ХОДЕНЕ В ДУХА

ХОДЕНЕ В ДУХА

Много вярващи обичат идеята да бъдат водени от Духа – докато Духът не ги поведе някъде, където това им струва нещо.

Често си представяме „ходенето в Духа” като нежен момент по време на поклонение, топло чувство по време на молитва или тихо подтикване, когато четем Словото. И да, понякога е точно така.

Но други пъти ходенето в Духа е изключително практично. Това не е мистично – то е измеримо. Това е разликата между реагиране в плътта и отговаряне в послушание. Това е способността да разпознаваш шепота на Бога в реално време и да се движиш с Него, дори когато би било по-лесно да останеш в комфорта си.

Плътта винаги има причина да отлага. Духът често дава проста инструкция:

Движи се.

Говори.

Спри.

Върви.

Помогни.

Прости.

Стани.

И в момента, в който се подчиниш, осъзнаваш нещо: Духът не само те утешава – Той те формира.

НОВИЯТ ЗАВЕТ Е ЖИВОТ, РЪКОВОДЕН ОТ ДУХА

Ходенето в Духа не е християнски лозунг – то е начинът на живот на Новия Завет. Писанието казва: „Онези, които се водят от Божия Дух, са Божии синове” (Римляни 8:14). Това означава, че синовството не е само нещо, което изповядваме; то е нещо, което следваме. Доказателството се вижда в посоката, която поемаме, когато Духът говори.

Галатяни го изразява така: „Ходете по Духа и няма да угаждате на желанията на плътта” (Галатяни 5:16). Забележете какво означава това: плътта винаги предлага желания, реакции, оправдания и кратки пътища. Но Духът предлага различен път – послушание, яснота, любов, смелост, сдържаност, чистота, смирение и сила.

И тук много вярващи се запъват: не ни пречи Духът, когато ни утешава, но му се съпротивляваме, когато ни конфронтира. Харесваме го като насърчител. Борим се, когато става треньор.

Но Светият Дух не е само утешител – Той е осветител. Той не е само приятел – Той е водач. Той не само ни успокоява; Той ни укрепва. Той не само ни уверява; Той ни преобразува.

Ако искате да ходите в Духа, трябва да приемете, че Духът често ще ви води на местата, които плътта ви иска да избегне.

ПОДКАЗКИТЕ НА ДУХА ЧЕСТО СА ПО-БЪРЗИ ОТ ВАШИЯ РАЗУМ

Един от начините, по които съм се научил да разпознавам Светия Дух, е следният: подказите Му често са ясни, незабавни и чисти. Те не идват с дълги дебати. Не идват с десетминутни обяснения. Те идват като директно вътрешно знание.

Умът ви има склонност да се заплита в въпроси:

Ами ако нещо се обърка?

Ами ако хората ме разберат погрешно?

Ами ако изглеждам глупаво?

Ами ако ме наранят?

Ами ако това не е моето място?

Ами ако греша?

Но Духът говори с различен тон. Не с натиск, а с яснота. Не с паника, а с убеденост. Не с драма, а с насока.

И тук има нещо важно: Бог често говори бързо, защото колебанието води до неподчинение. Колкото повече забавяме, толкова повече място има страхът да се натрупа. Плътта може да спори вечно. Духът обикновено дава ясни инструкции и чака да види дали ще му се доверим.

Много хора бъркат „да бъдеш предпазлив” с „да бъдеш проницателен”. Но понякога предпазливостта е просто страх, облечен в религиозна одежда.

Разбирането не е безкраен анализ. Разбирането е разпознаване на гласа на Духа и реагиране в съответствие с характера на Исус.

Понякога имате само няколко секунди, за да решите дали ще вървите в Духа... или ще се оттеглите в самосъхранение.

ЗАЩО СЕ КОЛЕБАЕМ (И ЗАЩО Е ВАЖНО)

Повечето вярващи не игнорират Духа, защото са зли. Те игнорират Духа, защото са обучени да остават в безопасност.

Страхуваме се от срам.

Страхуваме се от конфронтация.

Страхуваме се да не бъдем разбрани погрешно.

Страхуваме се да поемем отговорност.

Страхуваме се от цената.

И често се страхуваме повече от последствията, които сме си представили, отколкото от реалните последствия.

Но Духът ви обучава в обратната посока. Той ви обучава да се подчинявате, преди да се почувствате готови. Той ви обучава да избирате вярата пред комфорта. Той ви обучава да обичате хората по начини, които плътта ви не може да поддържа.

Ето защо ходенето в Духа не е само „духовно”. То е изключително практично. Плодът се проявява във вашите реакции, вашите взаимоотношения и вашите решения. Проявява се в това как се справяте с обидите, как реагирате под натиск и колко бързо прощавате, когато всичко във вас иска да отвърне.

Ходенето в Духа означава, че спирате да живеете по подразбиране и започвате да живеете по указания.

