ГОСПОДИ, ПРОМЕНИ СЪРЦЕТО МИ

Свети Дух, промени в мен онова, което сам не мога да променя

В мен се надига една молитва, която става все по-дълбока от молбата Бог да промени обстоятелствата ми, по-дълбока от молбата да премахне съпротивата пред мен и дори по-дълбока от желанието ми Той да промени хората около мен.

Тази молитва е проста:

Господи, промени сърцето ми.

Променяй сърцето ми, докато онова, което извира от мен, започне да прилича на Исус.

Променяй ме, докато любовта престане да бъде само тема, за която проповядвам, истина, в която вярвам, или нещо, което проявявам единствено към хората, които се отнасят добре с мен.

Променяй ме, докато любовта стане първата ми реакция.

Когато ме разбират погрешно — нека първата ми реакция бъде любов.

Когато съм разочарован — нека първата ми реакция бъде любов.

Когато някой не е съгласен с мен — нека първата ми реакция бъде любов.

Когато някой ме нарани — нека първата ми реакция бъде любов.

Когато срещам съкрушените, трудните, гневните, зависимите, отхвърлените, религиозните, невярващите, ранените и дори враждебно настроените — Свети Дух, научи ме да ги виждам през очите на Исус.

Не искам просто да се държа повече като Христос.

Искам да нося Неговото сърце.

Павел пише в Галатяни 5:22–23:

„А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.“

Чел съм тези думи много пъти, но все повече ме докосва нещо, което Павел не казва.

Той не нарича тези качества постижения на дисциплинирани християни.

Нарича ги плод.

Плодът е доказателство, че отвътре действа живот.

Ябълковото дърво не се напряга със силата на волята си, за да произведе ябълки. Плодът се появява, защото през дървото тече живот. Нещо невидимо, което се случва под повърхността, в един момент започва да се вижда по клоните.

И все повече осъзнавам, че точно това Светият Дух желае да извърши в мен.

Мога временно да променя поведението си.

Мога да потисна гнева си.

Мога да прехапя езика си.

Мога да се насиля да се усмихна.

Мога външно да изглеждам търпелив, докато отвътре кипя от раздразнение.

Но Исус не умря само за да ме накара да се държа по-добре.

Той дойде, за да ми даде ново сърце.

Бог обеща чрез Езекиил:

„Ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас.“

Това означава, че Евангелието достига много по-дълбоко от външното поведение.

Бог иска извора.

Той иска сърцето.

И все по-често молитвата ми става:

„Свети Дух, не просто възпирай онова, което е неправилно в мен. Преобрази самия източник, от който то извира.“

Ако раздразнението продължава да се надига — покажи ми корена му.

Ако гордостта продължава да се проявява — разкрий я.

Ако несигурността ме кара постоянно да се защитавам — изцели я.

Ако отхвърлянето ме е научило да се пазя, вместо да обичам хората — докосни това място.

Ако разочарованието е втвърдило някое скрито кътче на сърцето ми — влез там.

Ако съм започнал да деля хората на такива, които заслужават любовта ми, и такива, които не я заслужават — разруши напълно този начин на мислене.

Защото Исус не ми заповяда да обичам само онези, които заслужават любовта ми.

Той просто каза:

Обичай.

И когато попитам: „Господи, кого трябва да обичам?“, вече знам отговора.

Всички.

Не защото всички ще се отнасят добре с мен.

Не защото всички ще ме разберат.

Не защото всички ще бъдат съгласни с мен.

Не защото всички ще ме почетат.

А защото всеки човек, когото срещам, е човек, за когото Христос е умрял.

Искам Светият Дух да ме доведе до такова предаване, че да спра да питам дали някой заслужава любовта ми и вместо това да започна да питам:

„Исусе, как искаш да обичаш този човек чрез мен?“

Това променя всичко.

Имаше време, когато лесно можех да се моля:

„Господи, промени тях.“

Промени отношението им.

Промени поведението им.

Промени начина, по който говорят.

Промени начина, по който се отнасят към мен.

Промени мисленето им.

И да — понякога Бог наистина трябва да извърши дълбока промяна в живота на другия човек.

