Реките идват: Защо Църквата вече не може да живее духовно

Тази сутрин седях на закуска с един скъп мой приятел — д-р Руди. По професия той е лекар, но също така е и дълбоко помазан Божий човек. И докато разговаряхме, темата ни съвсем естествено се насочи към Божието присъствие, към действието на Светия Дух и към реките от жива вода, за които Исус каза, че ще текат от живота на онези, които истински вярват.

Докато седяхме и разговаряхме, усетих как присъствието на Светия Дух тихо се настанява около нас. Не беше шумно. Не беше драматично. Нямаше външни прояви, които да привличат внимание. Но вътре в себе си усещах нещо вечно — нещо, което отново започваше да се движи като река под повърхността на един обикновен разговор.

Говорехме за думите на Исус:

„Който вярва в Мен, както казва Писанието, от утробата му ще потекат реки от жива вода.“— The Gospel of John Йоан 7:38

И докато разговаряхме, отново осъзнах колко голяма част от съвременното християнство се е научила да говори за реки, докато самото то живее духовно пресъхнало.

Има хора, които редовно посещават църква, но вътрешно са сухи. Хора, които познават доктрината, но са изгубили усещането за чудото. Хора, които могат да цитират Писанието, но вече не усещат движението на небето вътре в себе си.

И точно както човешкото тяло започва да отслабва, когато е физически дехидратирано, така и тялото на Христос не може да функционира правилно, когато е духовно обезводнено.

Дехидратираното тяло губи сила, яснота, издръжливост и нормално функциониране. То вече не действа така, както е било създадено да действа.

По същия начин, когато вярващите се отдалечат от Божието присъствие, от молитвата, от близостта със Светия Дух и от постоянството в общението с Христос, постепенно започва да се проявява духовна слабост.

Любовта започва да изстива.Разпознаването отслабва.Състраданието избледнява.Силата намалява.

Външната религиозна активност може да продължи, но вътрешно потокът на Духа вече не се движи свободно.

Църквата никога не е била създадена да функционира отделно от живото присъствие на Светия Дух.

Ние сме създадени за реки.

Не за случайни капки.Не за временни посещения.А за непрестанен поток на жива вода, течащ от Божия престол през предадени на Него животи.

Исус никога не е възнамерявал Неговият народ просто да оцелява духовно.

Той е искал реки да текат.

Не потоци, произведени от човешко усилие.Не емоционален шум.Не религиозно представление.

А реки, родени от вътрешното присъствие на Светия Дух.

И вярвам, че навлизаме във време, в което Бог отново призовава Своя народ обратно към реката.

Не обратно към представленията.Не обратно към имиджа.Не обратно към повърхностната активност.

А обратно към Неговото присъствие.

През годините съм открил нещо: навсякъде, където започне да се движи истинското Божие присъствие, животът неизбежно го следва.

Мъртвите неща започват да оживяват.Окованите започват да дишат отново.Безнадеждните започват отново да вярват.Изтощените започват да се изправят.Съкрушените започват да се изцеляват.

Защото реките носят живот.

Исус не обеща просто информация.

Той обеща преизобилие.

Често мисля за жената при кладенеца в Йоан 4. Жена, отхвърлена от обществото. Жена, носеща срам. Жена, чийто живот беше разбит от разочарование след разочарование.

И въпреки това Исус се приближи до нея.

Не след като се поправи.Не след като стана „достатъчно духовна“.Не след като доказа, че е достойна.

Той се приближи до нея в нейната жажда.

Само това разкрива Божията милост.

Отново и отново в Писанието виждаме как Исус се приближава към жадните хора. Към отчаяните. Към изморените. Към съкрушените.

И седейки до кладенеца, Той каза:

„Но който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века.“— Йоан 4:14

Човечеството е жадно.

Жадно за смисъл.За идентичност.За мир.За любов.За приемане.За цел.

А по-голямата част от света прекарва живота си, пиейки от напукани кладенци.

Някои пият от успеха.Други от взаимоотношенията.Някои от парите.Други от амбицията.От похотта.От признанието.

И все пак след всяка глътка жаждата се връща.

Защо?

Защото душата никога не е била създадена да се храни с временни неща.

Само Христос може да утоли вечната жажда.