ИЛЮСТРАЦИЯ: НАМЕСВАМ СЕ, КОГАТО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ГЛЕДАТ

Преди малко излизах от магазин за хранителни стоки, правех нещо обичайно. Вървях към колата си, отключих я, сложих торбата с покупките на задната седалка, седнах на шофьорското място и затворих вратата.

Когато погледнах назад към входа, изведнъж видях двама мъже да нападат друг мъж. Бяха двама срещу един. Бяха го повалили на земята и се опитваха да го удрят, докато лежеше.

Много бързо се събра тълпа. Хората се събраха в кръг и... гледаха. Никой не мръдна. Никой не се намеси. Беше като че ли всички мълчаливо се съгласяваха: „Просто ще стоим тук и ще видим какво ще се случи.“

В този момент трябваше да взема решение.

Да остана ли в колата и да кажа: „Ами, това не е моя работа“?

Да се надявам, че някой друг ще се намеси?

Или да действам?

Докато седях там, за около пет секунди осъзнах, че Светият Дух иска да се намеся.

И нека го кажа ясно: куражът не е липса на страх – той е преодоляване на страха с помощта на Светия Дух. Плътта ми имаше причини да остане на място. Умът ми можеше да намери десет извинения за десет секунди. Но Духът не преговаря със страха – Той дава сила за послушание.

Така че излязох от колата и се запътих направо към боя.

Започнах да викам да спрат. Застанах между двамата нападатели и мъжа на земята, отклонявах ударите им, отблъсквах ги, пречех им да стигнат до него. Те все още се опитваха да ме заобиколят, за да го ударят, но аз продължавах да им преча, използвайки ръцете и ръцете си, за да отклонявам ударите им.

Тълпата ставаше все по-голяма, но все още никой друг не се движеше.

Докато стоях там, усещах атмосферата. Не беше просто гняв – беше мрачна. Зла. Двамата мъже започнаха да ми съскат и по лицата и очите им личеше, че нещо не е наред в духовно отношение.

Но дори и в тази ситуация усещах необичайно спокойствие и странно вълнение. Адреналинът ми се покачваше, да, но под него имах дълбоко съзнание: Господ ме пази. Трябва да съм тук.

В продължение на няколко минути се държах така. В крайна сметка излезе охранител, видя какво се случва и се обади на полицията. Когато той застана до мен с официална власт, всичко се промени. Борбата спря. Мъжете бяха разделени. Непосредствената опасност беше отминала.

И ето какво ме удиви:

В целия този хаос – двама мъже, които се люлееха, един мъж на земята, движещи се тела – аз не получих нито един удар. Нито един удар не ме засегна.

Когато всичко приключи, просто се върнах към колата си, седнах и отпраших. Цялата случка продължи само няколко минути, но ме бележи.

Защото ми напомни за нещо, което е важно за всеки, който казва: „Искам да бъда воден от Духа“.

Злото не спира само.

Тълпите често се задоволяват да гледат.

Но когато едно дете на Бога се намеси в послушание, Божията защита е реална.

И понякога волята на Господа изглежда много практична: стани, намеси се и защити този, който е потиснат.

Този ден не търсех конфликт. Просто отказах да бъда зрител, когато мракът вземаше надмощие. И съм убеден, че ръката на Господа беше около мен, докато го правех.

КАКВО МИ НАУЧИ ТОЗИ МОМЕНТ ЗА ПОСЛУШАНИЕТО

Този момент ме научи отново, че ходенето в Духа не е основно чувство – то е подреждане.

Понякога Духът ще те води да се молиш.

Понякога ще те води да говориш.

Понякога ще те води да мълчиш.

Понякога ще те води да отстъпиш.

А понякога ще те води да се намесиш.

Духът не ни води в случайни драми – Той ни води в послушание.

Чрез послушанието научаваме разликата между:

Импулс и наставление.

Емоция и вдъхновение.

Човешка реакция и отговор, воден от Духа.

И ето нещо, което забелязах: когато се подчиняваш на Духа, често разбираш повече след това. Послушанието идва първо, а яснотата често следва. Много вярващи искат Бог да им обясни всичко, преди да предприемат действие. Но Духът обикновено ти дава следващата стъпка, а не цялата карта.

Ето защо ходенето в Духа е взаимоотношение. Вие Го опознавате, докато Го следвате.

МЕНТАЛНОСТТА НА ТЪЛПАТА СРЕЩУ ЖИВОТЪТ, РЪКОВОДЕН ОТ ДУХА

Една от най-тревожните части от тази история не беше борбата – тя беше тълпата.

Хората се събраха и гледаха. И това е, което правят тълпите. Тълпите се носят. Тълпите замръзват. Тълпите избягват отговорността. Тълпите чакат някой друг да действа пръв.

Но животът, воден от Духа, прави обратното.

Светият Дух не те обучава да бъдеш зрител. Той те обучава да бъдеш свидетел – някой, който вижда това, което вижда Небето, и реагира съответно.