Но идва момент в духовното съзряване, когато молитвата се променя.

„Господи, преди да промениш тях, изпитай мен.“

Давид се молеше:

„Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми… и виж дали има в мен оскърбителен път.“

Това е опасна молитва.

Защото когато искрено поканя Светия Дух да изследва сърцето ми, Той започва да докосва нещата, които съм се научил да оправдавам.

Той докосва реакциите ми.

Докосва мотивите ми.

Докосва разговорите, които отново и отново превъртам в ума си.

Докосва огорчението, което съм започнал да наричам „разпознаване“.

Докосва гордостта, която съм нарекъл „твърдо убеждение“.

Докосва нетърпението, за което съм обвинявал поведението на другите.

Той разкрива местата, където съм искал справедливост за другите, а милост — за себе си.

И не го прави, за да ме осъди.

Прави го, защото ме обича твърде много, за да ме остави непроменен.

Светият Дух оформя Христос в мен.

Това е целта.

Не просто служение.

Не дарби.

Не влияние.

Не проповядване.

Не пророчество.

Не чудеса.

Не признание.

Христос, оформен в мен.

Мога да нося велики дарби и въпреки това да реагирам по плът.

Мога да проповядвам силни послания и въпреки това да пазя обида в сърцето си.

Мога да пророкувам точно и въпреки това да бъда нетърпелив към хората.

Мога да действам в свръхестествена сила и въпреки това да не умея да обичам.

Павел го казва болезнено ясно в 1 Коринтяни 13.

Мога да говоря с човешки и ангелски езици.

Мога да пророкувам.

Мога да разбирам тайни.

Мога да имам забележителна вяра.

Но ако нямам любов, съм пропуснал самата същност на Този, Чиято сила твърдя, че представлявам.

Това ме отрезвява.

Защото най-голямото доказателство, че Светият Дух действа в мен, не е само онова, което се случва, когато застана зад амвона.

То се вижда, когато някой ме раздразни.

Когато някой ме разочарова.

Когато съм уморен.

Когато ме разбират погрешно.

Когато никой не ме наблюдава.

Търпението е лесно за проповядване, докато не се наложи да чакам.

Кротостта е прекрасна, докато някой не ми заговори грубо.

Прошката звучи славно, докато не бъда истински наранен.

Любовта звучи прекрасно, докато Бог не постави пред мен човек, когото ми е трудно да обичам.

И точно тогава разбирам дали любовта е само част от моята теология, или Христос наистина оформя Своето сърце в мен.

Именно тук отчаяно се нуждая от Светия Дух.

Защото има неща в мен, които не мога да променя само защото съм решил да ги променя.

Опитвал съм.

Всички сме опитвали.

Казвали сме си:

„Следващия път ще реагирам различно.“

И после идва следващият път.

Натиснат е същият бутон.

Докосната е същата рана.

Надига се същото раздразнение.

И идва същата реакция.

А после се питаме:

„Защо все още реагирам така?“

Тогава трябва да си спомня думите на Павел:

„Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти.“

Той не казва:

„Станете толкова силни, че повече да не се нуждаете от Духа.“

Той казва:

„Ходете по Духа.“

Това е взаимоотношение.

Това е зависимост.

Това е предаване — миг след миг.

Духовната зрялост не е достигането на място, където вече не се нуждая от помощта на Светия Дух.

Духовната зрялост е да се науча да търся помощта Му по-рано.

Понякога най-духовната молитва, която мога да отправя в разгара на труден момент, е само:

„Свети Дух, помогни ми.“

Преди да изпратя онова съобщение — Свети Дух, помогни ми.

Преди да отговоря на обвинението — Свети Дух, помогни ми.

Преди раздразнението да се превърне в гняв — Свети Дух, помогни ми.

Преди разочарованието да стане горчивина — Свети Дух, помогни ми.

Преди наранената ми гордост да поеме контрола над разговора — Свети Дух, помогни ми.

Има едно свято пространство между онова, което ми се случва, и начина, по който избирам да отговоря.

И искам това пространство да принадлежи на Бога.

