството винаги е под влиянието на демони.
Сатана я използва, защото предателството:
✔ разрушава доверието
✔ разбива взаимоотношенията
✔ изолира лидерите
✔ обърква ума
✔ отслабва сърцето
✔ създава горчивина
✔ разпространява подозрение
✔ уврежда увереността
✔ причинява духовна умора
✔ и разкъсва тъканта на Църквата
Предателството е най-мощното оръжие във взаимоотношенията, предназначено да унищожи отвътре
това, което не може да бъде покорено отвън.
5. ЛЪЖЛИВИ СВИДЕТЕЛИ – ГЛАСОВЕТЕ ЗАД ГЪРБА ВИ
Фразите в Псалом 35 имат различно значение, когато сте преживели предателство.
„Лъжливи свидетели се изправиха...“
„Те ми приписаха неща, за които не знаех...“
„Те ми отвърнаха със зло за добро...“
Има малко рани, които са по-травматични от това да чуете неща за себе си,
които не са верни, но се вярва, че са.
Лъжесвидетелството е дъхът на предателството.
То изкривява мотивите.
То изкривява реалността.
То пренаписва историята.
То те представя като злодея,
за да оправдае напускането на другия човек.
Аз преживях това в Канада.
Виждал съм го в България.
Виждал съм пастори и в двете страни да се сриват под натиска на шепнещите лъжи
от хора, на които някога са вярвали.
Предателството никога не свършва тихо. Винаги се опитва да вербува. Винаги се опитва да убеди. Винаги се опитва да представи предадения като проблем.
И Писанието нарича тези хора...
6. „ПРЕЗРЕНИТЕ” – ТОКСИЧНАТА ГРУПА, КОЯТО СЕ ОБРАЗУВА ПРИ ПРЕДАТЕЛСТВО
Псалм 35 ги нарича презрени –
дума, която означава:
• морално деградирали
• духовно изкривени
• лишени от почтеност
• клеветнически
• злонамерени
• разрушителни
• група, която се събира с лоши намерения
Еврейската дума nekeh означава:
„удрящ, клеветник, този, който ранява чрез клевети”.
И ето какво ме научи Духът от този пасаж:
⭐ **Предателството рядко се случва само.
То събира хора. Привлича ранените, обидените, нестабилните и опортюнистите.**
Като магнити, привлечени от метал, те се събират заедно, за да образуват хор от фалшиви потвърждения.
И изведнъж се оказваш:
• обвинен в неща, които никога не си правил
• обвиняван за неща, за които не носиш отговорност
• съден по начини, които нямат смисъл
• неразбран без обяснение
• обграден от мълчание от тези, които някога са били на твоя страна
Най-тъжното е, че дори когато си невинен, ужилването на „обвинителя на братята“ остава. Нещо, което никога не споменават в библейското училище.
Това се случва в Канада.
Това се случва в България.
Това се случва навсякъде.
Защото така действа духът на предателството.
7. ОБВИНЕНИЕТО ЗА „ЧУМА” – ЗАЩО ХОРАТА ОБВИНЯВАТ ТОЗИ, КОЙТО ОСТАВА
Псалм 41:7–9 говори за нещо, което всеки пастор е виждал:
„Зла болест се е прилепила към него…”
„Приятелите му шепнат срещу него…”
„Те си представят най-лошото за него…”
Това е ударът в стомаха на предателството:
Предадените често биват обвинявани, сякаш ТЕ са проблемът.
Виждате го в браковете:
съпругата е била вярна — съпругът е напуснал —
но хората шепнат, че може би тя „го е отблъснала”.
Виждате го в бизнеса:
партньорът предава —
но хората поставят под въпрос характера на този, който е останал.
Виждате го в църквите:
някой напуска по лош начин —
но се разпространяват слухове за пастора,
който е останал верен.
Историята за майката и сина в проповедта ви улавя това перфектно:
„Мамо, ако не си лоша...
защо татко си тръгна?”
Това е психологията на предателството.
Хората винаги се опитват да намерят смисъл в загубата,
обвинявайки този, който е останал.
По-лесно е да измислят причина,
отколкото да признаят, че някой, на когото са вярвали,
е способен на нелоялност.
Господ ми каза:
„Никога не се чувствай виновен, че си бил предаден,
когато не си направил нищо лошо.“
И това откровение излекува нещо дълбоко в мен.
8. ПРЕДАТЕЛСТВОТО РАЗКРИВА ХАРАКТЕРА – ТЕХНИЯ, НЕ ТВОЯ
Една от най-дълбоките лъжи, които предателството шепне, е:
„Ти си причинил това.“
Но Писанието е ясно:
предателят се разкрива чрез действията си.
Не ти.
Давид казва в Псалом 55:
„Ти беше...
моят спътник...
моят близък приятел...
ние ходехме заедно в Божия дом...“
Това е гласът на всеки ранен пастор, когото съм познавал.
В Канада...
в България...
на всяко място, където съм служил...
се чува един и същ вик:
„Аз се отнасях с тях като с семейство.
Как можаха да направят това?“
Но предателството не разкрива слабостта на предадения.
То разкрива нестабилността на предателя.
И Бог използва предателството, за да ти покаже кой наистина е предназначен да бъде до теб
в следващия сезон.
Някои хора не могат да отидат там, където отиваш ти. И предателството става вратата за изход,
която ги отстранява, преди да започне следващата глава.
9. ПРЕДАТЕЛСТВОТО И ЦАРСТВОТО – НАПРЕДЪК ЧРЕЗ РАНАТА
Това е откровението, което промени живота ми:
Предателството, ако се предаде на Бог, винаги напредва Царството.
Не веднага.
Не безболезнено.
Не предсказуемо.
Но неизбежно.
Защо?
Защото предателството:
✔ премахва скритите врагове
✔ разкрива фалшивата лоялност
✔ пречиства мотивите
✔ изостря разсъдителността
✔ увеличава духовната власт
✔ преобразува състраданието
✔ задълбочава смирението
✔ ражда ново откровение
✔ тласка те към молитва
✔ разширява сърцето ти
✔ узрява призванието ти
✔ и те доближава до страданията на Христос
Исус не избяга от предателството — Той премина през него, знаейки, че това е последната врата към съдбата.
И Той ни кани да вървим по същия път — не като жертви, а като победители.
Духът ми каза:
„Предателството не дисквалифицира един служител – то го завършва.“
Вътре в мен имам дълбоко убеждение, че всички, които подпомагат Царството по най-добрия начин, по който знаят, също ще преживеят това, което съм описал тук. Моят съвет към вас, независимо дали сте в служение или не, е просто да продължавате напред и да следвате съвета на Павел: „Забравяйки онова, което е зад мен, аз се стремя към високата цел в Христос Исус.“ Така че продължавай напред, мой приятелю в Христос.
Коментари