И колкото повече ходиш с Него, толкова повече осъзнаваш: Духът често ще те моли да направиш това, което тълпата не би направила.

Не защото се опитваш да впечатлиш.

А защото ставаш послушен.

А послушанието ще ви направи да се откроявате – дори когато не се опитвате да го направите.

КАК ИЗГЛЕЖДА ХОДЕНЕТО В ДУХА В ЕЖЕДНЕВНИЯ ЖИВОТ

Повечето от моментите, в които сте водени от Духа, няма да са публични и драматични. Те ще са лични и обикновени – и точно там се случва истинското обучение.

Ходенето в Духа изглежда така:

Отказ от обида, когато имате „право” да се ядосате.

Избирате смирение, когато гордостта ви иска да се защити.

Отвръщате се от изкушението, преди то да се превърне в навик.

Прощавате, преди горчивината да се превърне в крепост.

Говорите истината с любов, вместо да изразявате гнева си.

Бъдете щедри, когато страхът ви казва: „Дръжте се за него”.

Молете се, когато се чувствате безчувствени.

Бъдете послушни, когато не се чувствате духовни.

Понякога Духът ще ви каже да се извините първи – дори когато мислите, че сте прави.

Понякога ще ви каже да мълчите – защото думите ви ще произтичат от раздразнение, а не от любов.

Понякога ще ви каже да спрете да се оправдавате – защото мирът е по-ценен от доказването на правотата ви.

Понякога ще ви каже да отидете да окуражите някого – защото Небето вече работи и вие сте били назначени да се присъедините към него.

Да ходиш в Духа не означава да живееш „свръхестествено” от време на време. Означава да живееш в постоянна преданост.

ПРОСТ НАЧИН ДА ПРОВЕРИШ ПОДТИКЪТ

Ето един практичен филтър, който използвам, когато усетя такъв подтик:

1) Съответства ли тази инструкция на характера на Исус?

2) Защитава ли живота, почита ли праведността и се противопоставя ли на тъмнината?

3) Това поражда ли кураж, яснота и любов – а не объркване, гордост или представление?

4) Ако го игнорирам, ще бъда ли в мир – или ще почувствам тихата скръб на неподчинението?

Светият Дух може да не ви казва винаги всичко – но ще ви каже следващата стъпка.

И понякога следващата стъпка е просто:

Излезте от колата.

Направете обаждането.

Изпратете съобщението.

Първо се извини.

Моли се веднага.

Застани между уязвимите и насилниците.

ПРАКТИЧЕСКИ ПЛАН ЗА ОБУЧЕНИЕ (ЗА СЛЕДВАЩИТЕ 7 ДНИ)

Ако искаш да растеш в това да бъдеш воден от Духа, не чакай кризисен момент. Тренирай в малките моменти.

През следващите седем дни практикувай тези три неща:

1) Забави се достатъчно, за да чуеш.

Преди да се впуснете в деня си, отделете две минути и се молете: „Свети Дух, води ме днес. Направи ме чувствителен.“

2) Подчинявайте се бързо в малките неща.

Ако почувствате подтик да окуражите някого, направете го. Ако почувствате в духа си, че трябва да спрете разговора, спрете го. Ако почувствате убеждение за нещо лично, реагирайте веднага.

3) Прегледайте деня си с Бога.

Вечерта попитайте: „Къде усетих Твоето водителство днес? Къде го пренебрегнах? Какво научих за Теб?“

Това не е осъждане – това е ученичество.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНО НАСЪРЧЕНИЕ

Ако искате да ходите в Духа, не чакайте „перфектния“ момент. Започнете с ежедневно послушание.

Защото всеки път, когато се подчинявате на малък подтик, ставате по-чувствителни.

Всеки път, когато игнорираш подтик, ставаш по-тъп.

И всеки път, когато реагираш бързо, изграждаш духовен импулс.

Целта не е да изглеждаш духовен.

Целта е да бъдеш воден.

И когато стъпиш там, където Той стъпва, ще откриеш нещо красиво:

Божията благодат не е само за твоето утешение.

Тя е за вашето послушание.

Днес, някъде, Духът ще ви помоли да се движите. Може да е нещо малко. Може да е нещо скъпо. Но ще е чисто – и ще е в съгласие с Исус.

Когато Той говори, не преговаряйте. Отговорете.

Защото от другата страна на послушанието често се намира точно това, за което сте се молили: по-голяма власт, по-дълбок мир, по-ясно разграничаване и живот, който наистина прилича на Исус.

ПРОСТА МОЛИТВА

Свети Дух, изостри моята проницателност.

Научи ме да разпознавам Твоя глас ясно и бързо.

Избави ме от страха, колебанието и нуждата да се чувствам комфортно.

Направи ме смел в любовта и непоколебим в послушанието.

И когато ме призовеш да се намеся – покрий ме, укрепи ме и нека Твоята власт почива върху моето „да”.

В името на Исус, амин.