Може да усещам гняв, но гневът не трябва да бъде мой господар.

Може да бъда разочарован, но разочарованието не трябва да определя реакцията ми.

Може да се чувствам неразбран, но не съм длъжен да отвръщам със същото.

Може да бъда наранен, но болката не трябва да решава как ще се отнеса към другия човек.

Има друг Глас.

Има друга природа.

Има друго Царство.

Духът на живия Бог живее в мен.

И Той може да ме научи на друг път.

Искам да стана толкова чувствителен към Него, че в мига, когато плътта ми се надигне да реагира, да чуя Неговия тих глас:

„Не по този начин.“

„Остани кротък.“

„Слушай.“

„Не се защитавай.“

„Прости.“

„Кажи истината, но я кажи с любов.“

„Остави го.“

„Моли се за тях.“

„Спомни си как Аз те обикнах.“

Това е преобразяване.

И понякога преобразяването изглежда много по-незабележимо, отколкото съм очаквал.

Може би нещо, което някога е отнемало мира ми за три дни, сега ме разтърсва само за тридесет минути.

Това е растеж.

Може би все още усещам раздразнение, но вече не изговарям думите, които някога бих изрекъл.

Това е растеж.

Може би по средата на разговора осъзнавам, че отношението ми е неправилно, и веднага се смирявам.

Това е растеж.

Може би се извинявам по-бързо, отколкото преди.

Това е растеж.

Може би разпознавам обидата, преди да успее да пусне корени в мен.

Това е растеж.

Понякога чакам Бог напълно да премахне дадена борба, докато Той ме учи да предавам една реакция след друга.

Плодът често расте тихо.

Светият Дух може да променя стотици малки реакции, преди аз самият да осъзная колко дълбоко е преобразил сърцето ми.

Но трябва да Му позволя да действа.

Това е решаващо.

Светият Дух ме променя, но аз трябва да спра да се съпротивлявам на ръцете Му.

Не мога да се моля:

„Господи, промени сърцето ми“,

а след това да защитавам всяко отношение, което Той изобличава.

Не мога да искам преобразяване, а после да споря с Неговото изобличение.

Не мога да моля Исус да ме направи по-любящ, докато настоявам за правото си да пазя горчивина.

Не мога да се моля да имам сърцето на Христос, докато пазя точно онова, което пречи на Неговото сърце да бъде оформено в мен.

Това изисква предаване.

Когато Светият Дух посочи нещо, трябва да кажа:

„Да, Господи.“

Дори когато боли.

Дори когато плътта ми търси оправдание.

Дори когато съм убеден, че съм прав.

Защото има моменти, в които мога да бъда прав във фактите и въпреки това да греша в духа си.

Мога да спечеля спора и да изгубя сърцето на Христос.

Мога да докажа правотата си и да нараня човек, когото Бог е искал да обичам.

Мога да говоря истината, без да нося духа на истината.

И повече не искам да се задоволявам с това да бъда прав, ако правотата ми ме прави по-малко подобен на Исус.

Исус беше изпълнен с благодат и истина.

Не благодат без истина.

Не истина без благодат.

И двете.

Този вид любов не означава, че ставам пасивен.

Любовта не означава да одобрявам всичко.

Любовта не означава да търпя злоупотреба.

Любовта не означава да пренебрегвам греха.

Любовта не означава да се доверявам еднакво на всеки.

Исус обичаше всички, но не се поверяваше на всеки.

Има граници, които са мъдри.

Има разговори, които трябва да се проведат.

Има моменти, когато истината трябва да бъде изговорена ясно.

Но дори границите могат да бъдат поставяни от любов.

Поправлението може да произтича от любов.

Понякога дистанцията може да бъде необходима, без в сърцето да има омраза.

Мога да отхвърля разрушителното поведение, без да преставам да обичам човека.

Исус каза:

„Обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и молете се за онези, които ви оскърбяват и гонят.“

Това вероятно е една от най-свръхестествените заповеди, които Той някога е дал.

Защото плътта ми знае как да обича хората, които ме обичат.

За това не ми е нужен Светият Дух.