Виждал съм хора сред хилядни тълпи, които вътрешно са празни. Виждал съм хора с богатство, но с болка в очите. Виждал съм хора, обградени от аплодисменти, но потъващи в самота.

Но съм виждал и нещо друго.

Виждал съм обикновени вярващи, носещи Божието присъствие, да влизат в помещения и напълно да променят атмосферата.

Не защото са известни.Не защото са изискани.Не защото имат титли.

А защото от тях текат реки.

Спомням си един следобед, когато провеждахме пророческо служение на плажа на Sylvan Lake. Бяхме подредили маси за така наречените „пророчески четения“ — моменти, в които хората можеха да седнат, а ние да се молим, да слушаме Светия Дух и пророчески да ги насърчим.

И помня един млад мъж, който се приближи към масата.

Носеше тъмни очила, така че не можехме да видим очите му. Беше покрит с татуировки, ръцете му бяха скръстени плътно пред гърдите, а цялото му излъчване беше затворено, предпазливо и скептично. Без дори да говори, сякаш казваше: „Добре тогава… убедете ме.“

Бяхме четирима души на масата и тихо започнахме да молим Светия Дух да говори.

И почти веднага нещо започна да се случва.

Един след друг започнахме да получаваме впечатления, слова на знание, пророчески картини и насърчение за този млад мъж. В продължение на около петнадесет минути Божието слово течеше през обикновени хора, предадени на Светия Дух.

И постепенно той започна да се променя.

Скръстените му ръце се отпуснаха.Изражението му омекна.Съпротивата му започна да се разпада.

А после сълзите потекоха по лицето му.

И в този момент отново осъзнах какво всъщност представляват реките от жива вода.

Те не са религиозни лозунги.

Те са самият Божий живот, който тече през предадени вярващи към жадни човешки сърца.

Никой от нас не познаваше този човек естествено. Не знаехме историята му, болката му, борбите му или скритите места в живота му.

Но Светият Дух го познаваше напълно.

И реката го докосна.

До края на тази среща, след около половин час заедно, този млад мъж отвори сърцето си и прие Господ Исус Христос като свой Спасител.

Това е силата на живата вода.

Живата вода носи живот.Живата вода носи преобразяване.Живата вода отмива мъртвите неща.Живата вода достига места, до които човешките усилия никога не могат да достигнат.

И това, което ме докосна най-дълбоко след това, беше следното:

Докато той беше докосван, ние също бяхме докосвани.

Защото когато реките наистина текат, всеки наоколо е засегнат.

Светият Дух не служеше само на младия мъж срещу нас. Той служеше и на всички нас на масата. Божието присъствие стана толкова осезаемо, толкова нежно и толкова реално, че всички си тръгнахме променени.

И затова вярвам, че светът не чака просто по-добри аргументи от Църквата.

Той чака срещи с живата вода.

Питър НашFresh Oil and Fire Ministries

Декларации за жива вода

1. Декларирам, че реки от жива вода текат през живота ми чрез силата на Светия Дух.

2. Декларирам, че всяко сухо място в мен се освежава от Божието присъствие.

3. Декларирам, че духовната дехидратация се прекъсва в тялото на Христос в този час.

4. Декларирам, че близостта ми с Исус нараства всеки ден.

5. Декларирам, че Светият Дух ме учи да нося Неговото присъствие с чистота, смирение и сила.

6. Декларирам, че жива вода тече през мен, за да изцелява, възстановява, насърчава и носи живот на другите.

7. Декларирам, че скритите извори в духа ми се отварят отново чрез молитва, поклонение и общение с Бога.

8. Декларирам, че няма просто да посещавам Божията река — аз ще живея в нея.

9. Декларирам, че Бог изгражда здрави духовни мостове в Своя народ за идващото изливане на Неговия Дух.

10. Декларирам, че животът ми ще бъде свидетелство за преобразяващата сила на Исус Христос.

11. Декларирам, че страхът, изтощението, борбата и духовната суша се заменят с нов живот в Светия Дух.

12. Декларирам, че същият Дух, Който възкреси Христос от мъртвите, живее мощно в мен.

13. Декларирам, че Божията река, течаща през живота ми, ще докосне поколения, семейства, градове и народи.

14. Декларирам, че ще остана предаден на Светия Дух и чувствителен към Неговия глас.

15. Декларирам, че Исус Христос е източникът на всяка жива вода и чрез Него никога повече няма да ожаднея.