Самият Исус каза, че и грешниците правят същото.

Но да обичам някого, който ме е наранил?

Да благославям онзи, който е говорил против мен?

Да се моля искрено за някого, който се е отнесъл несправедливо към мен?

Това изисква друга природа.

Това изисква Христос.

И точно там искам да живея.

Искам първата ми реакция да бъде любов.

Не подозрение.

Не отмъщение.

Не самосъхранение.

Не осъждение.

Любов.

Когато вляза в село, църква, ресторант, летище, дом, болница или среща за служение, искам да гледам хората през очите на Исус.

Човекът, който ми сервира храна.

Онзи, който се бори със зависимост.

Богатият бизнесмен.

Съкрушената майка.

Бунтовният тийнейджър.

Самотният възрастен човек.

Религиозният водач.

Атеистът.

Човекът, който е съгласен с мен.

Човекът, който напълно отхвърля онова, в което вярвам.

Всеки един от тях има вечна стойност.

Всеки един е човек, до когото Бог желае да достигне.

Какво би станало, ако Църквата отново стане известна с такава любов?

Исус каза:

„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Той не каза, че светът ще ни разпознава преди всичко по сградите ни.

Или по конференциите ни.

Или по титлите ни.

Или по богословския ни речник.

Той каза:

по любовта.

Копнея да видя Църква, толкова завладяна от сърцето на Христос, че хората да срещат Исус, още преди да сме успели напълно да им Го обясним.

Църква, в която съкрушените не се страхуват да се приближат.

Където грешниците срещат святост без унижение.

Където истината остава безкомпромисна, но състраданието е неоспоримо.

Където ранените откриват, че Божиите хора не бягат от съкрушеността.

Където първият ни въпрос не е:

„Какво е направил този човек?“,

а:

„Господи, как Ти го виждаш?“

Имаме нужда от съживление.

Но съживлението трябва първо да достигне сърцето.

Възможно е да копнеем за огъня на Бога, а в същото време да пазим горчивина.

Възможно е да викаме за пробуждане и да отказваме помирение.

Възможно е да се молим за народите, а в същото време да носим враждебност към човека, който седи срещу нас.

Затова молитвата ми за съживление все повече започва от мен.

Господи, съживи сърцето ми.

Изгори всичко, което не прилича на Теб.

Премахни коравината.

Премахни гордостта.

Премахни горчивината.

Премахни нуждата непрестанно да се защитавам.

Премахни етикетите, които съм поставил върху хората.

Премахни присъдите, които съм произнесъл, без да познавам историята им.

Премахни страха, който ми пречи да обичам свободно.

Излей любовта Си в сърцето ми чрез Светия Дух.

Павел казва в Римляни 5, че „Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свети Дух“.

Това означава, че от мен не се иска да произведа божествена любов със собствени сили.

Поканен съм да я приема.

Любовта, която трябва да давам на хората, първо извира от любовта, която получавам от Него.

Когато осъзная колко много ми е простено, ставам по-готов да прощавам.

Когато разбера колко търпеливо Бог се е отнасял към мен, ставам по-търпелив към другите.

Когато си спомня колко често Бог ми е показвал милост, ставам по-бавен да произнасям присъда.

Когато си спомня колко пъти Исус ме е възстановявал, ставам готов да вярвам, че Той може да възстанови и другия.

Обичам, защото Той пръв ме възлюби.

Затова днес молитвата ми не е:

„Господи, направи ме впечатляващ.“

Не е:

„Господи, направи ме успешен.“

Нито дори на първо място:

„Господи, разшири служението ми.“

Молитвата ми е:

Исусе, дай ми Твоето сърце.

Когато поглеждаш към изгубените, нека чувствам онова, което чувстваш Ти.

Когато гледаш съкрушените, нека в мен се надига състрадание.

Когато гледаш бунтовните, пази ме да не ги отписвам.

Когато гледаш онези, които са ме наранили, научи ме да се моля за тях.

Когато гледаш забравените, помогни ми да ги забелязвам.

Когато гледаш отхвърлените, помогни ми да се приближавам към тях.

А когато гледаш мен, нека никога не забравям милостта, с която си ме възлюбил.

Свети Дух, промени в мен онова, което сам не мога да променя.

Действай под повърхността.

Преобрази скритите места.

Прекъсни старите ми реакции.

Изобличи мотивите ми.

Изцели раните ми.

Разкрий гордостта ми.

Омекоти онова, което е станало твърдо.

Научи ме да спирам за миг.

Научи ме да слушам.

Научи ме да прощавам бързо.

Научи ме бързо да се покайвам.

Научи ме да обичам свободно.

Отново Ти предавам сърцето си.

Давам Ти право да ме прекъсваш.

Поправяй ме.

Изобличавай ме.

Пренасочвай ме.

Ако ставам суров — спри ме.

Ако ставам горд — смири ме.

Ако ставам циничен — възстанови нежността ми.

Ако разочарованието ме е направило затворен и предпазлив — отвори сърцето ми отново.

Ако служението ме е направило зает, но не и любящ — върни ме при Исус.

Отказвам да казвам:

„Такъв съм си.“

Не.

Това, което съм бил, не определя онова, в което Светият Дух все още може да ме преобрази.

Аз не съм завършен.

Бог все още оформя Христос в мен.

И утре искам да обичам по-дълбоко, отколкото обичам днес.

Искам да прощавам по-бързо.

Да слушам по-внимателно.

Да осъждам по-малко.

Да служа по-свободно.

И когато се проваля, няма да се предам на осъждението.

Ще се върна при Исус.

„Свети Дух, помогни ми.“

Отново.

И отново.

И отново.

Докато Неговите реакции все повече станат мои реакции.

Докато Неговото състрадание стане мое състрадание.

Докато Неговата нежност стане моя нежност.

Докато Неговото търпение стане видимо в мен.

Докато Неговата любов стане атмосферата, която нося.

Искам хората, които ме срещат, да срещнат нещо от Исус.

Не само проповядването ми.

Не само убежденията ми.

Не само служението ми.

Неговото сърце.

И може би това е една от най-великите молитви, които мога да отправя:

Господи, променяй сърцето ми, докато то заприлича на Твоето.

Променяй ме, докато любовта стане първата ми реакция.

Променяй ме, докато престана да питам кой заслужава любовта ми.

Променяй ме, докато поглеждайки всеки човек, си спомням:

Христос умря за него.

Променяй ме, докато предаването стане по-естествено от съпротивата.

Променяй ме, докато плодът на Духа престане да бъде само нещо, което цитирам, и стане нещо, което хората вкусват, когато се докоснат до живота ми.

Свети Дух, продължавай да действаш.

Не спирай там, където ми е удобно.

Не оставяй скритите места недокоснати само защото съм се научил добре да ги прикривам.

Отведи ме по-дълбоко.

Направи ме нежен, без да ме правиш слаб.

Направи ме искрен, без да ме правиш груб.

Направи ме смел, без да ме правиш горд.

Направи ме проницателен, без да ме правиш подозрителен.

Направи ме свят, без да ме правиш самодоволен.

И повече от всичко:

направи ме като Исус.

Господи, предавам сърцето си на Теб.

Промени онова, което аз не мога да променя.

Изцели онова, което аз не мога да изцеля.

Премахни онова, което аз не мога да премахна.

Създай в мен онова, което аз не мога да създам със собствени сили.

И нека плодът на Твоя Дух расте в мен, докато любовта престане да бъде просто нещо, което правя.

Нека любовта стане част от самата ми природа, защото Христос живее в мен.

И тогава ме изпрати в света.

Изпрати ме при съкрушените.

Изпрати ме при страдащите.

Изпрати ме при трудните хора.

Изпрати ме при онези, които вярват.

Изпрати ме при онези, които не вярват.

Изпрати ме при хората, които другите са забравили.

И където и да ме изпратиш, нека първата ми реакция бъде любов.

Защото първата Ти реакция към мен беше любов.

Господи, промени сърцето ми.

И не спирай да го променяш, докато сърцето, което хората срещат в мен, не стане безпогрешно сърцето на Христос.

Питър Наш